Текст: Яна Данаилова, магистър по физиология на човека и магистър по хранене. Водещ на здравното предаване „Линия здраве” по Bulgaria ON AIR и автор, чиято лична житейска кауза е здравословният начин на живот. 

Вярвам, на повечето от нас ни е направило впечатление, че в началото на всяка година, неканени и още по-малко желани в цялата страна върлуват грипни епидемии. Естествено, най-уязвими са нашите деца. Поради все още незрялата си имунна система, недобре изградени навици за лична хигиена, общуването в много близък контакт с други деца, евентуално носители на вируси и бактерии, в затворените пространства на детските заведения, децата често боледуват и първите месеци на годината всъщност се превръщат в истинско изпитание за тях и за нас – родителите.

Климатичните и метереологични условия до голяма степен благоприятсват и са предпоставка за разпространение на вируси и бактерии. Влажният въздух е богат на водни молекули, които падат на земята бързо и лесно, защото са по-тежки от въздуха. С тях падат и вирусите, и бактериите, които оцеляват във водните молекули. През зимата обаче студеният въздух не е толкова влажен, затова и болестотворните микроорганизми циркулират във въздуха, който вдишваме по-дълго. Освен това лесно полепват по твърди повърхности и така освен респираторно и контактно се предават от един на друг човек.

Но нека бъдем честни – основаната причина за заболяваемостта и податливостта на организма, както на детето, така и на възрастния човек си остава отслабения имунитет!

  • ЗАЩО ИМУНННАТА НИ СИСТЕМА НЕ Е ТОЛКОВА СИЛНА ПРЕЗ ЗИМНИТЕ МЕСЕЦИ?

Една от основните причини е слънцето! Или по-скоро неговата липса. Студените дни са предпоставка да прекарваме все по-малко и по-малко време навън, а така ограничаваме и пряката експозиция на кожата си на слънчева светлина. Това води до по-ниски нива на синтез на витамин D. През месец януари, след около 3 месеца предимно в затворени пространства, за нас и децата ни има реален риск серумните нива на витамин D да са спаднали значително. А той участва в регулацията на клетките на имунната система и за нормалната ѝ функция е необходим витамин D. Ако серумните нива на витамин D са оптимилани, човек боледува 4–5 пъти по-рядко от сезонни вирусни инфекции, например от грип и настинка. За децата това се отнася със сериозна сила. Съвременни научни изследвания потвъждават, че способността за увеличаване на подходящия имунен отговор на инфекция е значително зависима от наличността на витамин D, в съчетание с регулиране на този отговор от другите компоненти на здравия човешки организъм.

  • ЗАЩО ИМУНННАТА НИ СИСТЕМА НЕ Е ТОЛКОВА СИЛНА ПРЕЗ ЗИМНИТЕ МЕСЕЦИ?

Една от основните причини е слънцето! Или по-скоро неговата липса. Студените дни са предпоставка да прекарваме все по-малко и по-малко време навън, а така ограничаваме и пряката експозиция на кожата си на слънчева светлина. Това води до по-ниски нива на синтез на витамин D. През месец януари, след около 3 месеца предимно в затворени пространства, за нас и децата ни има реален риск серумните нива на витамин D да са спаднали значително. А той участва в регулацията на клетките на имунната система и за нормалната ѝ функция е необходим витамин D. Ако серумните нива на витамин D са оптималани, човек боледува 4–5 пъти по-рядко от сезонни вирусни инфекции, например от грип и настинка. За децата това се отнася със сериозна сила. Съвременни научни изследвания потвъждават, че способността за увеличаване на подходящия имунен отговор на инфекция е значително зависима от наличността на витамин D, в съчетание с регулиране на този отговор от другите компоненти на здравия човешки организъм.

  • ДОСТАТЪЧНО СЪН

Сънят е ключов фактор за силен имунитет. По време на сън тялото ни се възстановява, а съпротивителните сили се подобряват. Най-малките имат най-голяма нужда от сън.

Ето колко трябва да спят децата според възрастта:

- до 4 месеца: 16–20 часа за денонощие

- между 4–24 месеца: 10–12 часа + междинни преспивания

- между 2–4 години: 10–12 часа + следобеден сън

- между 4–10 години: 10 часа + следобеден сън

- между 10–2 години: 9–10 часа

- при тийнейджъри: 8–9 часа

Препоръчително е децата да си лягат вечер най-късно до 20:00 - 21:00 часа, но без достъп до електронни устройства и екрани, които с изкуствената си светлина компрометират синтеза на мелатонин, изнервят и превъзбуждат, нарушават спокойния сън на малчуганите. За да помогнем на децата да се отпуснат и заспят лесно, е добре да създадем ритуал, който да се повтаря всяка вечер: топла вана или душ, приказка в леглото, малко време, което да прекараме пълноценно с детето, да си поговорим за нещата, които го тревожат или просто да се посмеем и погушкаме.

  • РАЗНООБРАЗНА И СВЕЖА ХРАНА

Зимата е сезонът, в който нямаме достъп до достатъчно пресни плодове и зеленчуци, но това не бива да ни спира да консумираме такива. Не можем да си позволим пресни сезонни местни храни, но можем да разнообразим с екзотичните цитрусови плодове, киви, ананас, банани, манго и др., които са добър източник на витамини, особено на ценния за имунитета витамин C.

Желязото е в червеното цвекло, а пълнозърнестите храни ще снабдят детския организъм с витамини от В групата, фолиева киселина, витамин С, селен.

Жълто-оранжевите зеленчуци: моркови, чушки, тиква, сладък картоф са богати на каратиноиди и на провитамин А.

Луковите зеленчуци: лук, праз лук, чесън, макар и рядко харесвани от децата ни доставят имуностимулиращия минерал сяра, който, влиза в състава на някои ензими, които пазят нашето здраве като повишават имунните функции.

Варивата и зърнените: фасул, леща, грах, зрял боб, просо, нахут, елда, киноа са източник на пълноценен растителен протеините. Именно адекватният прием на протеин подпомага ефективния имунен отговор на оргазнизма към всякакви вуруси, инфекции и бактерии. Освен това тези храни са богати на мед, цинк, желязо.

Киселото зеле и трациционната българска туршия са пробиотични храни, подкрепящи чревната ни флора колонизацията на добрите бактерии в нашия микробиом.

  • ПО-МАЛКО ЗАХАР И ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ

Друга основна причина за отслабения имунитет през зимните месеци е захарта. Тя е като „хапче за грип“ за имунната система, намалява активността на белите кръвни клетки, понижавайки защитата от вируси и инфекции. Коледните празници са причина за драстично увеличение на количеството сладки и захарни изделия, които консумират нашите деца. Докато консумацията на пълноценен белтък подсилва имунитета, тъй като есенциалните и незаменими аминокиселини влизат в състава на имунните тела, то консумацията на храни богати на мазнини и захароза потиска имунната защита като блокира ензими, които изграждат имунните тела. Всички коледни сладкиши изобилстват именно от мазнини и обикновено – бързи въглехидрати, за сметка на пълноценния протеин.

  • ЛИЧНА ХИГИЕНА

Ясно е, че добрата лична хигиена може да предпази децата от инфекции. От най-ранна възраст трябва да научим децата за значението на хигиената, как правилно да мият ръчичките си – не само след игра навън, но и преди сядане на масата и след посещение на тоалетната.

Имайте предвид, че най-добрите средства за хигиена са водата и сапунът. За съжаление, агресивните гелове и антибактериални спрейове, които ползваме от началото на пандемията, унищожават не само болестот ворните бактерии и вируси, но и нормална та бактериална флора върху кожата. Това води до отслабване на съпротивителните сили на кожата, която е първата ни защит на бариера срещу вирусите.

Когато говорим за хигиена, трябва да споме нем устната такава. Четка за зъби трябва да се сменя не само на всеки 2—3 месеца, но и след всяка прекарана от детето болест, иначе рискувате повторно заразяване.

  • ЕМОЦИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ

И последно, но не по важност: емоционалното психическо благосъстояние е изключително важно за здравето на децата. Няма значение колко са обгрижени децата ни, ако не отделяме достатъчно време за игра с тях, да се чувстват уютно у дома, да се смеем повече заедно и да споделяме техните притеснения и страхове, ако детето се чувства самотно или изолирано пред екрани и игри, рискуваме да компрометираме неговия имунитет. Най-добрият начин да се преборим с притесненията и страховете на децата е като прекарваме повече време с тях в игри, занимания и разходки. Дали ще готвим заедно, ще украсяваме, ще творим или четем книжки – решаваме ние, стига да е приятно за цялото семейство. Децата трябва да растат щастливи и обичани, а това се постига лесно, с внимание, с време, посветено пълноценно само на тях, с топлина, усмивки и любов.