Често се случва родителите с едно дете да чуват „предупреждение“ от роднини, приятели, пък и от непознати, че израствайки сам, наследникът им ще се превърне в малък егоист. Дали наистина детството без братя и сестри прави човека по-егоистична личност, или всичко е въпрос на възпитание? Благодарим ви за искрените мнения, споделени, ето и четири от най-интригуващите такива:

Защо НЕ Е толкова важно да имаме второ дете

ПРО
Десислава Христова, 24 год., Перник
Имам дъщеря, която е почти на 2 години. С баща й за момента не планираме второ дете, защото живеем във време, което е много несигурно от финансова гледна точка. Смятам обаче, че всяко дете, което няма брат или сестра, става егоист. Когато не си единствено дете в семейството, се научаваш да делиш. Помня, че като бях малка, донесоха един шоколад за мен, а майка ми ме накара да го поделя и да дам половината на сестра ми. И до ден днешен сме така– делим повечето неща без кавги и спорове. Единственото дете вкъщи се научава, че всичко е за него – внимание, обич, играчки, вещи и пр. И когато това дете не е център на внимание, започва да манипулира всички около себе си (познавам такива деца). То не дава играчките си, не споделя храната си, не дава мама или тати да разговарят с някого или да гушкат друго дете. Донякъде това определя по-късно живота му. Мнението ми е, ако родителите имат възможност, трябва да отгледат две или три деца. Няма нищо по-хубаво от това да има на кого да разчиташ в трудни моменти и братско или сестринско рамо, на което да излееш мъката си.

Защо е толкова важно да имаме второ дете

Петя, 27 год., Варна
Уравнението „Единствено дете = егоист” е вярно. Без значение какви грижи полагат родителите и как го възпитават, единственото дете е обречено да бъде егоист. Всяка троха на семейството е само за него, всяка усмивка и грижа са само за него. Аз съм трето дете и знам какво е да делиш, да мислиш и за другия и какво е да имаш в лицето на братята и сестрите си двама най-добри приятели въпреки всичко. Жалко е, че в тази социална обстановка българските семейства едва свързват двата края и се решават само на едно дете. Така се създават егоисти. Не искам да си помислям какъв ще е светът след 20 години.

КОНТРА
Илинка Василева, Копривщица
Смятам, че децата, които имат братя и сестри, от малки се учат да делят всичко свое с другите, но това не ги прави по-малко егоисти. Причината е, че желанието им да имат нещо само и единствено за себе си нараства. Казвам това от личен опит. Самата аз имам сестра и цял живот си делим всичко, дори любовта на родителите ни, а това естествено дава своето отражение. Приятелят ми пък, който е отраснал като единствено дете, е много комуникативен, отзивчив и винаги готов да помага на другите с каквото може. При него липсата на брат или сестра сега се проявява в нуждата от хора, на които да помага, с които да дели всичко свое. Аз съм… по-голям егоист. И все пак всичко е въпрос на възпитание и на характер...

Моля, не водете детето си на площадката, когато е болно

Пламена Найденова, 26 год., Варна
Наскоро дъщеря ми стана на 9 месеца и със съпруга ми все по-често обсъждаме въпроса дали да я дарим с братче или сестриче. Фактите от моя живот обаче ме принуждават да си задам въпроса: „Единствено дете = егоист?“ или по-скоро „Второ дете = егоист?”. Бях на 11 години, когато се роди сестра ми. Това беше денят, в който животът ми коренно се промени. Бях лишена от обичта и вниманието на родителите си, което се отрази и в материално отношение, дори започнаха да ми купуват дрехи втора употреба, за да има всичко за бебето. Смятах, че това ще е временно положение, но нещата се задълбочиха и в момента мога да кажа, че те са ми родители само по документи... Не се интересуват от моя живот, от проблемите ми.

Майчин дом подготвя откриването на отделение за кенгуру-грижа за недоносени бебета

Тяхното отношение ме карат да се замисля дали няма да допусна техните грешки. Дали животът ми нямаше да е по-различен, ако бях единствено дете? Все пак децата не са играчки… да захвърлим старата, когато си имаме нова.