Според православния църковен календар в последната събота преди Страстната неделя (19 април) се отбелязва Лазаровден. В българската народна култура този празник се свързва с моминството, невестинството и семейството. Казват, че който ерген не е коледувал и която мома не е лазарувала, не могат да се задомят. А наред с това могат да станат жертва на любовта на змея. Ритуалите, изпълнявани на празника, имат за цел да подготвят младите момичета за предстоящата им сватба и да ги представят пред общността като готови за този акт. Затова в този денят къщите се огласят от звънките гласове на лазарските песни и от тропота на танците, които пожелават здраве и берекет на всички у дома.

На другия ден (20 април) се отбелязва Цветница или Връбница. Според библейската притча на този Христос тържествено е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки – символ на мира, и с палмови и лаврови клонки – символ на победата. Задължително за празника е ходенето на черква, като младите невести се причестяват заедно с децата си, а ако още не са родили – с роднински деца. Всеки носи върбови клонки, които, след като се осветят, се отнасят вкъщи и се пазят, защото служат за лек срещу уроки и уплах при малките деца. Добре известна е библейската символика на някои от най-красивите цветя. Така например лилията е символ на Богородица, игликата и момината сълза се свързват с Исус Христос и Мария, а червената роза е близка до духовната красота на св.Димитър.

Приготовленията за Великден (27 април) започват още от четвъртък, когато по традиция се боядисват яйцата. Първото яйце се оцветява в червено и с него се чертаят кръстни знаци по челата и бузите на децата за здраве. Това яйце се пази под иконостаса през цялата година и служи за лек, като се потапя във вода, която после се изпива от болника. В черквата се носи по едно яйце за всеки член от семейството и то се освещава. С първите боядисани яйца се носи и обреден хляб, украсен с червени яйца, който е замесен от малки момиченца, за първи път усвоили това умение. Децата правят и китки от здравец и ги подаряват на съседите си. Според народните вярвания, ако на Велики четвъртък жените перат и простират дрехи, през лятото ще вали град. Те не бива да вършат никаква домашна работа, най-вече на Разпети петък, когато се препоръчва строг пост и дори са забранени говоренето и споренето на висок глас.

В съботния ден се правят последните приготовления за великденската трапеза, на която трябва да има козунак и печено агне пълно с ориз и дреболии.


На Възкресение Христово след черковната служба всички се чукат с яйце за здраве, като особено щастливи са децата. Те “се борят” с яйцата си. Който победи, взема яйцето на победения. “Биячът” се запазва, защото неговите черупки имат лечебна и магична сила. За първи път майките, които не са извеждали детето си навън, го правят именно на Великден с вярата, че детето им ще бъде добре прието от общността. Задължително е ходенето на гости на възрастните родители и на кумовете, като им се носят погача и червено вино.