Първото зъбче на детето се появява през първата година. Това е вълнуващо събитие. То показва, че детето вече е пораснало и може да приема нова и разнообразна храна. Поникването е свързано със старинен обичай сред българите, който се спазва и до ден-днешен навсякъде в страната. Който пръв види зъбчето на детето, а това най-често е майката или бабата, го натрива със сребърна паричка или със стоманена игла. Днес за тази цел най-често се използва сребърна лъжичка. Това се прави, за да бъдат зъбите здрави и бели като метала и остри като предмета. Същия ден майката сварява жито, царевица или ориз, т.е. зърнеста храна и я раздава на съседите, които трябва бавно да я дъвчат. Опитвайки поднесеното, всеки благославя детето никога да не го болят зъбите и да му паднат чак когато стане белобрад старец или белокоса старица. В миналото по този повод малкото момиченце е получавало специален дар – бяла ризка, ушита с конци, събрани от къщи, в които е имало мъжко дете. Вярвало се, че когато порасне, момичето ще бъде искано за невеста от тези семейства.


По повод на поникването на първото зъбче мюсюлманите устройват празненство, при което в присъствие на гостите майката слага в устата на детето сварени зърна царевица, боб или леща и го кара да ги сдъвче. След това най-близките поднасят своите подаръци. Това „дарение за зъба” се нарича диш-хедиги и най-често е златна или сребърна паричка.


Евреите също обръщат внимание на това събитие, като почукват първото зъбче на бебето със сребърна лъжичка. Така пожелават щастие и благополучие на цялото семейство.


Появата на първите млечни зъбчета често е свързана със загуба на съня и спокойствието на бебето. От скандинавските народи у нас е прието вярването, че феята на зъбчетата може да се разсърди и да прогони съня, а оттам и здравето на детето. В миналото една от най-често правените „магии” за възвръщането на съня, разпространена сред всички етнически общности, е гасенето на живи въгленчета във вода, която после се изпива от бебето. Днес това се прави със запалени клечки кибрит, които се гасят в чашка с вода. Така, от една страна, се омилостивяват и отблъскват злите сили, а от друга – вдъхва се увереност на бебето, че ще се справи с проблема.


Щом пък падне първото зъбче, детето го хвърля върху покрива на къщата с думите: „На ти, сврако, костен зъб, дай ми железен!” Обръщането към свраката е свързано с  вярването, че тази птица може да донесе на човека яки и здрави зъби. Свраката отнася стария зъб „накрай света”. Там живеят вилите и самодивите, които тя ще помоли да сменят зъба на детето с железен. След това ще му го върне и той ще служи на детето цял живот.
При арменците също има обичай по този повод. Щом падне първото зъбче, детето го хвърля на покрива на къщата с думите: „Иди си, магаренце, дойди ми агънце и ми донеси зъбче маргарит!”


И други европейски народи имат свои ритуални практики, свързани с израстването на първото млечно зъбче. Чехите и словаците внимавали кой зъб ще се появи първи в устата на бебето, защото вярвали, че ако е горният, не е на добро. Този, който видел зъба, можел да разчита на възнаграждение от бащата. По повод на първото зъбче немците дарявали бебето и майка му. А когато паднело първото зъбче, го хвърляли в миша дупка или символично го подарявали на вълка, на лисицата или на мечката, за да има детето здрави зъби. Швейцарците пазели първия паднал зъб, защото вярвали, че ако го загубят, на негово място няма да порасне нов, а за да поникнат безболезнено останалите зъби, хранели детето с каша от млади липови листа. По повод на първото зъбче финландците подарявали на детето пояс.

Испанците устройвали семейно тържество, а падналия млечен зъб хвърляли на покрива на къщата. За да не болят зъбите при израстване, португалците окачвали на врата на бебето торбичка, в която поставяли зъб от таралеж или от вълк. Белгийците вярвали, че ако между първите зъби на детето има разстояние, то ще стане пътешественик. Норвежците приемали детето за пълноправен член на общността едва след появата на първия млечен зъб и по този повод организирали тържество, наричано „пари за зъбче”. Датчаните вярвали, че ако зъбите на детето растат бавно и трудно, то ще живее дълго и щастливо, а ако поникват бързо, скоро ще се сдобие с братче или сестриче.

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ