Майка съм на едно невероятно момченце. За да се осъществи мечтата ми обаче, трябваше да извървя дълъг път, изпълнен с множество изпитания. Аз съм от стотиците хиляди българи с диагноза стерилитет. За мой късмет борбата ми да имам дете се увенча с успех след четири години и два опита за инвитро оплождане. Слава Богу, вторият опит се оказа успешен.

Новината, че съм бременна дойде след 14-дневно трепетно чакане. Първият тест за бременност си направих в репродуктивния център. След няколко безкрайни минути, когато с мъжа ми почти се бяхме отчаяли, ни показаха една много бледа чертичка, която предвещаваше появата на бебчо. Естествено аз не повярвах и в следващите дни си направих още няколко теста, които бяха положителни.

След 5 години в очакване - родиха се петзнаци

Последваха вълнуващи месеци, но и с много тежки изпитания. От лекарствата за задържане получих ужасни сърбежи в комбинация с гадене, повръщане и виене на свят. Но най-мъчително беше, когато една нощ се събудих от кръвоизлив. Изведнъж надеждите ми тотално се сринаха. Моята лекарка ме увери, че всичко е наред и аз се успокоих. През цялата бременност таях в себе си страх да не би нещо да се обърка. Всеки месец с нетърпение, но и с безпокойство очаквах поредния ехографски преглед, за да се уверя, че малкият човек е добре и се развива нормално.

Първият ми особено вълнуващ момент бе към края на третия месец, когато видях вече едно оформено човече с главичка, ръчички и крачета. То плуваше в околоплодните води. Таткото много съжали, че пропусна този момент, но на следващата консултация ни направи цял клип.

Имах страхотна лекарка, която ми вдъхваше увереност, че всичко ще е наред – така и стана. Първите движения на бебето минаха незабележимо, но скоро след това започнаха „тренировките по футбол и бокс” на бъдещия Стефчо. Усещането беше странно, но и много забавно.

В очакване на четвърто бебе на 47 години

Общо взето, бременността ми мина леко, приятно и сравнително безпроблемно – поспиване, разходки, четене на книги за бременността, посещаване на лекции за бременни, шиене на гоблени и т.н. Имах много свободно време, защото от началото на бременността излязох в болнични. Така ме посъветва лекарката ми – за да се предпазя от грипове и стрес. Посветих се изцяло на бъдещото си дете. Още докато беше в утробата, му пусках класическа музика, говорех му и му четях приказки. И досега синът ми обича да слуша Чайковски, Моцарт и други класици. Успокоява се и бързо заспива на тяхната музика.

Неусетно дойде моментът на раждането, който беше планиран и мина като по вода. Сдобих се с едно малко съкровище – 3 кг и 50 см. Престоят ми в болницата обаче беше малка борба (както в почти всяка българска болница) – срещнах битови неуредици, чух противоречиви препоръки на лекарите, страдах от недоспиване, болки, обземаха ме съмнения дали ще бъда добра майка, изпаднах и в депресия… Но оцеляхме и сега съм горда, че успях да се преборя с всички трудности, които ми поднесе съдбата, и да стана майка на един прекрасен син.

Текст: Мама Мирослава

ПРОЧЕТИ ОЩЕ