Нели Маринова е старша акушерка в родилна зала на Университетската акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“, София. Тя е акушерката с най-дълъг стаж в болницата – 26 години. През 2011 година е удостоена със званието „Златни ръце“, като нейните отпечатъци са запазени в архивите на най-голямата родилна болница у нас. Тази година по повод Деня на родилната помощ Нели сподели за промените, емоциите, сълзите и трудностите в своята професия.

Какво се промени в столичния „Майчин дом“ за тези двадесет и шест години, през които работите там? 

Всички сме много щастливи, че вече имаме Деня на родилната помощ, а не Деня на бабите, защото в тази болница за всички служители акушерството означава медицина. Вече не се употребява т.нар. „бабуване“, както е било в миналото. Тъй като медицината много се е развила през 1951 г., празникът Ден на бабите е преименуван в Ден на родилната помощ. В нашата болница потенциалът, който има и акушерският, и лекарският екип, е огромен. Факт е, че при този демографски срив, който се наблюдава в България, в софийския „Майчин дом“ ежегодно нараства броят на ражданията. Гордо заявявам, че през 2019 г. те са били 3876, със 181 повече от 2018 г. От началото на 2020 г. до средата на януари – само за половин месец – бяха 250.   

Проучванията сочат, че все по-малко са нормалните раждания у нас. Бихте ли споделили каква е ситуацията в най-голямата държавна родилна болница?

Положението в нашата болница не е обективно. Дали имаме 48% или 50% нормални раждания, предвид тежките здравословни състояния на пациентките, които постъпват при нас, не е от значение. Затова броят на нормалните раждания и ражданията със секцио в „Майчин дом“ не е показателен за общата картина в страната. Със сигурност в „Майчин дом“ броят на ражданията със секцио е по-голям, тъй като най-тежките случаи на проблемни бременности се обслужват именно тук.

Разкажете ни малко повече за Вашата лична практика. За 26 години акушерство колко бебета сте изродили?

Преди осем години в болницата преброиха ражданията ми. Дотогава децата, които са дошли на бял свят в моите ръце, бяха 4000. Когато станеш старша обаче, ти се ангажираш и с огромни административни задължения. Така ражданията остават малко встрани.

Помните ли първото Ви раждане?

Първото ми раждане беше, когато бях във втори курс. Беше по време на задължителната практика, но никога няма да го забравя. Не помня добре майката, нито пола на бебето, но никога няма да забравя емоцията, която преживях. Може би затова останах акушерка толкова дълги години.  Акушерството е омайна професия. Когато те завладее, когато наистина почувстваш, че реализираш себе си и пациентът е удовлетворен, колкото и трудности да е имало, помниш всичко до края на живота си.

Днес това да сте част от появата на нов живот, носи ли Ви същата емоция? Свиква ли се?

Не се свиква. Емоцията винаги е същата. Случи ми се скоро да остана за две раждания след работно време. Останах след полунощ, до малките часове на нощта. Накрая обаче, когато пациентката се обърна и ми благодари, че съм била до нея и че се радва, че е избрала точно „Майчин дом“, часът и умората загубиха значение.

Колко деца ражда българката и колко според Вас трябва да роди?

Категорично поне три деца трябва да роди българската майка. За да преборим този заплашителен прираст и да вървим напред. Не е достатъчно двама души да създадат две деца. Ако обаче всяко семейство има по три деца, много бързо прирастът ще се вдигне – това е изключително нужно. Младите вече масово напускат страната. Много обаче започнаха и да се връщат, затова трябва сериозно да помислят да имат повече деца.

С годините променят ли жените държанието си по време на раждане?

В момента българската жена има достъп до информация от цял свят, както са жените и зад граница. Училищата за бременни, отворените врати, които организират болниците, сбъднаха мечтата ни майките да бъдат по-информирани за това какво трябва да правят по време на раждане. Пациентките все по-често идват с почти професионални знания. Прагът на болка се е променил дори. Аз винаги съм твърдяла, че той се контролира от различните емоционални състояния, но когато жената е по-подготвена, със сигурност всичко се случва по-лесно. Идва по-спокойна и готова за раждането.

Много пенсионирани акушерки работят в „Майчин дом“. Какво се случва с младите кадри?

В родилна зала имаме и много млади кадри. Четирима души сме в пенсионна възраст, останалите са млади акушерки. Единственото нещо, което различава младите кадри от по-възрастните, е, че все пак са в крак със съвременния свят. Знаете, сега върви дебатът за разликата в заплащането в частните и държавните болници. Тогава, когато една акушерка премине през тази зала на тази болница или в което и да е отделение тук, тя ще научи толкова, че винаги ще бъде много реализирана и ще намери място и в друга болница. Когато на един млад човек предложиш огромна заплата, съвсем нормално е да я предпочете. Но има и една друга доминанта – ако ти знаеш, че това е твоята болница, няма да я напуснеш.

Посветена сте на професията, остава ли Ви време за Вашето семейство?

Аз имам една-единствена дъщеря и причината за това е работата ми. Старала съм се в годините да отделям достатъчно време за нея, но не успях.  Преди три години тя каза пред мен и колеги – оставете майка ми, стига е работила, аз нямах майка, нека поне внукът й да има баба.

Разговора проведе Деница Янкова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ