ТЯ каза:

Една моя приятелка разказва, че когато се е родило и второто ѝ дете, усетила, че някаква празнина се е запълнила, че масата винаги е била за четирима, че сега всичко си е дошло по местата, че станало някак цялостно и завършено. Получила се е съвършената картинка – майка, баща, дъщеря и малък син. Без много да го осъзнавам, няколко месеца по-късно и при мен пъзелът се подреди по същия начин. И разбрах две неща: 1. Да имаш повече от едно дете е прекрасно! 2. Да имаш повече от едно дете е много трудно!

Дъщеря ни Надежда най-много искаше да имаме бебе. ,,Омръзна ми да съм сама!” Винаги го казваше с толкова жален тон, сякаш живее като тибетски отшелник и срещите ѝ с външния свят са ограничени до един път на месец. Когато разбрах, че съм бременна, не бързах да споделя с нея. Исках да съм сигурна, че всичко е наред, за да не се налага да я разочаровам. Интересното беше, че докато аз изчаквах момента, тя започна да намира стари снимки от виедозона, когато съм била бременна с нея, тетрадката, в която съм писала, докато тя е била бебе... Сякаш интуицията ѝ  я водеше към тайната. Когато реших, че е време да ѝ  кажем, започнах така: – Знаеш ли, аз мисля, че ти си много интуитивна. Напоследък постоянно намираш разни бебешки неща – снимки, тетрадки... Може би усещаш нещо, въпреки че още не го знаеш... – Какво? – попита много неразбиращо тя. (Май бях започнала твърде сложно?!) – Ами това, че ще си имаме бебе! Тя скри лицето си в ръце и заплака от вълнение. Остатъка от деня прекарахме в разкази и планове за това, което ни очаква. Разликата между двете ми деца е осем години и половина. Бих казала, че това е трудна разлика за една майка. (Не че има лесна разлика!) Тъкмо вече се чувствах спокойна, работех за себе си на пълни обороти и по някакъв начин дори бях по-свободна. Можех да изляза с приятелка за малко, докато Надежда си пише домашното по математика, или пък да гледам филм, докато тя играе в стаята си, или пък... изобщо можех доста да разполагам с времето си. И изведнъж... Рязко връщане към началната права. Нисък старт и... започваш отначало. Преминаваш от „Майко, мога ли да изляза за малко...” на „аг-гъ-ъ-ъ”. А ако трябва да съм точна – започваш да бръмчиш и на двете честоти. Няма как. Кой каза, че ще е лесно? Спомням си, че когато се прибрах от родилния дом, дъщеря ми ни очакваше с огромно вълнение. Бях ѝ липсвала ужасно много. Не беше усетила нищо от пролетната си ваканция, защото всички бяха ангажирани да се подготвят за изписването на бебето, а когато аз се върнах, не можах да ѝ  обърна вниманието, което заслужаваше.

ДА ИМАШ 4 ДЕЦА - СБЪДНАТА МЕЧТА

Над 100 пъти Надето започваше да разказва някакъв филм, който беше гледала, за едни панди... или пауни... или пингвини... не съм съвсем сигурна. Сигурна съм обаче, че нещо разказваше, а аз не можех да възприема нищо. Докато се осъзная – къде съм, коя съм, защо ми е толкова зле, защо плаче това бебе и защо ми се струва, че не съм на същия свят, – стана около 10.30 вечерта. Тогава дъщеря ми влезе в стаята и каза: „А на мен някой ще ми даде ли да вечерям?”

Черна точка за добрата майка! Беше забравила да нахрани детето си. Голямото! А то наистина изглеждаше много голямо. След като държах в ръцете си сина ми, който беше на пет дни, осемгодишната ми дъщеря ми се стори огромно възрастно дете. Изглеждаше направо абитуриентка, някаква пораснала малка женичка.

След време нещата се стабилизираха. Сега работя по усвояването на успешното балансиране. Нещо като тюлените в цирка, само че вместо с топка балансирам с две деца. Сигурно след известно време ще започна да се справям. Важното е, че вече съм наясно къде се намирам, как се казвам, дори мога да седя и да пиша на компютъра... И продължавам да знам две неща: 1. Да имаш повече от едно дете е прекрасно! 2. Забравих какво беше...

На 43, с три деца и бременна с близнаци - как ще се справя?!

ТОЙ каза:

Появата на нов член на семейството е вълнуващ момент най-вече за братчето или за сестричето на новото бебе. Ако разликата във възрастта на двете деца е малка, какъвто е общият случай на поколението от 70-те, двете деца се възприемат взаимно дори неосъзнато. Те растат заедно от почти сходна възраст и свикват с това положение много по-лесно, отколкото ако имат по-голяма разлика в годините. Такава разлика в годините между двете деца в едно семейство е особено типична за 90-те години на миналия век и началото на този, защото повечето семейства предпочетоха да останат с едно дете, родено през 90-те, заради икономическата криза и несигурното бъдеще, каквото тогава то изглеждаше.

Десетина години по-късно икономическата и политическата стабилност накараха много семейства да се замислят за второ дете, което си пролича през последните години. В много градове броят на родените бебета оптимистично нараства. Какво става, когато мама и тати се приберат вкъщи и донесат бебе, а там ги чака още един малък домакин? Най-често първото дете реагира с ревност, любопитство и учудване на новината, че ще има братче или сестриче. Това е нормално, защото в детското съзнание любовта и грижата са едно цяло, което вече ще трябва да се дели и на всекиго се пада по половина. А и това е съмнително – този нахален новодошъл има опасност да изземе дори по-голямата част от всичко, което до този момент е принадлежало само на един. И обикновено става точно така.

По-голямото дете се страхува, че ще бъде пренебрегнато заради бебето, а страховете му се потвърждават заради всичките разговори и планове на мама и тати, които са свързани с новороденото. Всичко между приятелите и роднините се върти около „новия”. В очите на по-голямото дете това изглежда смущаващо и несправедливо. Ако родителите са мъдри, тревогите се изпаряват, защото на едно дете му трябва съвсем малко, за да се влюби в мъничкото си братче или сестриче. Сега по-голямото може да се почувства като възрастен – поема отговорност и му се гласува доверие. То ще помага и ще получава похвали, ще учи по-малкото на разни неща и ще получава в замяна възхитен бебешки поглед и усмивка. После порасналото бебе ще бъде „посветено” в това в кой двор са най-вкусните джанки, как се стяга степенката на колелото, кой е най-добрият футболен отбор или как се правят прически на куклите, как се шият дрехите им... Със сигурност зад тези важни житейски уроци стои някой батко или кака. Първото ни дете – Габи, е от предишния брак на жена ми. Габи е на 11, а синът ни Момчил е на 1. На мен Габи ми е слабост. Защото е момиченце, защото казва много симпатично „р”, защото е по-уязвима и защото обича да кара колелото ми. Стана така, че инстинктивното опасение на Габи, че нейният брат ще е любимото дете вкъщи, неочаквано бързо се разсея. Как? Първо подробно и неколкократно ѝ обяснихме, че бебето е беззащитно и зависимо, което налага по-голямо внимание. После, когато се появи Момчил, нашето отношение към Габи хем не се промени, хем започнахме да гледаме на нея по-скоро като на пораснало дете. Това ѝ хареса. Вменявахме ѝ повече задължения, обяснявахме ѝ, че разчитаме на нея, възлагахме ѝ задачи, оставяхме я сама с бебето. В същото време ѝ давахме възможност да преценява някои неща сама, да прави избор и да взема решения – не без нашите напътствия, разбира се, които бяха деликатни, ненатрапчиви.

С ДЕЦАТА СЕ РАЖДАТ И РОДИТЕЛИТЕ – СЪВЕТИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕ

Мисля, че успяхме да спечелим по-голямото дете и то се чувства щастливо и обичано и в същото време обожава малкото си братче. Габи не си и помисля да сравнява нещата, които има, с тези, които е получил Момчил. Не ни е питала кого обичаме повече, защото изпреварихме този въпрос и ѝ обяснихме, че в човешкото сърце има място за много любов и това, че вече обичаме и Момо, не означава, че сме я лишили от любовта, която ѝ принадлежи. За отношението между двете деца най-голямо значение има примерът на родителите. У дома никога не е имало разделение между мен и сестра ми. Знам, че и в семейството на жена ми е така до ден-днешен, а това е мъдро. Мъдро е да успееш да убедиш децата си, че са неповторими, много важни и безкрайно обичани, без да им го казваш. И не е трудно!

Следете нашите новини и интересни истории на страницата ни във Фейсбук

Гледайте полезни лекции за родители в YоuTube канала ни

Не пропускайте новия ни брой

Последвайте "9 месеца" в Instagram
 

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ