Миглена и Пламен са сред посланиците в кампанията на ,,Надежда” - ,,Запази надежда“, която болницата реализира за четвърта поредна година. Досега тя беше насочена към инициативи, свързани с профилактиката на рака на млечната жлеза и съхраняване на репродуктивните възможности при жени, засегнати от заболяването. Тази година кампания „Запази надежда“ има за цел да насочи общественото внимание към една изключително важна, но много непозната и непопулярна тема, свързана с родителството при онкологична диагноза, и се фокусира върху две основни направления:

  • Запазване на възможностите за дете преди и след онкологично лечение (онкофертилитет), както и по време на бременност.
  • Подобряване качеството на живот на жени с рак на гърдата по време и след терапиите.

Казвам се Миглена, моят спътник в живота е Пламен, а детето ни се казва Виктор. Аз съм на 32 години, приятелят ми - на 30, а Виктор - нашето малко-голямо чудо е на годинка и 5 месеца. В момента аз съм по майчинство, а таткото работи като електромонтьор в БДЖ. С Пламен се познаваме от 6 години.

Химиотерапия, бременност и бебе Бориса - история за надеждата и победата

За тежката диагноза разбрах през пролетта на 2015 година. Денят, в който научих, че съм болна, се превърна и в най-страшния в живота ми. Не можех да повярвам какво се случва и защо точно на мен. Беше ме страх, сринах се психически, не исках да повярвам, че това е истина, дните за мен минаваха просто ей така, лутах се в търсене на отговори. Наистина ли бях болна от рак? Ще оцелея ли? Ще имам ли детенце… Въпросите в главата ми бяха безброй… Отговори нямаше. 

Започнах да се информирам, четях, проучвах, търсех информация навсякъде. Така попаднах на МБАЛ "Надежда". Там открих една позната, с която се свързах незабавно, последва среща с професор Тимчева, а след това се запознах и с д-р Стаменов. 

Д-р Георги Стаменов, Радостина и малкият Георги - победители след тежка бременност

Ето, че се появи светлина. Разбрах, че надежда за мен има. Мога да се излекувам, като освен това има начин да замразя яйцеклетки. При всички положения, изходът от лечението не беше ясен, вероятността да не мога да имам деца съществуваше.

Минах през ада, животът ми се промени из основи. Усмихнатото и весело момиче, което бях преди, си отиде. Бях отчаяна, не се чувствах привлекателна, загубих самочувствието си, непрекъснато страдах. Очите ми бяха пълни с тъга. Водех най-тежката битка, борех се за живота ми. Хората ме избягваха, сякаш се срамуваха да бъдат близо до мен. Това ме съсипваше още повече, наоколо останаха само роднините и най-близките ми приятели. Те ми даваха своята подкрепа и ми помагаха да не падна духом. 

И ето, случи се, болестта си отиде, излекувах се, бях здрава и щастлива. Всички близки се радваха, заедно с мен – победих рака!  

Какво последва? 

От грозно пате започнах да се превръщам в красив лебед. Животът ми се усмихна, срещнах Пламен – случайно или не съвсем. Това беше любов от пръв поглед. Бяхме един за друг. Мина година – в щастие, любов, споделеност, радост, светлина... 

Изчисли своята гестационна седмица и приблизителната дата на раждане на твоето бебе

Всичко вървеше приказно, докато не разбрах, че отново имам рак. Историята се повтаряше. Борбата започваше отначало. Аз обаче нямах сили да се боря отново, бях изтощена, нямах желание да водя битки. Много ли исках – да живеем добре, да сме щастливи, да си имаме детенце. 

Една сутрин Пламен дойде при мен и плачейки ми каза: "Искам да се излекуваш, до теб съм, каквото и да стане, искам да си имаме детенце, да имам част от теб. Имаш замразени яйцеклетки, ще се излекуваш и ще имаме шанс за дете."  Да, мисълта за замразените яйцеклетки ни крепеше, даваше ни спокойствие, че един ден, ако не се случи по естествен начин, сме застраховани и можем да опитаме с другия вариант. Сякаш бяхме съхранили част от нашето бъдеще, това не позволи на надеждата за дете да угасне. 

Битката започна отново. И пак успях да се излекувам. Този път - благодарение на човека до мен, той ми вдъхна сили и кураж да продължа напред с високо вдигната глава. 

Не след дълго се появи нашият победител Виктор. Щастието се крие в малките неща, като например две чертички в теста за бременност и малка точица с тупкащо сърчице. 

Макар да замразих яйцеклетки, не се наложи да ги използваме, забременях по естествен начин. За мое щастие, и бременността ми протече леко и нормално. 

Виктор е една голяма победа за нас. Той се ражда на 12 април 2021 година в болница „Надежда“. Доктор Христова пое в ръцете си това слънчице. Това беше най-щастливият ми ден, истинско щастие е да имаш дете, неописуемо чувство. Любов за цял живот. За нас Виктор е подарък от живота, за нас Виктор е сбъдната мечта, той е нашето неземно щастие. 

Пожелаваме на всички хора, които имат мечта за детенце, тя да стане реалност. Нека никога не се отказват от нея, а да вярват силно, че тя ще оживее. Ние не се отказахме, вярвахме и ето – случи се, Виктор е тук. 

Бъдете здрави!

С обич, Мама Миглена 
 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ