Това е историята на Кайо. Той доказва, че макар тялото да е мъничко, духът може да е силен, вярата - непреклонна, а желанието за живот - несломимо.

Малкото момченце Кайо се ражда в 23-та седмица от бременността. Прогнозите на лекарите не са добри, шансовете за живот са минимални, почти невъзможни. Противно на тях обаче и благодарение на надеждата и вярата на родителите му, момчето оцелява.

НАУЧИ КОГА Е ТВОЯТ ТЕРМИН

Днес Кайо е на 4 годинки - той е здрав, много палав, любопитен и безгрижен. Трудно е да се предположи, че някога е тежал малко повече от 400 грама. 

В ЗДРАВЕ НА ФОКУС ГОВОРИМ ЗА:  

В 23-та седмица от бременността Джесика Докси, майката на Кайо, е приета в болница и е диагностицирана с животозастрашаваща диагноза - прееклампсия. Жената претърпява спешно цезарово сечение.

Бебето се ражда с екстремно ниско тегло, но все пак с пулс. Шансът да оцелее обаче е бил едва 10%. Пред Джесика Докси и нейния съпруг стои избора: да оставят сина им да си отиде или да му дадат възможност да се бори за своя живот. Сърцето на майката избира втория вариант.

В продължение на шест седмици Кайо е поставен в специално оборудван инкубатор, който създава условия, подобни на развитието в утробата. Състоянието на майката бързо се подобрява и тя е изписана, само седмица след раждането. Самата Джесика беше изписана седмица след раждането. 

За Кайо се полагат денонощни грижи, които, за щастие, дават положителен резултат. В деня на изписването си, момченцето вече е тежало 3,7 кг. Родителите успяват да приберат сина си вкъщи на Бъдни вечер.

„72 часа изпитвах ужасна болка, но ме спаси вярата, че всичко със сина ми ще бъде наред“, разказва майката на детето. Кайо е третото дете в семейство на Докси. Първата им дъщеря Стела също се ражда преждевременно - в 36-та седмица от бременността.

Оказва се, че още тогава Джесика е диагностицирана с прееклампсия (патологично състояние, което обикновено се появява през втората половина на бременността и води до постоянно високо кръвно налягане, нарушено съсирване на кръвта и чернодробна и бъбречна недостатъчност). Жената е вярвала, че това рядко усложнение няма да се повтори. Но за съжаление болестта я застига отново - този път много по-рано от предишния път.

Четири спонтанни аборта, а след тях четиризнаци чудо

С течение на времето Джесика започнала да развива чувство на вина заради случилото се с бебето. „Непрекъснато се убеждавах, че аз съм виновникът за страданието на детето ми, че тялото ми е виновно за всичко. Много е страшно да видиш как страда синът ти“, спомня си тя. Джесика вярва и се надява, че Кайо ще се възстанови. Посещава детето си всеки ден.

Майката призна, че това е най-трудният момент за семейството ѝ. Да знаеш, че има шанс детето ти да не оцелее, а да няма с какво да помогнеш. „В деня, когато пренесохме Кайо вкъщи на ръце, мирът най-накрая дойде в къщата ни.“

Родителите на бебето благодарят на съдбата, че синът им е оцелял. Сега той наддава бързо, чувства се отлично и не спира да създава поводи на мама и татко да се усмихват. 

Източник и снимки: https://www.pregnantlife.net/

ПРОЧЕТИ ОЩЕ