В народните представи на всички етнически общности в България дълбоко е залегнало убеждението, че физически здравото дете трябва да се научи да ходи без чужда помощ около първата година от живота си. Вярва се, че забавянето на това умение се дължи на враждебността на митични сили. Тяхното влияние се отстранява чрез церемония, наречена „прерязване на страха”, а при мюсюлманите – кьостек кесме, т.е. „прерязване на пътя”. В мюсюлманския вариант в петъчен ден преди езан-сала (следобедната тържествена молитва) майката вземала детето на прага на къщата и връзвала крачетата му с тънка връвчица, която лесно се прерязва. Две деца (12–15-годишни), всяко с нож в ръката, започвали да бягат в противоположни посоки около махалата. Което от бягащите стигнело първо при детето, прерязвало връвчицата около краката му и получавало подарък. Вярвало се е, че по този начин то „отваря пътя” пред малкото дете.



Обичаят сред българското християнско население предполага провеждането му в някой четвъртък около пълнолуние. Тогава майката поканва на гости човек, който е известен с пъргавината и умението си бързо да тича. Тя взема житна сламка и я слага пред краката на детето си. Мъжът държи секира и три пъти пита: „Какво да отсека – краката на детето или сламката?” Майката отговаря: „Сечи сламката, за да отсечеш страха на детето!” След това мъжът посича на три места сламката и прогонва злата сила, която затруднява прохождането на детето.


Щом детето направи първите си самостоятелни стъпки, майката изпича специална погача, която се нарича прощапулник. Тичешком майката раздава приготвената питка на гостите и съседите. Всеки, който вземе парче от нея, трябва да подскочи или да бяга на известно разстояние. Приема се, че така той предава на малкото дете своята способност да тича.

На някои места в страната на прощапулка събират по-големите деца и организират своеобразно надбягване помежду им. Детето, което най-бързо пробяга  разстоянието, получава подарък. На обяд върху тържествена трапеза се нареждат различни предмети, символизиращи определена професия или занимание. се оставя на известно разстояние от масата. Пред току-що проходилото дете се търкулва бяло яйце, точилка или питка. То тръгва след тях и щом стигне до масата, хваща някой от предметите. Вярва се, че предметът, до който най-напред се е докоснало, е свързан с бъдещата му професия. Затова на момче се слагат книга, нож, молив, пара, а на момиче – игла, конци, ножици, накити и украшения.


Чехите от Моравия поставяли пред детето, което прохожда, дреха, железен предмет и пари. Ако се хванело за дрехата или за парите, ще е богато, а за желязото – ще има характер на боец. За да се ориентира правилно в житейските ситуации, като порасне, французите давали на детето да изяде кокоше сърце, защото са вярвали, че именно тази птица има правилен усет към живота. Когато детето проходело, го хранели с яйце или с ябълка.
За да проходи по-бързо, португалците опирали детето до стената и чакали стенният часовник да удари 12 ч. След първите три удара те побутвали детето, за да тръгне само. Норвежците изработвали специална дървена табуретка с процепи за краката на детето, с помощта на която то се научавало да ходи.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН

ПРОЧЕТИ ОЩЕ