Когато се запознахме, Мария очакваше второто си дете. Свалихме бърза анамнеза на първото раждане: индуцирано раждане, епидурална анестезия, стресирана, далеч от близките си хора и заобиколена от непознати, без никаква възможност да откаже определени ненужни процедури, Мария описа раждането като „стресиращ процес“. За мен обаче раждането е много повече от „процес“: то е магия, ново начало на едно красиво бъдеще, неповторима отговорност.
И така, когато приех Мария и бъдещия татко Георги в родилната зала, моята мисия беше предначертана: исках да им осигуря онези невероятни мигове от раждането на детето им, които щяха да помнят завинаги.
Прочетете още: Съвпадение или съдба - две бебета с еднакви имена
Мария искаше да проведем водно раждане. Контракциите вече бяха ритмични и последователни, а тя беше доста притеснена, затова просто й предложих да влезе в родилната вана и да се отпусне. „Беше страхотно. Топлата вода за момент ме накара да забравя болката. Чувствах се почти в безтегловност“, сподели Мария след раждането.
Прочетете още: Да победиш прееклампсията - история за преждевременно раждане, сълзи и силна обич
Аз бях почти изцяло погълната от следенето на бебешките тонове, пулса на мама и контракциите. Но всъщност най-голямата ми грижа беше да накарам и Мария и Георги да се отпуснат и де се радват на мига. Винаги казвам, че след всяко раждане ми остават за спомен по няколко бели косъма, но се радвам, че моето напрежение е „зад кадър”.
Прочетете още: Цариче - целебна билка, която помага при зачеване, през бременността и след раждане
Мария се успокои и раждането започна. Нямаше нужда да я насърчавам или напътствам. Чакаше търпеливо следващата контракция и единственото, което искаше, беше да я държим, за да не потъне, не че ваната беше дълбока...
Аз си имах моите грижи – не знаех как напредва раждането, защото не исках да вадя Мария от водата, и само следях контракциите и нейните реакции. Слушах тоновете на всеки 5 минути, отговарях на въпроси и давах предложения, но не исках да се намесвам без причина. Когато изтекоха околоплодните води, се подготвих за появата на малкото човече, но се опитах да не прибавям напрежение – мама се справяше чудесно.
Мария поиска помощ чак накрая – усещаше, че остават само няколко напъна и искаше да е сигурна, че съм там и няма да пропусна нищо.
Аз започнах мислено да „пренареждам“ плановете как ще премине последната фаза на раждането; как ще изродим плацентата; ще има ли нужда от „реконструкция“ на перинеума; как да подкрепя таткото, ако има нужда; под ръка ли са ми медикаментите при нужда; подготвена ли е колежката ми да помага, ако ми се наложи; готова ли съм за бебето... и още поне стотина сценария, но ясно си спомням, че само повтарях „още мъничко“ и „спокойно“.
Малкият Гошко се роди в късните часове на нощта. Прекрасно бебе, а мама и татко бяха щастливи, много щастливи. Изродихме плацентата, позаших тук-там и когато излязох от родилната зала, бях доволна, че оставям едно щастливо семейство. Върнах се малко по-късно с чай и сандвичи за мама и за да претегля и премеря малчугана, който вече прочистваше гласните си струни. Раждането мина леко и без усложнения. Вече можех да се отпусна и наистина да се посмеем.
Но всъщност какво точно се случи? Раждането е физиологичен процес, чието нормално протичане зависи в най-голяма степен от няколко малки молекули, наречени окситоцин или още познати като „хормона на любовта“. Окситоцинът се произвежда от хипоталамуса и се транспортира от хипофизната жлеза. Освобождаването на хормона по време на раждането е от огромно значение, защото той стимулира маточната функция и регулира броя на контракциите, а също така стимулира и производството на кърма. Много важно обаче е да се разбере, че окситоцин се произвежда само когато майката е спокойна, сигурна и подкрепяна. Колкото повече напрежение и стрес изпитва тялото й, толкова повече произвежда адреналин, а адреналинът, за съжаление, е и най-силният антидот на окситоцина. Тоест пътят към едно красиво раждане се оказва много прост – ако мама е спокойна и се довери на собственото си тяло и хората около нея, ако те са спокойни и търпеливи, раждането се превръща в магия.
Няколко месеца след събитието отново стана въпрос за раждането на малкия Гого. Не липсваха моменти, на които да се посмеем, и тогава попитах:
– Мария, какво най-много ти помогна да се успокоиш тогава?
– Това, че си говорехме на български, това, че те познавах, но най-вече това, че се чувствах сигурна. Не се тревожех за нищо и макар в началото да се притеснявах от Георги, присъствието му ми даде голяма увереност и спокойствие.
– А какво беше най-стресиращо по време на първото раждане?
– Фактът, че не знаех какво става, фактът, че бях сама и че акушерката ми беше (според мен) леко неопитна. Имаше обаче и нещо друго: никой не ми обясняваше какво става и защо. След като родих, отнесоха бебка в детската стая и ми я донесоха чак сутринта, а аз исках да я кърмя – как беше хранена през нощта, нямах представа.
– Мария, знам, че е трудно да се сравнява, а и в много случаи епидуралната анестезия е почти неизбежна, но ако трябва да избираш пак, какво би избрала – епидурална анестезия или водно раждане?
– Права си, не могат да се сравняват. Не бих заменила водата за епидуралната анестезия. Второто ми раждане беше наистина като освобождаване. Имах усещането, че чувствам всеки мускул в тялото си и в същото време нито се страхувах, нито се напрягах. Тялото ми знаеше какво да прави и сякаш родих, без да разбера.
– Мария, имаше ли момент, в който се притесни по време на раждането?
– Само веднъж, когато малкият се роди, ти ми го подаде, а той не изплака веднага. Спомням си, че ми каза: „Дай му минутка“. След това всичко беше страхотно.
Разказах ви една съвсем истинска история. За едно раждане без страх и за това колко важно е мама де се чувства сигурна и спокойна. Винаги ли се случва така? Не, но ако помогнем на бъдещата майка да преодолее страха си и й осигурим максимална подкрепа по време на раждането, ще спестим много болки и проблеми. Искам най-сърдечно да благодаря на Мария Атанасова и нейното прекрасно семейство за възможността да разкажа тяхната история. Благодаря и на това прекрасно списание за невероятния шанс, който ми се дава. Пожелавам спокойствие, много окситоцин и леко раждане на всяка една от вас, очакваща с трепет предстоящото събитие!
Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър, Лондон
