Мисленето и речта са най-сложните познавателни процеси. За да се появят те, са нужни редица предпоставки и развитие на другите психични процеси – усещания, възприятия, представи, памет. Мисленето е процес на познание за връзките и отношенията между предметите и явленията. За да могат да осъществят това, децата трябва да имат известни предварителни познания за отделните предмети и техните свойства, да имат свой личен опит, макар и малък. Всъщност мисленето позволява анализиране и синтезиране, сравнение и обобщение на информацията, постъпваща от сетивните органи. Развитието на мисленето при децата започва от около 2-годишна възраст. Свързано е с овладяването на ходенето, усъвършенстването на движенията и развитието на речта.

Пътят на мисълта

До три- или четиригодишна възраст детското мислене има нагледно-действен характер. Това означава, че мисловната дейност протича в процеса на възприемането и действието с предметите. Практически всеки предмет, от който детето е привлечено, има за него притегателна сила и предизвиква у него непреодолимо желание да действа с него – да отвори, да затвори, да вземе и т.н., т.е. опознаването на обкръжаващия свят протича чрез реално манипулиране с играчките и предметите. Мисленето се създава и развива главно чрез детските игри. То се проявява, когато пред детето има неща, върху които може да се мисли и с които да действа. Махнат ли се те, престава и мисловната дейност. Във възрастта до 3 години, а и малко след нея всяко понятие означава един отделен, конкретен предмет.

Топката се търкаля и се скрива под леглото. Как да си я вземе? Ами ако не я достигне? Чрез принципа проба-грешка се развива практически мисленето на детето.

Малките деца мислят само за това, което правят в момента, и не се замислят върху това, което е било преди или ще се случи в бъдеще. Първите обобщения са много повърхностни – основават се най-често на външни, несъществени белези или на онова, което им прави най-силно впечатление, което привлича по-бързо и лесно тяхното внимание. Обобщението се развива най-вече в предучилищна възраст, тогава, когато мисленето става словесно-логическо.

Към четвъртата година се появява нагледно-образното мислене. Детето не само мисли в образи, но и започва да ги създава с въображението си. Така то може да си играе и без играчки – „на ужким” може да си хапва с въображаема лъжичка от въображаема чинийка или да си представи пръчката за самолет. В тази възраст то лесно може да си представи всичко, за което възрастният му разказва в приказка.

Усвояване на речта

Неразделна част от развитието на мисленето е усвояването на речта. Тя се развива в две посоки: все по-пълно разбиране на речта на околните и постепенно проговаряне. За да се развие речта, детето трябва да чува около себе си говор, да го възприема, след това думата да се свърже с онова, което тя означава. Говорът изисква сравнително богати впечатления от предмети, явления, свойства. В самото начало всяка дума за детето означава отделен, конкретен предмет. Първите усвоени думи са съществителни имена. С появата на първите обощения се появява и техният израз. Детето чува, че с една и съща дума се наричат няколко предмета и когато отново възприеме думата, то вече не се обръща към един строго определен предмет, а към един от всичките, еднакво означени предмети.

Активната реч на детето се формира въз основа на установената връзка между думата и предмета или думата и действието. Тази връзка се установява и укрепва благодарение на това, че когато възрастният говори, подкрепя думите си с движения и действия, при това многократно. Отначало детето подражава само на действията на възрастните, а по-късно и на думите им. Първата употреба на думите е включена в неговите действия – извън тях то не може да ги употребява. Постепенно те се отделят от действията и започват да ги заместват. В началото употребяваните думи са много малко и не могат да осигурят общуване с околните. При това детето не ги изразява ясно и разбираемо, но тъй като съдържанието им е тясно свързано с непосредствената обстановка, ние лесно можем да се досетим за тяхното значение.

Характерно за началния детски говор е, че в една дума се синтезира цяла мисъл. Освен това детето не може да произнася повечето звукове или пък ги изпуска напълно. Особено трудно се оказва овладяването на граматиката – свързването на две думи в изречение е много труден преход за детето. Неслучайно почти през цялата втора година малкото изразява мислите си само с една дума.

Препоръки за развитие на мисленето при 2–3-годишните деца

  • Детето се развива ефективно единствено в непринудена и комфортна психоемоционална обстановка.
  • Създайте на детето си у дома свободна, разнообразна и съдържателна обстановка, в която то свободно да има възможност да манипулира с различни предмети и да опознава обкръжаващата го среда.
  • Игрите да му носят радост. Така ще съхраните интереса му към опознаване на действителността. Не го принуждавайте да играе.
  • Всички игри трябва да са нагледни и да следват принципа – от простото към сложното, от добре познатотто му към новото.
  • Детето опознава света чрез действие – предложете му да ви помага: да бърше прах, да мете, да подрежда и т.н. Обяснявайте му различните процеси и причинно-следствените връзки.
  • Ако детето не се справи с поставената задача, изпълнете я заедно или му задайте по-проста за извършване задача.
  • За да развиете мисленето му, предлагайте различин апликации, редене на пъзели и мозайки, конструктури с едри елементи, рисуване, играйте с него сюжетно-ролеви игри.
  • Активната работа на мозъка изисква постъпващата в него кръв да съдържа необходимото количество кислород. Не забравяйте да проветрвате често стаята, в която детето играе и се занимава. Прекарвайте по-дълго време навън.
  • Обезателно редувайте пасивните и активните занимания.
  • Следете и за храната, която му предлагате – суровите плодове и зеленчуци са чудесен помощник.