За нас бе същинско удоволствие да си поговорим с Анна Гуркова – жена с вяра в сърцето, майка на пълно работно време, човек на изкуството и смел мечтател. Сигурни сме, че всичко, което тя ни сподели, мигновено ще се превърне във вдъхновение за други дами. Повече за Анна можете да научете от канала ѝ в YouTube и Instagram. Благодарим ѝ за откровеността, а на вас пожелаваме приятно четене…
Как майчинството променя света на една жена и влияе на взаимоотношенията с любимия мъж?
Моят свят преди майчинството беше много динамичен, защото съм от хората, които винаги правят доста неща. След като Самуил се роди, животът ми стана още по-забързан и предизвикателен. Майчинството е период, който те учи на голяма дисциплина, организация и приоритизиране на малкото човече преди всички останали твои нужди. Ако преди бебето си успявала да си направиш фреш или смути сутрин, да изпиеш едно кафе, то след като бебето се роди, първата ти работа е да нахраниш него, да му смениш памперса и по някое време се сещаш, че и ти все пак имаш нуждата да хапнеш, да се преоблечеш, изкъпеш и т.н. Въпреки това да си майка е най-голямата привилегия и отговорност, защото ти се поверява човек, който трябва да отгледаш, възпиташ и един ден от него да стане личност, която не знаеш дали няма да е ключова фигура в обществото. По темата с взаимоотношенията между партньорите – мога да кажа, че също е голямо предизвикателство. Времето, което преди сте имали един за друг, сега се преразпределя и определено намалява.
Това е една голяма моя болка, защото съм от жените, които осъзнават, че след като детето порастне и напусне дома, мъжът е този, който остава с теб и затова вашите отношения и огън помежду ви трябва да се поддържат непрестанно. Ангел също е с това разбиране и се радвам, че доста често успява да ме радва с различни малки и големи жестове на любов. Давам пример – миналият ден той се прибра и просто ей така – без специален повод, ми беше купил роза. Фактът, че се е сетил и го е направил без конкретна причина, много ме зарадва. Все още не сме имали романтична вечеря навън, само двамата, но пък всяка вечер отделяме поне 30 минути – време за целенасочено споделяне, за общи мечти и планиране. За мен гореизброеното е много по-ценно от ,,просто да отидем на вечеря и двамата да си гледаме в телефоните‘‘.
Има ли ,,тайна съставка‘‘, за да бъде една жена успешна майка, но и да продължи да се развива професионално?
Тайната съставка за мен е да успееш да балансираш между двете неща. Важно е като жена да осъзнаеш, че бременността и майчинството са просто период, в който детето неизбежно е на първо място и има огромна нужда от теб. Твоето внимание трябва да бъде насочено към него, но тук идва и голямото ,,НО” - не изцяло, поне според мен. Мога да споделя от моя личен опит, това, кеото ми помага да балансирам между двете. Вечер преди да си легна имам тихо време, в което мечтая и си поставям цели за следващия ден. Решила съм, че искам да имам 2 дни изцяло за Самуил и останалите да балансирам между грижите за него и работата по мечтите ми. Ставайки сутрин вече знам какво ме очаква през деня, какво ще правим, какви са домакинските задачи, които имам и какво ще успея да свърша по работните ми ангажименти, в малкото време, в което той спи. Всеки ден капка по капка, вир по вир, става язовир. Темпото на развитие относно професионалните цели не е толкова бързо, колкото можеше да бъде, ако не бях майка, но важното е да знам какво искам и всеки ден малко по-малко да работя за него и да се приближавам.
Съществува ли конфликт между ,,достатъчно време за бебето‘‘ и ,,следване на мечтите извън дома‘‘?
Да, не е лесно да намериш баланса между двете неща. Доста често към мен идват мисли като ,,ти не си добра майка, защото не си посветена изцяло на детето си в този период от 1—2 години на майчинство”, от друга пък си казвам ,,Ако аз не развивам себе си, няма да бъда щастлива и детето ми ще има нещастна майка, която го обвинява дори и подсъзнателно за това, че е изпуснала ,,възможности”. Затова правя онова, което ми дава щастие, още повече, когато вътрешно усещам, че това е времето и ако го изпусна възможността, тя може да не дойде отново.
Как се справяте с отглеждането на малкия сладур – споделете повече за бременността и раждането.
С отглеждането на Самуил се справям сравнително лесно, имайки предвид, всичко останало, което правя. За щастие, бременността ми беше лека. Докато бях бременна реших, че е време да реализирам моя първа соло изложба. Това се оказа доста сериозна задача, защото за период от 4 месеца нарисувах 20 картини – нещо, което не бях правила никога преди. Само месец преди Сами да се роди, се състоя откриването на изложбата. Раждането също беше много леко, родих естествено, без епидурална упойка, въпреки, че бебето се забави със 7 дни, раждането започна естествено, без да се налага окситоцин. Много се молех и вярвах, че ще мине безпроблемно. Смятам, че то беше такова и заради едно откровение, което получих часове преди контракциите да започнат, а именно - ,,Въпреки, че тялото ти е немощно, ако духът ти е бодър, ти можеш да се справиш с всичко”. До момента с грижите за Сами съм се справяла предимно сама. Съпругът ми работи много, но въпреки това вечер ми помага и това е моментът, в който мога да си отпочина. Бабите ни са млади и всяка има своя живот. Помагат за Сами, само в случаи, в които наистина няма как да се справя. Например, ако трябва да проведа важна бизнес среща, да посетя лекар или пък да пътувам по работа. Името Самуил избрах още, когато бях дете. Винаги съм знаела – в случай че първото ми бебе е момче, то ,,Самуил” ще бъде неговото име. Самуил е библейско име. Неговата майка в историята се казва Анна. Анна се е молила да има дете дълги години и Бог ѝ подарява син, който след като отбива, тя посвещава на Бога и го оставя да живее със свещеника в храма в Ерусалим.
Тази история ми е една от любимите библейски разкази. Името Самуил означава ,,измолен от Бога”, такъв беше и нашият случай. Правехме опити да забременея една година и вече бях доста напрегната и нямах идея защо не се получава. Накрая се отказах и оставих нещата в ръцете на Бог, просто осъзнах, че Той е този, който дава децата и вдъхва живот. Така се появи и нашият Самуил.
Каква е равносметката за изминалата година и какви са стремежите за 2023-а?
Миналата година беше най-успешната година в живота ми. Станах майка, стартирах проекта - “I CAN CULTURE”, за който мечтаех от 2017-та година, направих първата си соло изложба, започнах активно да продавам изкуството си, станах много по-смела и уверена в това да водя екип от хора и много други. През 2023 година стремежите ми са да бъда вдъхновение за жените в България, да донеса послание за красота и стойност и да ги насърча за това, че те могат да бъдат успешни въпреки, че са майки. През февруари стартирам и нова поредица в YouTube канала ми, която се казва “Лъвице, надигни се!”, повече за нея ще можете да разберете скоро. Друг мои приоритет за годината е да обединя общество от млади артисти от различните сфери на изкуството и културата, част от мисията на проекта “I CAN CULTURE”.
По какво работите в момента и как започна голямата Ви любов с изкуството?
Рисувам от малка. Първите съзнателни опити за създаване на изкуство бяха в двора на баба и дядо, където рисувах с акварел всичко, което виждам. Баба ми беше много талантлива жена, детска учителка в градина, музикант и художник. Именно тя видя таланта в мен и използваше всеки удобен момент да ми помага и насърчава да го развивам. В момента работя по мечтания проект, за който вече споменах - “I CAN CULTURE”. Фокусът ми там тази година ще бъде върху създаване на общество от млади артисти в България от различните сфери на изкуството и културата, които да си помагат, а не да странят един от друг, смятайки се за конкуренция. С общи усилия ще са налице популяризиране на онлайн платформата за продажба на изкуството им, провеждане на иновативни артсъбития и работилници за малки и големи, както и да достигнем деца в неравностойно положение, на които да предадем нашите знания и опит за конкретния талант, който имат. Вече започнахме социалната си дейност в град Сандански и тази година фокусът ни ще бъде предимно там. Планирали сме и много други неща, но повече за тях ще можете да разберете през тази година, ако последвате профилите на организацията.
Какво ще посъветвате жените, които смятат, че децата са пречка за кариерата?
За мен децата са най-добрата инвестиция, която човек може да направи. Пречки за кариерата могат да бъдат много неща, всичко е до настройка. Лично аз съм щастлива, че родих на 26 години, въпреки, че винаги съм си представяла, че ще имам дете по-рано. Успях да пътувам, да живея извън България, да уча, да работя и да разбера какво е нещото, което искам да правя в бъдеще. Някои хора смятат, че съм кариеристка, защото винаги мисля как да се развивам и да работя. Е, нека да кажем, че СЪМ, то тогава нагледно виждаме, че детето НЕ е пречка. Децата порастват бързо, кариера човек винаги може да прави, но децата се правят до едни определени години. Съветът ми е – правете и двете, всичко се получава с баланс и поставяне на правилните приоритети в сезона, в който се намирате в живота си. Винаги можете да потърсите помощ от баба или бавачка с отглеждането, за да ви остава време да развивате кариерата си.
Да се вкопчиш в Живота от първия ти миг в коремчето на мама. Мирена Керезова разказва
Как искате да възпитавате Вашия син?
Искам да възпитам Самуил в християнските ценности. Да обича хората, Бог и себе си. Да знае, че той е на тази земя със специална мисия и има неща, които трябва да изпълни, а за да го направи е нужно да слуша онзи вътрешен глас, който му говори и го напътства. Да знае своята стойност, да бъде уверен в себе си, борбен и целеустремен. Искам също да му дам свобода, за да бъде любознателен, да пробва нови неща, да пътува, да учи и да може да има автономност за вземането на решения, знаейки, че ние с баща му сме винаги там – за него.
Кога мислите, че е подходящия момент за едно дете да тръгне на ясна/градина?
Хм, този въпрос е труден. Бих искала Самуил да пропусне яслата и да започне директно с детската градина, когато навърши 3. Предпочитам да имам време с него, докато е по-малък, за да мога да изградя по-стабилни навици и модели на поведение, а това съвсем не става само вечер или в почивните дни. Определено няма как да се справя с останалите ми ангажименти без помощ от жена, която да ни помага с грижите почасово, но лично за нас това е по-удачния вариант. От друга страна виждам проблема с липсата на време с деца на неговата възраст и възможността за социализиране. Ясно е, че в нашата ситуация е нужно целенасочено планиране на игра с други деца, с които да изгражда взаимоотношения и приятелства.
Искра и Йордан от Един за друг - вижте тяхната семейна приказка
За съдържанието в Инстаграм и...
В социалните ми профили - Instagram и канала ми в YouTube, се стремя да покажа живота ми такъв, какъвто е. По-трудно е, отколкото изглежда. Всички искат да споделяш реалността, но когато го правиш, получаваш толкова много осъждане и съвети как трябва да правиш нещата, че ти се иска да показваш само хубавото и да не се товариш излишно. Въпреки това продължавам да си следвам модела на искреност и прозрачност, доколкото е допустимо, защото виждам, че помагам на много жени по този начин. Всеки ден получавам и мили съобщения от последователки, които съм вдъхновила и насърчила. Основните послания, които се стремя да предам, са важността на това човек да бъде истински, макар животът да не е перфектен и не – не е нужно апартаментът ти да е палат, но по-скоро дом. Както и – майчинството е прекрасен период, в който можеш да продължиш да живееш и за себе си, децата са инвестиция и благословение, а не бреме. Семейството преди работата, мъжът ти – предидетето, а преди мъжа ти - Бог.
.jpg)
