Срещаме ви с Вася или както я познават повечето от вас – майката на Петя и Нийка от страницата ѝ във Фейсбук – За Петя и Нийка - всеки ден вкуситийка. Понастоящем тя е майка на ,,пълен работен ден” на две девойки, едната на 8, другата на 2 и половина, съпруга на прекрасен, любящ и винаги подкрепящ мъж 24/7, любител кулинар по призвание и PR специалист по образование. Вася създава страницата си през 2017 именно с идеята да показва кулинарни хрумки, които приготвя за своите ,,домашни човечета‘‘, както обича да ги нарича.
Постепенно фокусът ѝ се измества и започва да публикува и друго съдържание. ,,Смея да твърдя, че ,,моето място”, както наричам страницата си, е шарено, приятно, ненатрапчиво и неангажиращо. Опитвам да предавам на хората, които ме четат, частица от себе си – усмивка, позитивизъм, моята гледна точка за това да бъдеш майка и човек като цяло. Обожавам да готвя, да снимам, да размишлявам ,,на глас”, обожавам да бъда сред природата и често водя на виртуални разходки със семейството ни и моите последователи.
Николай Неков: Връзката между човека и природата е двупосочна – трябва да бъде уважавана и пазена
Думата ,,инфлуенсър” не я харесвам, но ако да си инфлуенсър, означава да си човек, който ,,заразява” хората, насочва ги и им влияе, то от известно време мисля, че съм се нагърбила с тежката задача да съм именно такъв човек – опитвам се да заразявам хората с позитивизъм, да им влияя положително и да ги насочвам към добрия пример. И нямам претенции за изключителност‘‘, споделя тя. Харесваме я, защото не представя живота си като напудрен, захаросан филм, а точно обратното – влиза в реалността с чувство за хумор, самоирония, самокритика. ,,Защото префектните майки, съпруги и домакини в социалните мрежи станаха прекалено много, а негативното влияние на тяхната перфектност върху нас, обикновените (тези с купа пране в банята, вързаната втори ден на кок коса и кецове, които носим трета година…) е осезаемо и смазващо‘‘, смята тя. С нея разговаряме по темата за устойчивите практики в кухнята, а интервюто ни е част от инициативата на ,,9 месеца‘‘-- ,,Зелената стълба‘‘.
Зелена креативност
Едно от нещата, които мразя е да разхищавам. И тук визирам всички ресурси. Но да поговорим за храната. Старая се максимално да оползотворявам всичко. Не е възможно винаги и с всеки продукт, но с малко фантазия и креативност, с четене и търсене, нещата се получават. Например стъблата на броколите могат да бъдат направени на салата в компанията на морков и цвекло. А пък листата на морковите, цвеклото и репичките са чудесно свежо допълнение към различни салати.
Празен хладилник или устойчиво пазаруване
Никога не пълня хладилника. У дома хладилникът е по-скоро празен. Пазарувам често, в малки количества. Така с момичетата правим повече крачки дневно, разхождайки се до магазина и минимализирам шанса да забравя нещо, което да се развали, забутано някъде в препъленения хладилник. Не се презспасявам с продукти, не купувам нещо, което евентуално ще употребя, защото някъде е на промоция, купувам основно сезонни продукти, като да си призная, голяма част от тях дори са от градината на родителите ми. Имам любимо магазинче за плодове и зеленчуци в квартала, магазин за мляко и месо, също така и любима верига магазини.
Противно на логиката на повечето хора, аз не пазарувам по списък. Отивам в магазина и си казвам: ,,Хей, какви прекрасни чушки -- за вечеря ще ги направя пълнени с булгур, кайма и сметанов сос! Така, трябва тми булгур, сметана, кайма, чушки‘‘. И купувам точно това, в количество, необходимо ми за днес.
Е, наистина, не е удобно и приложимо в натоварено ежедневие с много ангажименти, но при нас се получава и действително свеждаме хранителния отпадък, изостанала в хладилника храна и шанса да купя нещо, което няма да използваме или поне не навреме.
Да се храниш у дома
За мен храненето у дома е синоним на пълноценно хранене. Нашето семейство се храни изцяло вкъщи, изключение правят семейните почивки. На малките ни семейни екскурзии обаче също нося домашно приготвена храна. И така, след като аз готвя храната, мога изцяло да контролирам това, с което се храним. Задължително вкъщи се хапва салата. Сезонна. Тя е основен източник на фибри и витамини. Сезонните плодове са във фруктиерата на кухненския плот. Винаги солта и захарта могат да се контролират според конкретните потребности и вкус, а вкусът се възпитава още от ранна възраст. И тук идва нашата отговорност – на родители, да възпитаме хранителна култура в децата си чрез примера в семейната среда. Когато меся хляб вкъщи с дъщерите си, показвам им различни брашна, алтернативи на бялото такова, например те знаят, че домашният хляб е най-добрият, знаят, че ако купуват могат да търсят неговите здравословни и същевременно вкусни алтернативи. Виждайки ме да посягам към сушени плодове, когато ми се хапва нещо сладко, а не към вафла, започват да приемат като нещо логично и нормално именно това. У дома имаме проблем с месото, защото всяко ястие без месо за моите хора е просто гарнитура. Но и тук гледам да има баланс, избягвайки тлъсти и тежки меса. Пълноценно хранене означава разнообразно хранене, такова, каквото набавя на организма различни хранителни вещества в здравословно съотношение от различни хранителни източници, така, че да предложи на въпросния организъм оптимално развитие. Именно към това хранене се стремя за семейството си, но без да изпадам в крайности.
Рециклирай вкусно!
Да, макар че пазарувам в малки количества и не готвя огромни порции, случва се да има останала храна. Владея трикове обаче, с които успявам да я ,,рециклирам”:
· Обикновено, когато пека пиле, остава значителна част от месото -- с него приготвям супа.
· От останали ребърца, кюфтенца и ,,неща на скара‘‘ правя яхния с боб и ги добавям там.
· Меките банани превръщам в сладкиш.
· Останали плодови млека от момичетата, плодови паучове, шоколадови фигурки също заминават в кескове.
· Сварените и останали от закуската макарони се превръщат в прекрасен обяд, като добавя към тях задушени зеленчуци, сирена и сос.
· Бульонът, който се получава при варенето на меса и ми е вповече, замразявам.
· Завехнали плодове превръщам в сладка и конфитюри.
· Зеленчуци и зелени подправки – замразявам.
· Печената сьомга се трансформира а в рибни кюфтенца.
· Останалото ризото се превръща в аранчини.
· Картофено пюре ,,от вчера‘‘ става на крокети.
· Изоставените крекери и солети смилам в чопъра и ползвам за последния хрупкав слой на панировката.
· Стария хлаб трансформирам в блат за мързелива пица или в мързелива баница.
В моята кухня почти няма нещо, което да не мога да трансформирам.
Любов към природата по наследство
Не обичам природата, обожавам я! Съпругът ми -- също. Използваме всяка възможност да сме сред природата. Децата, вероятно генетично са онаследили тази любов. Другото, което мога със сигурност дс твърдя, че важен е личният пример. Когато виждат нас, то те приемат за свой модел на поведение да не късат цветя, да си прибират боклука в раницата, да събират чуждия отпадък, когато се натъкнат на такъв, да уважават всяка животинка. Любовта към природата човек я носи в сърцето си. А по този начин, вярвайки от сърце в това, което правиш, даваш най-добрия пример за околните.
Капката на промяната
Имаме една много хубва поговорка -- ,,Капка по капк -- вир!”. И аз искрено вярвам в това. Голямата промяна започва от малкия човек. Онзи, малкият човек, който ти си родил и възпитаваш, е надеждата на света за по-добро. А планетата ни има нужда именно от промяна към по-добро, особено що се касае до екологичните принципи. Уча децата си на елементарни неща, например да пестят ресурси, започвайки от водата. Водата, с която мия плодове и зеленчуци, събирам и използвам за поливане на цветята вкъщи. Децата ми, виждайки нас, без подкана, гасят осветлението, когато не са в стаята и за тях това е нормалното, не да включат телевизора и да си излязат. Знаят кое в кой контейнер да изхвърлят, когато имат под ръка отпадък. Опитваме се също да изхвърляме отделно и отпадъците от докамкинството си. Ако може да сме без автомобил, го правим. Хем разходката е полезна за нас самите, хем е полезна и за природата, спестявайки ѝ вредните емисии от изгорели газове. Учим децата си, че всяко дърво е важно, дори малката Петя на две години знае, че дърветата са ни приятели и ни помагат да дишаме чист въздух. Учим децата, че всяка животинка, всеки живот на планетата е от значение, затова може да ги видте как хранят птички и как се радват на пчелите. Учим децата си да живеят -- първо в хармония със себе си, след това и в хармония с природата. Като и двете неща са еднакво важни и свързани помежду си. Уважавай себе си, давай си чиста и истинска храна, пий чиста вода, движи се, дишай чист въздух сред природата, грижи се за тялото и ума си, защото те единствени са истински твои. Уважавай природата, грижи се за нея, пази я, защото тя е единственият ни дом, на нас – хората на тази планета. И само ако я опазваме ще получаваме този чист въздух, който да дишаме, тази чиста храна, която да консумираме и онази чиста вода, която ни е необходима. Ето – всичко е свързано, логично, постижимо. Това е есенцията на нашето възпитание, това, което предаваме на децата си. Малко, но залегнало дълбоко в тях и гарантиращо, че ще израснат хора, които ще се развиват, мислят, действат и живеят в хармония с природата, търсейки как да ѝ бъдат приятели.
Зелената стълба през очите на Вася
Това е инициатива, която трябва по всевъзможни начини да достигне до повече хора. Да се опитаме, участвайки в нея, да мотивираме повече родители да се замислят как живеят, къде живеят, как да живеят, така, че да имаме (всички ние, да) повече време на тази планета. Да я запазим и съхраним максимално дълго за поколенията напред, годна за живот. Да се опитаме да върнем тиктатащия часовник назад, да минимизираме, поне доколкото е в ръцете ни, вредите, нанесени преди нас, да завещаем на децата си добър и зелен свят, в който да сбъдват и градят.
