Д-р Ирен Кемерова е сред младите лекари, които се дипломираха наскоро от МУ-София. Тя е избрала пътя на неонатологията, помагайки на най-малките сред нас – недоносените бебета. Д-р Кемерова работи в САГБАЛ „Шейново“ и бе младият лекар, който от името на випуск 2023 връчи дарение на СБАЛ по СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев”. За това да даваш шанс за живот на деца с тегло от едва 600 грама, за избора на професия и трудностите пред младите лекари в България, д-р Кемерова споделя пред Medical News. 

Д-р Кемерова, как медицината стана Ваша професия?

Моите родители не са лекари, аз съм първият лекар в семейството, така че не съм имала влияние в тази посока от роднини. Когато бях 11-ти клас и трябваше вече да се ориентирам професионално, усетих, че медицината е моят път. Определям се като отговорен и целеустремен човек, който обича да има план за действие. Медицината е наука, която се развива изключително бързо, с времето са се утвърдили протоколи, които ние лекарите спазваме като закони и това ме привлече към нея. С времето и практиката обаче все повече се убеждавам, че в професията ни има и доза изкуство. Всеки пациент е различен и изисква индивидуален подход и разбира се – пълна отдаденост.

Какви са последствията от болката при недоносените бебета

Спряла сте се на специалността неонатология. Кое Ви привлече в нея?

От малка обичам да общувам с деца и впоследствие това се запази и когато станах възрастен човек. В самото начало на следването си почувствах и неонатологията като „моята“ специалност, тя ме зарежда и ми носи голямо удовлетворение. Няма да крия, че в нея има и тежки мигове, но когато си приел тази професия, трябва да си готов и за тях.

Кое е най-зареждащото в работата с деца?

Ежедневният контакт с новородените, емоцията да видиш новия живот е изключителна. Може би това, което ме зарежда най-много, е контактът с най-малките, с бебетата, които се се раждат недоносени с тегло от едва 600-700 грама. Те ми носят най-силна емоция, защото виждам колко са борбени и бих казала, че придават смисъл на това, което правя. Когато видиш как една толкова малка душичка се бори за живота си в кувьоза, усещането е много силно, изпълва ме със сили и щастие.

България е трета в ЕС по раждаемост

Как успявате да отговорите на страховете на родителите на децата, които имат нужда от Вашите грижи?

Действително тези моменти са трудни. Това, което казваме на родителите е, да се въоръжат с много търпение, да не спират да вярват и да ни се доверят. Убеждаваме ги всеки ден, че техните деца са всъщност едни малки герои, които се справят с много тежки неща за тях. Най-важното е да имат търпение, защото тези дечица остават при нас дълго, с месеци, имали сме случаи и с престой от половин година. Съвсем естествено е родителите да са притеснени, в тези дълги дни, но нека имат доверие на лекарите, защото децата, колкото и да са малки, усещат емоциите на мама и татко. Много родители ни споделят, че в тези моменти ние сме семейството на децата им – аз не бих посмяла да се определя с тези думи, но е истина, че се привързваш към тези малки душици.

Доколко се е развила специалността неонатология в сравнение с предишните десетилетия?

Бих казала – изключително много. Преди време например се е използвало много по-голямо количество кислород в грижите за недоносените, което е увреждало и дихателните пътища, и зрението. Сега грижите са по-различни и няма такива тежки поражения. Смея да твърдя, че в България разполагаме с много добри неонатологични клиники и съм сигурна, че все повече ще напредваме в тази област. При нас се раждат деца в 26, 27-ма гестационна седмица, което означава бебета с тегло от 600 грама, които оцеляват. Толкова ранно раждане е свързано с усложнения, това няма как да се избегне, но с много търпение и отдаденост от страна на екипите, които се грижат за тях, те се справят. Неонатолозите в болницата, в която работя, са на много високо ниво и успяваме да помогнем на тези деца и да ги изпишем в добро общо състояние.

Може ли да се превантира една недоносеност?

Няма как да се определи това, тези неща се случват без конкретна причина или ако има такава, ние не можем да я установим при всеки един случай. За мен е важно акушер-гинекологът, следящ бременността, да е добре квалифициран и да се спазват редовните профилактични прегледи при бременните. Когато има притеснения за преждевременно раждане, е нужно да се спазват съветите на гинеколозите и на неонатолозите, защото и ние имаме насоки към бременните с риск от преждевременно раждане.

По време на церемонията за завършването на Випуск 2023 на МУ-София младите лекари направихте дарение към СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев” – веноскоп, който осигурява безболезнени и лесни венозни манипулации при деца. Разкажете малко повече за тoзи жест.

Аз лично приех тази инициатива много лично. Целият ни випуск единодушно взе решение да подкрепим тази идея. Всъщност, тя се случва вече няколко години и вече се оформи като традиция. По този начин и нашия випуск помогна на малките пациенти от СБАЛ по детски болести. Мисля, че е много важно да запазваме човешкото в себе си и когато можем, да го предаваме с пример, а тази инициатива е точно това.

Близнаци се родиха с помощта на инвитро програмата на Столична община

Къде се виждате след няколко години – в България или подобно на много Ваши колеги в чужбина?

Няма да крия, че съм се замисляла над идеята да видя как работят колегите в чужбина и да поема и аз своя път натам. Реших обаче да продължа своята професионална реализация в България, в болницата, в която работя вече три години. Първо бях здравен асистент, а вече и като лекар и се надявам скоро и да специализирам. Изключително съм благодарна на моите учители и ментори в болница „Шейново“, които ми предават „занаята“. Вярвам, че решението ми да остана в България е правилно и с много труд и упоритост мога да постигна много в професионален план, въпреки трудностите тук.

А кои са те?

Проблемите, пред които се изправяме младите лекари в България, не са един и два. Основният е трудното намиране на места за специализация, въпреки че има недостиг на лекари в някои специалности. Това донякъде може силно да обезкуражи младите колеги, аз също чакам своето място за специализация и се надявам това да се случи, за да постигна мечтата си. Но все пак смятам, че ако има желание, отдаденост и труд в сферата, с която сме се захванали, шансовете ни се увеличават.

Бебе Симеон - подарък за рождения ден на своята майка

На практика, над половината от обявените места държавна поръчка за специализанти, остават празни. Как си обяснявате този парадокс?

Много зависи в кои специалност се обявяват места. Някои от специалностите са по-желани и търсени, други остават с по-малък брой желаещи да ги упражняват. Общо взето около пет специалности са най-търсени, не мога да си обясня защо. Например към моята специалност – неонатологията, няма толкова търсене и все пак аз все още чакам място.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ