Приемате ли пробиотици заедно с антибиотичното лечение? Всички сме чували, че това е разумният подход, но невинаги сме толкова внимателни към всеки здравен детайл. Факт е, че антибиотиците ни помагат, но и предизвикват странични реакции, които, за щастие, сме способни да избегнем. 

Нека обърнем поглед към един проблем, свързан с приема на антибиотици, който сякаш често остава на заден план.

Диарията е често срещан неблагоприятен ефект вследствие на системното антибиотично лечение. ААД настъпва при до 39% от пациентите, от началото на приема на антибиотици, до два месеца след края на лечението (2). Всеки антибиотик може да причини ААД. По-специално, аминопеницилините, цефалоспорините и клиндамицинът, които действат върху анаеробните бактерии, са свързани с висок риск от развитие на ААД (3).

Добрата новина?

Употребата на пробиотици е от полза за превенцията на антибиотик-асоциирана диария (ААД). Това става ясно от мета-анализ, публикуван в списание Antibiotics (1). 

Пробиотиците се дефинират като „живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, дават полза за здравето на гостоприемника“(4). 

Принципът на приложение на пробиотиците при стомашно-чревни разстройства се основава на хипотезата, че те могат да подпомогнат нормализирането на дисбалансирана чревна микробиота. Съществуват редица предложени механизми, чрез които пробиотиците подобряват чревното здраве, в това число стимулиране на имунитета, съревнование за хранителни вещества, инхибиране на адхезията на патогени към лигавицата, инхибирането на епителната инвазия и производството на антимикробни вещества (4).

Приемът на пробиотици може да предотврати ААД чрез нормализиране на дисбалансираната чревна микробиота. 

Вреда и полза?

Целта на настоящия мета-анализ не е да ви превърне в ½ учен, а да оцени ползата и вредата от пробиотиците, използвани за профилактика на AAД в амбулаторни условия. Уверени сме, че подобна информация следва да бъде подкрепена от сериозни източници и изследвания.

Какво казват цифрите?

Извършено е търсене в базата данни PubMed и са проучени общо 17 рандомизирани клинични проучвания с 3631 участници. Събраните резултати установиха, че AAД е налична в 8,0% от пациентите, приемащи пробиотици в сравнение със 17,7% в контролната група (RR 0,49, 95% CI 0,36 до 0,66). Следователно, употребата на пробиотици намалява риска от ААД с 51%. 

Анализът на нежелани реакции не показва статистически значими разлики в честотата на нежеланите събития между групата на пробиотици и контролната група (RD 0,00, 95% CI -0,02 до 0,02). 

В заключение – резултатите  демонстрират, че употребата на пробиотици може да бъде от полза за профилактика на AAД сред амбулаторни пациенти. Не на последно място по важност – употребата на пробиотици изглежда безопасна.


Източници:
1.    Blaabjerg S, Artzi DM, Aabenhus R. Probiotics for the Prevention of Antibiotic-Associated Diarrhea in Outpatients-A Systematic Review and Meta-Analysis. Antibiotics (Basel). 2017 Oct 12;6(4):21. doi: 10.3390/antibiotics6040021. 
2.    McFarland L.V. Epidemiology, risk factors and treatments for antibiotic-associated diarrhea. Dig. Dis. (Basel Switz.) 1998;16:292–307. 
3.    Wistrom J., Norrby S.R., Myhre E.B., Eriksson S., Granstrom G., Lagergren L., Englund G., Nord C.E., Svenungsson B. Frequency of antibiotic-associated diarrhoea in 2462 antibiotic-treated hospitalized patients: A prospective study. J. Antimicrob. Chemother. 2001;47:43–50.
4.    Rolfe R.D. The role of probiotic cultures in the control of gastrointestinal health. J. Nutr. 2000;130:396s–402s.
 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ