Толкова много може да се каже за играта като метод, дейност, видове, пособия, свързани с нея. Темата за играта е наистина необятна - толкова пъстра и шарена, точно като света на децата. Сюжетно-ролеви, свободни, конструктивни, дидактични, творчески, сензорно-моторни, индивидуални или колективни – всички те са вплетени в нейно величество играта, превръщайки се в основата на детското развитие.
Лекари спасиха живота на бебе, погълнало част от играчка
Детето опознава тялото си, посреща собствените си нужди от самообслужване и осъзнаване до индивидуални способности чрез дейности, които са подходящи за неговите интереси, нужди и нива на развитие. То запаметява, изгражда, и се развива чрез играта. Вашето мъниче установява все повече връзка в общност извън най-близкия кръг от хора, започва да развива умения за ефективна комуникация, придобива основни навици. И всичко това става благодарение и с помощта на играта.
Какво всъщност е игра?
Играта е забавна дейност, в която децата участват. Тя е естествен инструмент, позволяващ на малките да развиват социални, когнитивни и вербални умения, влияещи на настоящите и бъдещите им взаимоотношения.
Колко е важна?
Нека да се съсредоточим върху играта и нейната важност. Ако наистина има основен ключ, който ще отвори вратите на реалния свят пред децата, това би била пиесата. Чрез нея малките се доближават до истинските житейски роли, стъпка по стъпка. Детето ви не спира да репетира живота ви като в пиеса чрез игрови модели. От имитация на реални ситуации, през въображение до преиграване на една и съща сюжетна линия отново и отново. Ето как изглежда това при по-малките. Детето е било свидетел или участник в кратък диалог или ситуация, която му е донесла хубава емоция. То дълго време ще иска отново да чува и да преигравате това. Детето има нужда да си вземе още опит, то ще продължава да извършва отново това и пак това, което му е интересно. В играта има ритъм, има и динамика.
Как се променя играта
При по-големите тя придобива завършен, задълбочен и разнообразен облик. Например, ако детето разиграва пиесите на „Измама,“ то иска да се отърве от пречките и забраните, да разкрива емоции и поведение, които могат да бъдат опасни в реалния живот...
Играчки, които вдъхновяват и провокират въображението
Няма спор, че играта е забавно занимание, което осигурява развитието и обучението на детето, в нея може да има ред и логика, но може и да няма. Това всъщност е начин децата да научат неща, на които никой друг не може да ги научи. В процеса на игра те се опитват да разберат пространството, времето, приятелите, ситуациите със собствените си изследователски методи. Наскоро моят 3-годишен племеник ми каза „Аз скоро ще стана на 4 г. и няма да вече да играя, ще съм като големите“. Обяснихме му, че има и игри за големи и ние възрастните също играем.
Балансът
Ако детето бъде лишено от игра и насочено само към образователни дейности интелигентността му има вариант да бъде анулирана. През играта родители могат да улеснят комуникацията си с детето си, да развият неговите комуникативни умения и език, да покажат модели на поведение и общуване. Да подготвят детето за реални ситуации и събития.
Истини и заблуди за детските играчки
В играта родителите не трябва да бъдат винаги водещи и показващи. Специалисти като нас – логопедите, могат да коригират и рехабилитират, да поставят основи на важни етапи и стъпки от развитието през играта. Чрез нея също опитен психотерапевт много лесно може да определи проблемите в емоционалното и личностното развитие. Детето разпознава себе си, развива своята креативност. Физическият аспект на играта, развива мускулната система, притежава и благотворното качество, което помага за решаването на проблемите, носи и образователната стойност, осигуряваща знания и разбиране, корпорация и колективен живот и т.н.
Детето, което не може да играе или има „бедна за възрастта си игра“ има нужда от професионална подкрепа.
Проучвания върху американски и японски деца сочат, че докато японските деца се радват на драматични игри, американските деца харесват груповите повече от „дивите“ деца, които растат в среда на изключителна толерантност и съответно не могат лесно да се адаптират към игровата среда. Децата от прекалено авторитарни семейства проявяват или пасивност или агресивно поведение. Можем да обобщим, че играта носи на детето следното: развива личността, креативността, продуктивността, способността за имитация, езика и въображението.
Нервно-психично развитие на бебето. Игри и играчки
Чрез играта децата откриват своите таланти и опознават себе си в детайли. Те имат вкуса на щастие и вълнение, като активно участие, поемане на рискове. Учат се:
- на самочувствие и опит за реалния живот;
- да споделят, да поемат инициатива и да проявяват съчувствие;
- да имат толерантност;
- да се подчиняват на правилата;
- да се състезават;
- как да организират знанията си;
- да установяват концепции, причина, следствие, връзки;
- да мислят в рамките на определена дисциплина;
- как да решават проблеми;
- да изследват и да подобряват своите мисловни умения;
- да се адаптират към околната среда;
- как да общуват и да изразяват себе си;
- как да се съобразяват с последствията;
- да се състезават.
Ако му се позволи свободата да мечтае, ако му се позволи да мисли както иска, интересът и уменията, които детето ще покаже в конкретна област, ще подобрят психичното му здраве живот и ще бъдат положителни показатели за енергия.
И така, и иначе…
Играйте с децата си, но ги оставете да скучаят, включете се в игрите им отново, нека и те да водят в играта.
Изследванията също така ни казват, че насочената от деца игра подобрява самоконтрола на детето, начина, по който то се справя с чувствата си и какво чувства към себе си. Kогато играта се контролира от възрастни, някои от предимствата ѝ се губят, като например развиване на лидерски и креативни умения (Ginsburg, 2007).
Мозъкът обича играта
Развитието на мозъка се засилва от играта. Това е начинът, по който децата в много ранна възраст се ангажират и взаимодействат със своя свят. Докато изследват и овладяват предизвикателствата, те изграждат нови компетенции и умения, които повишават увереността и изграждат устойчивост, като и двете са необходими, за да им помогнат да се изправят пред бъдещите предизвикателства в живота. Развитието на детето се влияе положително от последователни и любящи отношения с родителите, докато те взаимодействат чрез игра. Много просто, връзките между родител и дете се изграждат и укрепват, когато играят заедно.
Дигиталните умения и медийната грамотност ще са важна част от новите учебни програми
Играта с вашето дете носи ползи и за вас. Науката е показала, че когато родителите играят с детето си, се освобождава хормонът окситоцин. Чува ли сте го! Окситоцинът се свързва и с изграждането на доверие и взаимоотношения. Друго предимство на окситоцинът е, че той противодейства на ефектите от стреса, намалява кръвното налягане, тревожността и страха (Dewar, 2019).
КАЛКУЛАТОР ЗА ПОЛА НА БЕБЕТО
В крайна сметка, повече от ясно е - играта е еднакво ценна както за децата, така и за възрастните. А вие? На какво играхте днес…
Текст: Яна Илчева, логопед, основател и управител на център за езиково, говорно и личностно развитие „Стъпка напред“. Номинирана за Награди „Златна ябълка 2022 в катергория „Герой на децата“, организирани от Национална мрежа за децата. Дългогодишната ѝ професионална насоченост е свързана с деца с проблеми в развитието, социалната им адаптация, с деца от аутистичния спектър, генетични и неврологични синдроми, засягащи говора, поведенчески прояви и др.
