Днес повечето деца растат без братя и сестри. Може би затова е толкова важно да имат приятели. Родителите могат да стимулират и да помагат много при създаването на тези връзки.

Вместо брат или сестра
Важна функция на братята и сестрите е да създадат нещо като защитна стена срещу пълновластието на възрастните. Те осигуряват закрила, утеха, съпричастност. Когато детето има чувството, че родителите му не го разбират, братът или сестрата могат да го изслушат и да го успокоят. Липсата на такъв съюзник може би е най-големият недостатък в живота на детето без братя и сестри.


Приятелите могат да играят ролята на важни съмишленици. Макар и да не са винаги под ръка, с тях може да се споделя всичко. Често те даже са за предпочитане, тъй като все пак родителите имат доминираща роля между братята и сестрите. В края на краищата всичко се свежда до това кого предпочитат мама и татко – мен или сестра ми? Кой получава повече – тя или аз? Такива притеснения не съществуват между приятелите и това облекчава връзката.
Особено ценни са приятелствата заради това, че децата могат да разговарят свободно и без задръжки помежду си. Когато детето споделя нещо с възрастен, винаги има опасност то да бъде коригирано, критикувано. Големите винаги знаят всичко по-добре и смятат, че трябва непрекъснато да поучават. А от това децата се чувстват още по-малки и незначителни.

Особено потискащо действат непрекъснатите забележки и корекции на момчетата, които по-късно развиват говорните си умения. Момичетата са по-малко застрашени. Те са по-склонни да споделят и да игнорират досадните укори на възрастните.
Проучвания на психолози и социолози показват, че най-важният период за приятелствата е пубертетът. Това обаче не означава, че приятелствата започват едва в тази възраст. В яслата може да се наблюдава как пълзящите бебета завързват приятелства далеч преди първия си рожден ден. Отначало те наблюдават от разстояние харесания обект. След това водят тежка борба със себе си, докато се решат да се приближат до него.
Малко по-късно, на около 2-годишна възраст, детето е в състояние да се прицели до потенциалния приятел и да изпробва дали изборът му ще срещне ответна обич. Дори и да установят приятелство, децата в тази възраст дълго време играят по-скоро едно до друго, отколкото едно с друго. Едва след третия рожден ден това им се удава по-добре.
В тази възраст “верността“ на децата към приятелите далеч не прилича на отношенията при възрастните. Най-често приятелствата при малките траят само няколко месеца. Понякога те приключват още след две-три съвместни игри, при които децата се уверяват, че не могат да се разбират добре.

Как да помагате

  • Отнасяйте се сериозно към приятелствата на вашето дете. Те имат голяма роля за неговото физическо и психично развитие.
  • През първите години поемайте инициативата и канете потенциалното приятелче заедно с майка му. Задачата ви е сложна – да намирате майки, които харесвате, с деца, които пък вашето дете харесва.
  • В дните на срещи не пускайте телевизора.
  • В началото канете по принцип само едно дете. Това стимулира концентрираните игри и разговори.
  • Не забравяйте, че децата имат нужда от повече приятели. Най-добре е те да са различни – един за тичане, друг за рисуване, трети за споделяне на тайни…
  • Ще разберете, че нещата потръгват, ако децата се оттеглят в детската стая. Приемете това спокойно.
  • Ако искате да направите и нещо по-специално за детето си, от време на време канете приятелче с преспиване. Подходящата възраст е 3–4 години. Ако гостенчето преодолее страха и липсата на дома, ще е богато възнаградено (може и с бурен “бой” с възглавници на сутринта).

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ