Искам да споделя радостта на четири майки и четири бебета, събрани заедно, и да разкажа нашата история. В началото бяхме четири млади жени, които очаквахме своето първо бебе, но не се познавахме. Живеехме с трепета и вълнението, съпровождащи всяка бременност! Стана така, че се срещнахме... Започнахме заедно да посещаваме курса за бъдещи родители на списание “9 месеца”. Всяка седмица общите вълнения ни сплотяваха все повече и повече. И тъй като започнахме още от 5-ия месец да се срещаме, имахме невероятното щастие и възможност през оставащите 4 месеца да се виждаме всеки вторник. Ние сме четири млади жени: Красимира, Радина, Йоана и Мария.

Посещението на курса се превърна в ритуал и традиция. Всеки вторник среща на мястото на курса, запазване на най-хубавите места, изслушване на лекциите, рисуване по коремите, последвано от весело почистване и шумен смях. Множество снимки и позиране с все по-голям корем. Две от нас спечелиха конкурса за най-чаровна бременна, а също и 3 награди за най-добър художник.

Курсът много ни харесваше, но времето не ни стигаше да се наприказваме по безбройните вълнуващи ни теми, затова продължавахме срещата си в близките кафенета и така целия ден оставахме заедно. Обикаляхме магазините, подготвяйки се за малките ни съкровища.
Всяка от нас споделяше най-съкровенните си мечти, страхове, фантазии за децата, мъки, болки, радости, трепети. “Ох, ритна ме за пръв път!”, “Вече толкова ми тежи коремът, няма ли да се ражда?!.”, “Как ли ще изглежда човечето в мен?!”, “Имаш ли стрии?”, ”Ле-ле-е, появи ми се линия на корема!”, “Днес цял ден рева без причина!”, “Къде ще раждаш?”, “Май ще раждам със секцио...” Това бяха обичайните ни реплики. Станахме много близки. Дойде лятото. Последни дни, последни вълнения…. Започна се!

Първа беше Краси – във вторник на курса каза, че вече едва издържа. Терминът й беше минал. Почувства се неразположена и си отиде вкъщи, не дойде с нас на кафе. А то какво било – същата нощ се родил Пламен! Цял юнак – 4.500 кг! Раждането започнало нормално, но момчето не щяло и не щяло да излиза, та се наложило секцио. Всички страшно се развълнувахме и хукнахме при първа възможност да ги видим. Колко хубав младеж се беше появил на белия свят!

После беше Ради – нейното цезарово сечение беше планирано. Както седяхме на кафе след поредното занятие на курса, получихме съобщение – родило се е бебе Петър! На още една от нас й олекна.

Останахме аз и Йоана с нашите августовски лъвчета. Имахме еднакъв термин – 11 август. На 6 август отидох в болницата, за да измерят тоновете на бебето, и кого срещам – съпруга и майката на Йоана. И двамата щастливи, много развълнувани, разтревожени, но и усмихнати. Родил се е Алекс! Знаехме имената на бебетата си още преди да се родят. Раждането започнало нормално, но отново се наложило секцио. Ето че и третата от нас беше родила с цезарово сечение.

Останах само аз. Вече нямах търпение, коремът много ми тежеше, дните ми се струваха ужасно дълги. Не можех нито да лежа, нито да седя, всеки ден се чудех на кого ли прилича бебето, как изглежда, как се е разположило в корема ми, какво прави. Всяка минута мислех за нея (знаех, че ще е момиченце).
Заради очния проблем, който имах, се наложи в последните дни да се вземе решение как да протече раждането – естествено или чрез цезарово сечение. Очаквах голямо бебе – над 4 кг. Решението да се роди чрез секцио беше по-безопасно и за мен, и за бебето. Щеше да стане на 11 август – реалния термин на раждането. Постъпих в болницата с багаж в ръка и с трепет в сърцето. Нямах още нито една контракция. Знаех, че Елена ще се роди. Вярвах, че всичко ще мине чудесно.

Рано сутринта Тя се появи! Ощастливи и осмисли дните ми.
Приятелките ми дойдоха да ни видят. В болницата се грижеха чудесно за нас и спомените от раждането ми са прекрасни.
Най-накрая всичко приключи успешно и започнахме новия си живот. Уви, за нас посещенията на курсовете приключиха. Останаха само многото емоции, радости, спомени и снимки. Но силната дружба помежду ни продължава

Една по една направихме погачите за първия месец на малките ни съкровища. Започнаха срещите – отново вълнения и въпроси, но вече свързани с бебетата. Всички кърмехме до 10–11-ия месец. Споделяхме тревогите си за коликите, съня, храненето, обличането, зъбките, прохождането, възпитанието на малките човечета. Така неусетно измина година. Децата ни вече проходиха – първи Пламен. Партито за Първия рожден ден мина с много щастливи усмивки и весел детски смях! Благодарим ти, “9 месеца”, че създаде нашата дружба! Радваме се на всеки твой брой и с радост възкликваме, когато видим снимките на някоя от нас или на нашите деца. Желаем много успехи на екипа и сме сигурни, че ще ощастливи и много други майки като нас. Благодарим!

ПРОЧЕТИ ОЩЕ