Повръщане, киселини, колит и още състояния през бременността

По време на бременност оплакванията от стомашно-чревния тракт са доста чести. Те се обуславят от начина на хранене, от хормоналния микс и от анатомичната пренастройка с напредване на бременността.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Още през първите седмици на 9-те месеца между 50 и 90% от жените се сблъскват с повръщане, обикновено само сутрин. Причините са хормонални. Най-често е достатъчна лека промяна във вида и ритъма на хранене. Но ако повръщането е многократно, мъчително, нетолерантно към всякаква храна, тогава става въпрос за емезис или хиперемезис.

КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ СЛЕД УПОЙКАТА И РАЖДАНЕТО НА БЕБЕТО - ПРИЧИНИ ЗА ГЛАВОБОЛИЕ

Задължително е да се потърси специализирана лекарска помощ, защото могат да настъпят тежки електролитни и метаболитни нарушения, които са неблагоприятни и за майката, и за плода. Вливат се водно-солеви разтвори, за да се преодолеят дехидратацията и ацидозата. След това обикновено настъпват няколко месеца на необезпокоявано хранене и пълнеене.

Много често повръщането се завръща с пълна сила в напреднала бременност. Причина за това е механичният рефлукс от нарастващата матка и високата диафрагма. Може да се окаже помощ и с лекарства, и с диета. Гладът не помага, но и „яденето за двама“ – също. Колкото и да са мъчителни тези състояния, обикновено отзвучават след родоразрешението. Персистират най-често при пациентки с подобни оплаквания преди бременността.

НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРЕГЛЕДИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА

Друг важен момент е осигуряването на нормален пасаж на червата. Нито запекът, нито диарията са полезни за майката и плода. Причини за тях отново са хранителният режим и променената двигателна активност. Чест по време на бременността е и дебютът на хемороидите от венозната стаза в малкия таз.

През 9-те месеца често се злоупотребява с диагнозата „колит“. Конкретно за бременността е важно да се разграничат язвеният колит и колитът на Крон, които могат да се отключат през този период. Тези заболявания често водят до аборт, преждевременно раждане, тежки анемии, метаболитни нарушения. Естествено, инвазивните ендоскопски изследвания не се препоръчват по време на 9-те месеца, но има и неинвазивни тестове, които могат да обективизират състоянието и да се започне адекватна терапия.

Искам да поговорим и за хранителната непоносимост към глутена и млечните продукти. Един процент от хората имат генетична глутенова непоносимост – целиакия. Тя е автоимунно заболяване. Но чувствителните към глутена са много повече. При целиакията консумацията на пшеница може да доведе до атрофия на чревните власинки. Оплакванията са болки в корема, диария, проблеми с израстването при децата, анемия, недоимъчни състояния. При бременни с недиагностицирана целиакия е по-голяма вероятността за аборт, неизносване на бременността. Най-добрата терапия срещу глутеновата непоносимост е пълен отказ от пшеница и подобни зърнени култури. Проблем е, че заболяването се проявява в различни степени. При по-леки възпаления хората с години не отчитат проблема. Едва когато една-две седмици са на безглутенов режим, забелязват, че се чувстват по-добре, имат по-малко храносмилателни проблеми, по-малко газове, по-слабо главоболие, по-добре се концентрират, по-рядко са уморени.

При лактозната непоносимост липсата на храносмилателен ензим е причината за появата на оплаквания, близки до непоносимостта към глутена – коремни болки, газове, анемия.

Рядко проблемите възникват с раждането. При 75% от хората генът за смилане на лактозата постепенно се изключва с напредване на възрастта. Въпреки това е погрешно да се мисли, че изобщо не трябва да се пие мляко. Ако установим, че без чаша мляко коремът ни се чувства по-приятно, можем за себе си да открием къде е границата.

За радост, повечето оплаквания от стомашно-чревния тракт са функционални. И отново акцентът пада върху начина на хранене и двигателната активност. Бременността не е болест, а повишено изискване към организма.

Ако няма ограничаващи акушеро-гинекологични заболявания, на бременната жена може да не ѝ се наложи да променя двигателния си режим. Не се изисква и специфична диета.

Разнообразното и пълноценно хранене и приемът на обичайно количество вода, но задължително, най-често са напълно достатъчни.

Ако се наложи медикаментозно лечение, в никакъв случай не бива бъдещите майки да прибягват до самолечение. Много от лекарствата не са позволени по време на бременност, а билките невинаги са безобидни. Това не значи, че не бива да се търси помощ, но нека бременните да се обръщат към лекари, които имат опит с такива пациенти.

Мили бъдещи майки, „няма такава нощ или проблем, които да не могат да бъдат победени от изгрева и надеждата“.

Текст: д-р Валентина Петрова, гастроентеролог, МБАЛ „Надежда”