Магдалена Дойчинова е детски психолог и сертифициран консултант по детски сън. Завършва бакалавърска степен по Психология в университета в Абърдийн, Шотландия, през 2013 г. Там преминава и допълнителен двугодишен курс за консултантски умения. През 2015г. специализира Детско-юношеска и училищна психология в СУ „Св. Климент Охридски“, София. Още от първите си университетски дни тя разбира, че иска да работи с деца и техните семейства. Става доброволец към различни центрове и организации в помощ на децата, а след това и специалист. Подтикната от желанието си да работи повече със семействата и да консултира родителите, за да бъдат те по-уверени в ежедневието си с децата, става съосновател на център за ранно детско развитие, в който работи и до днес. Повече от 10 години практикува професията детски психолог и трупа богат опит. През юни 2021г. завършва и курс за консултант по детски сън, с който иска да надгради познанията си и да помага на родителите по още един начин.
За повече информация: [email protected]; https://www.detskiproziavki.com/
Много деца спят в леглото на родителите си. За някои това е само кратък етап от тяхното развитие, през който те имат нужда от сигурността, която получават там, а за други това прераства в навик и начин на живот. Преходът към кошарата може да е лесен, а може да се окаже и голямо предизвикателство. Какъв ще бъде този процес, пряко зависи от продължителността на времето, което детето е прекарало в леглото на родителите си, от неговия темперамент и адаптивност, както и от подхода на самите възрастни.
Прочетете още: Къде са най-допусканите грешки по отношение на съня що се отнася до новородените бебета?
За да се случи по лек и за двете страни начин този преход, много е важно детето да бъде подготвено с подходящи стъпки. На първо време е необходимо да се подсигури адекватен за нуждите на бебето или детето режим, защото в случай, че то заспива всяка нощ по един час, то това в комбинация с промени по мястото на заспиване, би било много неприятно за детето. При по-големите деца препоръчвам да се отдели достатъчно време за психологическа подготовка. Това е времето, в което родителите да говорят много по темата с детето, да разглеждат списания и брошури с детски легла, да помислят заедно как да направят бъдещото място за сън приятно и уютно за детето. Тук важни са и страховете, които то може да изпитва. По време на такава подготовка е важно детето да се справи с тях и чак след това от него да се очаква да може да спи само.
Прочетете още: Ограбва ли яслата част от потенциала на детето - и още полезни съвети за първите години
Друг момент от подготовката са така наречените допълнителни асоциации за сън. Когато детето спи в леглото на родителите си, то за него асоциация е присъствието, допирът, вероятно и топлината. Не може да се очаква, че за ден детето просто ще се научи да заспива и да прекарва цялата нощ в друго легло само, без именно тези помощници. Затова първо е важно родителите да отделят време, в което да подсигурят допълнителна подкрепа по време на сън, която обаче след това може да бъде използвана и при приспиването в друго легло. Това може да е песничка, галене, шъшкане, потупване, играчка за сън и всичко останало, което възрастните могат да използват навсякъде, за да приспят детето.
Прочетете още: Психолог съветва: Не давайте детето на ясла/градина преди 3-годишна възраст
След това следва може би най-трудната част. Но невинаги е такава. Често децата изненадват родителите си и са по-готови за тази стъпки, отколкото те са си мислели преди. Тук има различни начини детето да бъде приспано в неговата си кошара. Едната възможност е кошарата да бъде залепена за леглото на родителите и те да приспят детето по обичайния начин, но в тази кошара без ограда. Така детето все още е плътно до родителите си, но започва поставянето на границата между „мое“ и „твое“ легло. Постепенно след това могат да сложат лека преграда помежду си (например възглавница или одеяло), а след това и решетка на кошарата.
Прочетете още: Детска ясла. Наръчник за родители
Има и начин детето да бъде директно учено да заспива в кошарата си, която има решетка и е отдалечена от спалнята на родителите. Това се случва така: възрастният приспива детето по обичайния начин, но малко преди детето да е напълно заспало го слага в кошарата и продължава да му помага да заспи с допълнителните асоциации, които вече са били изградени. За някои деца този метод е много успешен, но има и други, при които протестът е наистина силен – в подобни случаи е важно веднага да се вземе решение дали това е най-подходящият подход.
Има и други методи, които много зависят от целия процес и от реакцията на самото дете. Ако то е по-чувствително, тогава формулата е да подходим бавно, емпатично и с внимание.
