Поля: Старая се да съм добра майка, не перфектна, а добра

Познавате Поля и Митко – млади, чаровни, влюбени. Сбъдват мечтите си и покоряват смело върховете на приключението, наречено Живот. Двамата станаха популярни с участието си в романтичното предаване „Един за друг“. Там те стигнаха до финала, спечелиха сърцата на зрителите, намериха нови приятели и останаха истински от началото до края на вълнуващото изживяване. Неотдавна Поля и Митко се сдобиха с нов дом, а съвсем скоро станаха и родители. За творението на тяхната Любов – бебе Нико, за първите трепети на родителството и за любовта в майчиното сърце, си говорим сега с Поля.

Здравей, Поля! Благодарим ти, че откликна на нашето предложение. За начало – разкажи ни малко повече за появата на двете чертички, как се почувства, когато видя положителния тест, изненада ли бе той или отдавна планувано и желано събитие?

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

Всъщност аз предчувствах, че съм бременна. Тестът, който направих, беше само да си докажа, че съм права.

Точно на Великден реших да си направя тест за бременност. Толкова много се зарадвах, виждайки двете чертички, че исках да съобщя на целия свят, че ще ставам мама. Истинско щастие. С Димитър сме заедно вече 7 години, в които се сблъскахме с какво ли не, с раздяла, недоразумения, хубави и лоши моменти. Участието ни в „Един за друг“ ни сближи толкова много и още там ние за пореден път се уверихме в себе си, че сме готови да станем родители. Толкова много искахме вече детенце. Бяхме си планували, след като излезем от предаването да сбъднем двете си най-големи мечти, а именно: да си купим дом и в него да „огрее“ едно малко слънчице - нашето бебе. Е, ето че и двете са налице.

Беше един обед. Димитър се беше прибрал от работа /работи по 24 часа/ и беше легнал да поспи. Аз леко го побутнах, за да го събудя и да му покажа положителния тест. Той отвори очи, уж ме погледна и се завъртя на другата страна. Аз останах като гръмната. Само след няколко секунди, явно осъзнавайки, какво му показвам, скочи от леглото, запрегръща ме и ме целуваше и целуваше.

По друг начин си представях ситуацията, в която аз му показвам теста. Гледала съм не една или две изненади към бъдещи татковци. Но нямах време за някакви по-специални приготовления. Исках, колкото може по-бързо да разбере и той. Нали и двамата толкова силно го желаехме.

Леко ли премина бременността ти, имаше ли предизвикателства по пътя?

Имам приятелки, които вече бяха преминали по този път. Всяка една от тях ми беше разказвала за своите преживявания по време на бременността си. Неведнъж съм била в компанията им и съм ги виждала как се чувстват.

И като настъпи и моят момент се настроих, че ще имам хубава бременност. Много си мечтаех, за една лека и спокойна бременност. И…така и стана. Бременността ми премина много леко. Бях много обгрижвана от Димитър, моите и неговите родители. Нямах проблеми с повръщания или гадене. Само ме притесняваха киселини вечерно време.

Всяка една промяна в тялото, организма ми и начина ми на живот беше предизвикателство за мен, все пак ще ставам за първи път майка.

Момче или момиче – усещаше ли пола на бебчето, докато то все още растеше в теб?

Винаги съм си мечтала да имам първо момче, а след това момиче. Понеже имам по-голям брат, исках децата ми да са като нас. По-голям батко да закриля и подкрепя по-малката си сестричка, така, както моя брат го прави. Усещах, че точно така ще се случи.

На Бъдни вечер бяхме на гости при родителите на Димитър. Вечерта премина в разговори, смях, забавление.

На 25 декември трябваше да идем при моите родители в Мездра за вечеря - събирахме се там всички с брат ми и неговото семейство. Сутринта получих леко неразположение и казах на Димитър. След като се чухме и с лекаря, решихме, че трябва да тръгваме за болницата. Все пак София не е много близо до Роман.

Времето минаваше бързо и почти неусетно, защото през цялото време Димитър беше до мен. Даже и в момента на раждането. Заедно посрещнахме нашата рожба - в 16.42 ч. Когато видях Никола за първи път усетих облекчение - всичко беше наред. Прегърнах го и го целунах. Това беше най-дългоочакваната среща. Той е съвършен. Изглеждаше точно както си го представях - с бузки и големи като маслинки очи – очите на тати.

Още бях в родилна зала, когато майка ми прати съобщение, дали идваме вече. Чакаха ни за вечерята. И аз и върнах съобщение: „Мамо, имаме си бебе!“ и изпратих снимка с нашето съкровище, с нашия коледен подарък.

С Димитър искаме децата ни да са кръстени на майките ни. Това са жените, които и за двама ни са най-важни в живота. Това е най-малкото, с което можем да им се отблагодарим за всичко, което са направили и правят за нас. Майката на Димитър се казва Нели и кръстихме Никола на нея. Още като разбрахме пола на бебето взехме решение за името. Нямаше никакви колебания, независимо в кой ден ще се роди. Българско и много красиво име. Аз винаги съм го харесвала. Значението му е „победител на народите“.

В кръга на шегата, петгодишната ми племенничка, която вече е „истинска кака“ казва, че бебето е кръстено на нея. Тя носи красивото име Николая.

Как минават дните ти, откакто си мама? Спокойно бебе ли е Никола?

Някой би казал, че като си затворен вътре, ще е скучно и ще омръзне. На мен дните ми минават неусетно. Постоянно сме заедно с Никола, а аз съм загубила представа кой ден сме. Толкова ми е хубаво, че не ме интересува нищо друго. Дори и умората ми е приятна. Мога да стоя с дни да го гледам и да му се любувам. Той е на моменти, като всяко бебе. Има дни, в които мрънка, има и такива, в които е много спокоен.

Не ми е скучно, уча магистратура и през времето, в което той спи, подготвям материалите за изпитите.

Митко помага ли ти в грижите, кой сменява пелените?

Димитър много ми помага. Грижовен баща е. Аз знаех, че ще бъде такъв татко. Той смени първата пелена. А след това вече – на когото се падне.

Какви са бъдещите ви планове – желаете ли още дечица?

Със сигурност ще имаме поне още едно детенце. Да порасне малко Нико и живот и здраве една сестричка. ( а пък може и братче )

Да бъде добър човек, да цени и най-малкото и да бъде благодарен.

Майчинството със сигурност е предизвикателство за мен. Всеки ден се уча на нещо ново. Старая се да съм добра майка, не перфектна, а добра.

Сподели ни някоя забавна случка с малчо за финал

С Димитър много се смеем, когато слушаме Никола как пълни пелената. Такива звуци като на голям човек.

Нашата история със сигурност се е случвала на повечето семейства с момченца, не е нещо изключително, но това беше нашата първа забавна случка. След първата баня - първата вечер вкъщи, след като го подсушихме и облякохме горните дрешки, юначето реши да ни покаже, какво може и… докато се усетим напишка абсолютно всичко, което беше в близост, включително и току-що облечените дрехи. Двамата с Димитър се спогледахме и хайде пак да повторим упражнението с миенето и обличането. А Димитър през цялото време пускаше някакви шегички - хвалби към малкия си син - „А така, на тати момчето, покажи ни тук кой е шефът.“