Животът на човека е като сламка, разлюлявана от вятъра, която всеки миг може да се счупи, гласи древна мъдрост. Човешкият живот наистина е нещо твърде крехко – тази мисъл те връхлетява особено при вида на новородено с тегло 700 г, което е на апаратно дишане.

В ежедневната битка за оцеляване на най-уязвимите бебета (около 10% от всички новородени у нас), когато се наложи, лекари и акушерки влагат дори и нечовешки сили.

За последните години в България напредъкът в медицината драстично повиши шансовете за живот на бебетата, родени много преди термина.

При раждането жената може да издържи до 57 единици болка, а човешкото тяло по принцип - само 45

Сега обаче ще надникнем извън нашите географски ширини. Споделяме с вас една любопитна, различна и много емоционална история, която ни намери в сайта на приятелите ни от Фондация ,,Нашите недоносени деца‘‘. Благодарим им, че имаме възможността да я разкажем и тук.

Ноелия Руис е съвсем млада медицинска сестра, която работи в болницата Вал д’Еброн в Барселона и в историята ѝ не би имало нищо необикновено, ако не беше започнала точно на същото място и с един дълъг престой в неонатологията преди 24 години. Тя се ражда на 14 декември 1997 г. в 24-а г.с. и с тегло само 800 г и фактът, че въобще оцелява и истинско чудо по онова време. Прекарва 3 месеца в неонатологичното отделение под грижите на младия тогава лекар Феликс Кастийо.

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Днес, 24 години по-късно, Ноелия завършва образованието си и е една от младите медицински сестри, които работят в  отделенията по детска нефрология и онкохематология. А неин колега в педиатричното отделение на болницата Вал д’Еброн и вече завеждащ на отделението по неонатология, е д-р Кастийо.

Ноелия решава да отиде при него и да му разкаже коя е, след като започва работа в болницата и разбира, че той също все още работи там. ,,Реших да почукам на вратата на кабинета му и да разкажа коя съм, беше незабравимо преживяване”, споделя тя. Лекарят, който работи във Вал д’Хеброн от 33 години, признава, че когато тя му се представила, си помислил:

„Не само че е оцеляла, но и няма сериозни последици.“

Той бил напълно озадачен, тъй като нейния случай бил един от онези, които никога не успял да забрави през годините. По онова време раждане в толкова ранни седмици се е считало за изключително опасно и повечето деца, родени в 24-а г.с. не са оцелявали. ,,За мен това беше чудесна новина и заслугата е изцяло нейна”, изтъква д-р Кастийо. ,,Дължи се на нейната  воля за живот, генетични дадености и вероятно защото е момиче, нещо, което се счита за благоприятен фактор в много случаи”, допълва той. 

„По онова време, преди 24 години, не разполагахме със същата апаратура,  кислородни апарати, кувьози, знания или инструменти, с които разполагаме сега.  Но с това, което имахме, направихме най-доброто, което знаехме“, спомня си неонатологът.

Самата Ноелия също подчертава разликата в условията, които са били предоставяни на родителите в болницата преди повече от 20 години, в сравнение с тези, които съществуват сега. През трите месеца, в които тя е била в кувьоз, майка ѝ и баща ѝ са  можели да я посещават сравнително рядко, а кенгуру-грижата е била почти непозната в Испания.

Гласът лекува - инициатива, насочена към недоносените деца

„Тежала съм 800 грама и съм се побирала в дланта на баща ми. Майка ми не е вярвала, че мога да оцелея толкова малка и се е страхувала, че дори и да оживея, ще имам много сериозни последствия“, разказва  Ноелия. И все пак преждевременното раждане  е белязало живота на Ноелия до такава степен, че мечтата ѝ е да бъде здравен работник.Тя винаги е считала, че раждането ѝ като недоносено дете е нещо много забележително и е основната причина, поради която решава да насочи професионалната си кариера към сектора на здравеопазването и да се обучава като медицинска сестра.

„Работя в отделенията по детска нефрология и онкохематология и това много ми харесва, щастлива съм. В бъдеще, когато завърша, бих искала да запиша магистърска степен по педиатрия или неонатология, но още не съм сигурна“, спс оделя Ноелия. В работата си тя най-много харесва контакта с пациентите.

Връзката с пациентите е много важна и за д-р Кастийо. Той отбелязва, че от годината на раждане на Ноелия, акушерството, неонатологията и гинекологията са се развили много. ,,В настоящия протокол за действие в случай  на преждевременно раждане, участието на семейството е ключов фактор“.

Лекарят изтъква, че практики като метода кенгуру-грижа с майката или бащата са от голяма полза за новороденото и подкрепата за семейството е от основно значение. “В наши дни, грижите са много по-всеобхватни и персонализирани и не са насочени само към бебето“, споделя Кастийо.

Николета, която се роди в 7-ия месец

С поглед към бъдещето, той смята, че решението на проблема с преждевременните раждания е да се работи в посока за избягването или предотвратяването им. “Колкото и да се опитваме да имитираме работата на плацентата или утробата с изкуствени технологични варианти, бебето винаги ще бъде по-добре в корема на майката“, подчертава неонатологът.  

Източник: lavanguardia.com; снимка бебе: getty images
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега