Бях забравила всичко около бременността, докато Господ не реши друго. Преди 16 години родих първия си син и мислех, че повече няма да се насладя на щастието да гушна малко ревящо бебе.
Като видех малко дете, което плаче, си казвах: “Това няма да ми се случи вече, не мога да го издържа още веднъж!” Но съдбата ми беше подготвила изненада. На 39 години съм и животът ми е наситен с преживелици и трусове. На третия рожден ден на сина ми баща му почина. С него имахме 4 години щастлив семеен живот, но изведнъж всичко се срути. Загубата беше огромна. Съвзех се, макар и трудно, и разбрах, че трябва да продължа да живея с мисълта за любимия човек, който никога вече няма да се върне, с грижата за детето, с работата... Така прекарахме със сина ми 7 дълги години.
Спасиха родилка и бебето ѝ след тежко усложнение
Справяхме се, въпреки тежкия живот. В един момент на хоризонта изгря нов татко. Решихме да се съберем. Той беше преживял един несполучлив брак, от който имаше дъщеря. Тя живееше при него след развода. И така станахме семейство. Нямахме планове да създаваме бебе. Може би децата ни нямаше да одобрят присъствието му в къщата и щяха да ревнуват.
Но уви… Учителка съм по математика и един ден след работа, подтиквана от някакви вътрешни съмнения, купих тест за бременност. За моя изненада той беше положителен. С втория ми съпруг бяхме заедно цели 6 години и не бяхме говорили за бебе. Започнахме да мислим – да го оставим ли, или не. Везните клоняха ту в едната, ту в другата посока.
Малко след като разбрах за бременността, заминах с учениците на екскурзия. Имах време да мисля и да реша. Оставих прегледа при гинеколог за края на месеца. По моите сметки бременността трябваше да е между втория и третия месец – идеално време за прекъсването й. Не мислех, че ще мога да родя нормално на моята възраст. А и учениците, на които бях класна, щяха да кандидатстват след VIІ клас и трябваше да ги подготвя. Заплатите на учителите често закъсняваха, имаше трусове в семейството – тези и ред други причини бяха натежали и бях взела решение да се отърва от тази грижа. Но не било писано да стане така.
Д-р Горчева от болницата в Дулово категорично отказа да прави аборт, защото установи, че бременността е в 15-ата гестационна седмица. Не повярвах – моите изчисления бяха други. Реших да отида във Варна при друг специалист. И там, след прегледа, диагнозата се потвърди. Стана ясно, че в началото бременността ми е била “цветна” и съм закъсняла с прекъсването й. Рисковано бе да се предприема каквато и да била интервенция. На монитора на ехографския апарат се виждаше добре оформен плод. Не можех да повярвам. Как ще родя това дете? Ще мога ли да износя бременността? Ще бъде ли нормално – на моята възраст рисковете са по-големи за бебето. Таткото обаче беше спокоен. Реши, че трябва да отгледаме детето и че ще се справим въпреки трудностите. Трябваше да кажем на близките… Преди всичко на децата. Но как да стане? Те не бяха малки.
Кои фактори влияят на външния вид на бебето
Уж по случай приключването на учебната година и на малкия ремонт вкъщи отидохме в Силистра в приятен ресторант. Беше топла лятна вечер. Настъпвахме се под масата с таткото и си правехме знаци кой ще започне пръв да говори. Аз взех инициативата в свои ръце и обявих, че след няколко месеца нашето семейство ще се увеличи с още един член. Синът ми изглеждаше толкова учуден, едва не падна от стола. А дъщеря ми подскачаше от радост, че ще има братче или сестричка.
Всички зачакахме щастливото събитие. Бременността ми протичаше нормално и за мое най-голямо учудване нямах проблеми. До петия месец непрекъснато ми се гадеше, но това беше единственото неразположение, с което се сблъсках в този период. Реших да изляза в отпуск по болест и напуснах училище още в началото на учебната година. Все пак бях на възраст и рискът за бебето беше голям. Не трябваше да го подценявам. Определиха термина ми за 31 декември и всички познати се шегуваха, че може да родя “Първото бебе на годината”…
Текст: Ивелина Крумова
