Да се нарече детето с името на цвете или на растение, е един от най-сигурните начини да се изрази не само любов към природата, но в личното име на новороденото да се закодира посланието за красота и плодовитост. Едно от най-често срещаните в традицията имена е Цветан(а) с неговите безбройни производни Цвет(ел)ин(а), Цвятко, Цветомир(а)... То синтезира всичко, което цветята или по-скоро цветът носи в себе си: яркост, свежест, красота, колорит. Росата, възприемана като знак за живот и ведрина, е отразявана в имена като Роса, Росен(к)(а), които са от български произход и имат своите производни Роси(н)(а), Роска, Росица. В съвременността предпочитани са Росана, Роселина, които обаче в превод от персийски означават „залез”.



Цветният венец, който е натоварен с богат обреден смисъл и затова е предпочитан в миналото за имена като Венета (български вариант) и Стефан(к)(а) – гръцки вариант, днес тържествува с женското име Стефани. Едни от най-обичаните лични имена, посветени на цветята роза и маргарита, в традиционен план звучат като Роза, Розо, Розен(а), Розан(а), Розко и Марга(рита). В съвременността се модифицират в „проевропейските” си варианти: Розали(н)(д)(а), Розмари, Розета, Розамунда, Розали(я) и Марги(та), Меги, Маги, Маргот(а) и т.н. Вече много рядко се среща името Бисер(а), което е от български произход със значение „перла, маргарит”.


Красивото и рядко срещано цвете лилия, дало живот на имена като Лила(о), Лили, Лиляна, днес е популярно в еврейския си вариант сред българите, пожелали новороденото им момиченце да се казва Сузан(а), Сюзан(а).

За съжаление, съществува „цял букет” от цветни имена, които могат да бъдат записани в „червената книга на изчезващите видове”. Сред тях са Теменуга, Теменужка, Теменуша, Сълза, Сълзица, Виолет(к)а, Ружа (с производни Ружена, Ружалин(а), Ружица), Рали(ца) (с производни Раля, Ралка, Ралчин), Пирин(а) (с производни Петруника, Перунка, Перуница), Иглика(о), Аглика, Аглица, Невен(а), Невян(а), Невен(ко), Нева, Незабравка и много други. Встрани от вниманието на родителите остават някои имена на билки: Детелин(а), Седеф(а), Пелин(а), Смилен(а).  Българските билки са подменени от Жасмин(а) (от френски произход със значение „жасминов храст”), Далия (от еврейски произход със значение „цъфтящо клонче”) и Гладис (от уелски произход със значение „деликатно цвете”). Същото се наблюдава и сред дървесните видове, чиито названия най-общо се включват в традиционни имена като Горан(а) с производни Горил, Горин(а), Горян, Гора, Горица, Горка. От латинското наименование на гора е Силва(на) с производни Силвия, Силвина, Силвестър, Силвестра. Проекция на явор, ясен, дъб и ела се открива в имената Явор(а), Ясен(а), Горун(а), Ели(н)(а), Елкин(а), Елка, Елика, Елчо, Елица, Елкана, Елкена. Днес обаче те отстъпват на имена като Евелин(а) (от германски произход със значение „лешник”), Прюнел(а) (от латински произход със значение „слива”), Памела (от гръцки произход със значение „мед”), Ливия (от латински произход със значение „маслина”), Лаура, Лора (от латински произход със значение „лавър, дафина”). В последните години особено популярно стана и името Калина.

Върбата все още е на мода, но не като Върбан(а) (с производни Върбанко, Върбенка, Върбил(а), Върбин(а), Върбица) или Ива, Ивалин, а като Ивет(а) и Ивон(а).

Доц. Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН

ПРОЧЕТИ ОЩЕ