Мили майки, жени, съпруги - към вас се обръща един татко, който очаква своето четвърто бебе. Искам да ви споделя своята история или по-конкретно - мъжки страхове. Не бързайте да ме нападате, да ми се карате или да се шегувате с тревогите ми, сигурен съм, че на финала на този кратък, но сърдечен, разказ - вие ще ме разберете.

Имам щастливо семейство - със съпругата ми сме заедно от университета и така вече 14 години - бяхме млади и разбира се, мечтаехеме смело. Не бих казал, че сега сме се променили, напротив - вече дори сме по-уверени и смели да гоним целите си. Сигурно се питате - какви странични занимания можете да имате с толкова деца на първа линия?! И аз се питах същото, но после разбрах, че страховете са причина да стоим мирно в зоната си на комфорт. И така, измежду бременностите, децата, ангажимените и всичко останало - съпругата ми успя да започне работа, която обожава и има възможност да извършва в домашни условия. Дотук добре. Три деца, аз и тя - един дом, пълен с обич и донякъде мръсни дрехи (това последното не е от лоша хигиена, просто с три деца... няма как).

Та, наскоро съпругата ми разбра, че отново е бременна - за четвърти път. Да ви кажа честно - прилоша ми при новината. И тя, като майка, не беше твърде щастлива. Говорихме, обсъждахме, преценяхме - как ще се справим, можем ли да си го позволим, ще бъдем ли пълноценни родители. Хиляди въпроси и толкова безброй причнини да се разклатим емоционално. Да, новият живот е дар, но през нашия поглед тоагва, ситуацията изглеждаше различна (а през моя поглед - направо да не ви разказвам)

Взехме трудното решения жена ми да махне бебето - и записахме час при акушер-гинеколог, който да извърши процедурата. Няма да забравя онзи ден - прекрачихме прага на клиниката и ни връхлетяха спомени от предишните бременности на съпругата ми. Как само се вълнувахме тогава, молехме се всичко да е наред, копнеехме да видим ръчичките и силуета на всяко едно бебче... А сега сякаш се готвехме да извършим престъплени. Изведнъж и двамата се почувствахме виновни, знаехме, че правим грешен избор. Не беше нужно да си казваме каквото и да било, сълзите свършиха това место нас. Влязохме в кабинета на лекаря за да поговорим относно процедурата, но преди да се усетим вече гледахме малката точка на ехографа с умиление. Обикнахме това мъниче, което ни поразвали плановете, мигновено - и бързо променихем посоката на действие.

Ето ме сега, днес и тук - един баща, който ще има четири деца, това вече не ми звучи страшно, а напротив - аз съм щастливец. И страхливец бях, но се съвзех от този миг на слабост. Татковците трябва да са пример, опора, надежда и скала за семейството.

Дами, ако някога сте в положение "бебето ни изненада" и имате съмнения как да постъпите, помнете - няма невъзможни неща, истината е в сърцата ви.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ