До края на миналия век повечето раждания в България, особено по селата, да се извършвали в домашна обстановка, като близките на родилката се опитвали да запазят в строга тайна самия родител акт.
Приемало се е, че ако външен човек узнае за него, може да се услужни по някакъв начин раждането. Ако това не можело да се избегне, трябвало да се изпълнят определени действия, имащи за цел предотвратяване на трудното раждане. Най-често срещаните от тях са следните: за да улесни родилката, този, който е узнал за ражадането, трябва да плюе в чаша и тази плюнка, примесена с вода, да се изпие от жената. Ако това е съпругът ѝ или някой мъж от селото, той трябва да отиде при нея, да хване полите на ризата ѝ, след което тя се освобождавала от родилните болки и детето се раждало. За да роди по-бързо, и по-лесно, родителката захапвала косите си.
Прочетете още: 57-годишна жена стана майка на момченце...
Бабата, която помагала при раждането, носела различни билки и мехлеми, с които лекувала родилката. На родилката давали да пие вода, в която всички домашни напоявали ръцете си, вода, в която са погасени живи въгленчета или е натопена билката Богородична ръчица. През дрехата на родилката промушвали совалка или яйце; изсипвали през главата ѝ вода, сипана през совалка. Когато раждането закъснеело, правели магия против "заклопване". Изпращали млада жена да нахрани един кон, наричан "айгър" (расов, породист кон). Тя му давала да яде ечемик направо от престилката си. Вярвало се, че нахраненият кон дава сили на бременната да роди.
Прочетете още: Как забременях естествено след 4 години
Щом детето се роди, внимавали да не докосне земята и в никакъв случай не го оставяли на нея. Ако детето падне, ще бъде "лошо", "нехранимайко", ще е "сиромашко" и "нещастно" цял живот. В пловдивския край бабата поемала детето, за да не тупне на земята, защото може да стане разбойник. Жената, помагала при раждането, трябвало с бъзри движения да отреже пъпната връв и да я предостави на майката за съхранение. От прастари времена и сред всички народи на Европа на тази част от човешкото тяло се придава огромно значение. Според това, което се прави с нея, можем да получим твърде обстойна представа за част от ценностно-нормативната система и в традиционното българско семейство. Всеобщо разпространена в миналото е била практиката пъпната връв да се отрязва със сърп. Вярвало се, че това ще направи детето трудолюбиво и сръчно. Постепенно тази практика отмира и след 30-40-те години на XX век е запазена единсвено в спомените и разказите на хората.
Пъпната връв се връзвала с бял памучен конец , за да е светъл и хубав животът на детето. Тя не бивало да се върже с черен конец, за да не се случи нещо лошо на детето. По-добре запазени са вариантите, при които пъпът се съхранява от домашните. В Пиринския край се препоръчва пъпчетата на децата да се запазят от майката. Вярвало се, че като пораснат децата ще останат да живеят при нея, ще бъдат здрави и ще се обичат помежду си. В друг случай пъпът се увува в хартия , за да не го лови детето зло и да не бяга далеч от дома. Пъпът може да се зашие в повоя на детето , за да бъде сръчно, да му се удава всяка работа и занаят.
Съвременният вариант на обичая има следния вид: след прерязването на пъпната връв (раждането се извършва в болнична обстановка) нейният край се защитпва с медицинска щипка. Няколко дни по-късно останалата част пада и тогава майката я взима и я оставя на някое скрито място. В селските раьони на страната, щом момчето стане на възраст за войник, се прави торбичка от плат, в която се поставя изсушената част от пъпната връв. Момчето я носи като талисман на врата си, който го предпазва от куршум и злини.
При втория вариант на традиционната практикапъпът трябвало леко да се хвърли на опредлено място. Ако детето е момче, ба ралото - за да бъде работно, в яслата - за да гледа добитъка, при воловете - за да стане заможен човек и животът му да бъде лек и безгрижен. За момиче мястото обикновено било върху стана - за да е добра домакиня, или в градината - за да е работно. Освен това пъпът на детето се хвърлял някъде из зимника, за да не ходи по чужди къщи и села като порасне.
Прочетете още: Защо никой не ми каза, че е толкова трудно да си майка на две деца
В днешно време тези практики почти са изчезнали. Ще припомни, че още в началото на миналия век в София се създава първото акушерксо училище, а към 50-те години освен в градовете родилни домове има и във всички по-големи села. Откъсването на родилката от домашната среда, силно снижената смърност на бременните и новородените, както и редица други промени в културната система, обусловени от индустриализацията в рамките на една генерация, унищожават вярванията и практиките, характерни за предишния период.
Текст: д-р Петя Банкова
