Здравейте, следя вашата рубрика ,,Писмо в бутилка‘‘ и най-сетне, макар с доза тревожност, реших да напиша и изпратя своето писмо. Темата не се касае за репродуктивни затруднения, а такива, връхлитащи жените след появата на децата им, особено засегнати са новобранките или иначе казано – майките без опит и самочувствие.

ПОДГОТОВКАТА ЗА НОВИЯ ЧЛЕН У ДОМА Е ВАЖНА - АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА В YouTube, ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИИТЕ С УЧАСТИЕТО НА НАЙ-ДОБРИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ

Такава бях и аз преди две години, когато родих своя син. Попаднах сред ,,себеподобни‘‘, но далеч по-опитни или отракани майки, които, меко казано, успяха да ми сринат леко самочувствието, преди да се стегна и да се върна на себе си. Знаете, че след появата на бебето за жената всичко се променя и тя е под голям стрес, нужни са й подкрепа, разбиране, малко сън поне, съмишленици за споделяне и обмяна на опит. Именно подобни смятах, че са другите майки в парка, пред блока или на площадката – приятелски настроени.

КАЛКУЛАТОР ЗА КРЪВНАТА ГРУПА НА БЕБЕТО

Преди да се усетя обаче се оказах в епицентъра на бурята, наречена mom shaming. Този подход НЕ помага, а вреди, казвам с цялата си чиста съвест. Дълго бях под обсадата на ,,защо не кърмиш‘‘, ,,много малко си пробвала да кърмиш‘‘, ,,,махай тази биба, детето ти ще има криви зъби‘‘, ,захранването с пюрета не е добро, трябва такова, водено от бебето‘‘, ,,не бива бебето да спи във вашето легло‘‘, ,,защо не е записано на кухня‘‘, а след това ,,защо е записано на кухня, като не работиш, нямаш ли време да забъркаш една супа…‘‘, ,,защо толкова му трепериш на това дете‘‘, ,,не може само на ръце‘‘, ,,не го заливайте с твърде много любов, да не се разглези‘‘, ,,не може да избягате от екраните и захарта, приеми го‘‘ и още много в тази насока мили съвети и окуражаващи думи.

 ДА ВИ КАЖА ЛИ КАК СЕ ЧУВСТВАХ ТОГАВА – много самотна и много смотана, с усещането, че не правя нищо правилно и бъркам по всички точки. У дома, за щастие, моят съпруг ми помага, играе с детето, взима го, възпитава го… Но промяната в ежедневието беше огромна, аз не бях подготвена и другите перфектни майки задълбочиха минорните ми емоции. Микс от хормони и следродилни вълнения, терзания и незнание защо бебето плаче, какво пропускам, защо не успявам да съм ,,като другите супермайки‘‘. Изведнъж се оказах на състезание за най-добра майка, чието дете е проходило рано, играе си само, яде всичко, кърмено е, захранено перфектно, казва думички още на година и пет месеца, вози се в столчето за кола дълго и спокойно без да протестира, ака в гърнето, няма памперс… И тези майки имаха и други деца, а аз с едно не успявах да спечеля точки в горещата ,,надпревара‘‘.  Накрая стигнах дотам, че реших да сменя познатите терени и да ходя другаде, да не говоря, да се изолирам от контакти с родители по площадки.

Поля от Единз а друг: Старая се да съм добра майка, не перфектна, а добра

Искам да помоля всички многознайки – бъдете мили и помнете, че за някои жени майчинството е трудно и самотно начинание, макар да са щастливи с децата си. Ако умеете да помагате, правете го, ако ли не – усмихнете се и подминете. Няма да има златен медал за никоя от нас, най-голямата награда е да сме здрави и децата ни да бъдат спокойни и изпълнени с радост. Ние сме тяхното огледало, така че внимавайте какъв пример им давате и какви послания кодирате в съзнанието им.

Мама Татяна, 36 год., София

ПРОЧЕТИ ОЩЕ