Знаете ли защо същестуват мечтите? Струва ли си да вярваме в чудеса, ако те всъщност няма как да се случат? Все важни въпроси, обединени от един отговор - всичко е за възможно. Особено за този, който вярва. Имаше моменти, когато нищо наоколо не ми даваше причина да държа здраво надеждата си, но въпреки това аз останах твърда като скала. От дете се научих да си поставям високи цели и така разбрах, че малките крачки след време се превръщат в огромна стъпка към успеха. Прилагах принципите си във всяка сфера на живота - и не се изненадвайте - това важи дори за планирането на моята бременност. 

Достиганх този безценен етап - почувствах се готова, намерих своя съпруг, с него бяхме на едно мнение относно момента за създаване на семейство. Решихме, че от нашата любов ще се роди безмерна обич. Планирахме "специалните" дни, създадохме си красиви моменти, дни, часове, изпълнени с очакване, с приемане, с копнеж. Няма да ви лъжа, чудото не се случи само с щракване на пръсти - да, мина време, но това време бе пълноценно, щастливо и във въздуха се носеше кодовата дума "Бебе". Носехме се на крилете на желанието да бъдем родители и това превърна процеса в приятно очарование, посветено на брака и най-безценния дар - детето. Ние имахме една сигурност и усещахме спокойствие, намерихме възможност да помислим какви мама и тати ще бъдем, как ще възпитаваме малечко или малечка, замислихме се колко ясен поглед за бъдещето имаме. Брояхме цифрите от календара, а същевременно те нямаха никакво значение.

И така, една сутрин се събудих и кодовата дума се бе имплантирала в утробата ми. Там своя дом намери нашата прекрасна дъщеря, която очакваме да се роди след два месеца. Тя е подарък, който приехме още преди да съществува и появата ѝ вече е реална. Клишета? Хм, това са незаменими клишета, благодарни сме за всичко по пътя. Финалът ще бъде шумен, пухкав, съвършен и розов!