Текст: Яна Данаилова, докторант по човешка физиология, хранене и ендокринни смущения. Водещ на здравното предаване „Линия здраве” по Bulgaria ON AIR и автор, чиято лична житейска кауза е здравословният начин на живот. Тя е сертифициран преподавател по йога, председател е на сдружението на Нутриционистите в България, докторант по икономика, майка на три деца, управител на собствен бизнес и е ангажирана с обществено полезни каузи, посветени на спорта и здравето. За повече информация: тел. 0899 929 696; [email protected]
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Традициите не са това, което бяха! Някога, не много отдавна, двойките свиваха семейно гнездо – много млади, създаваха дечица рано, а майките се отдаваха години наред на майчинство. Последните десетилетия обаче средната възраст на двойките, готови да създадат свое поколение, прогресивно нараства, а дамите все по-често са отдадени на своето професионално развитие и отлагат майчинството, за да не компрометират своята кариера. Раждането на дете определено е благословия, дар от Бога и сбъдната мечта, но също така появата на малкия човек преобръща целия ни свят. И ако няколко дни или седмица след щастливото събитие таткото може да се завърне на работа, то това не се отнася за новата млада майка. Нейното ежедневие се завърта в едни сякаш безспирни и повтарящи се цикли от кърмене или хранене, преобуване, приспиване, и отново кърмене, и отново приспиване и така 24 часа на денонощие. Ако в ситуацията добавим домакинството и евентуално по-голямо дете или две, то майката не само няма време за работа, но няма време и за себе си. Аз съм майка на три деца и ви говоря от първо лице, единствено число за всичко това. Дала съм живот на дечицата си през различни етапи от своя живот, ето защо всеки един от трите периода на майчинство е бил съвършено различен.
Дъщеря ми
Бях студентка, когато родих първата си дъщеря, учех две специалности и не прекъснах своето висше образование. Като млади родители, живеехме сами, съпругът ми работеше, а аз учех и гледах тогава мъничката Дари. Вместо приказки ѝ четях учебници с жизнерадостна интонация и завладяваща емоция на лицето, за да задържам интереса и вниманието ѝ. Да, беше трудно, но успешно завърших своето образование и отгледах своето детенце.
Моето момче
По време на второто си майчинство прекъснах работа и бях напълно отдадена на сина си, отчитам тази година като най-безгрижната от своя живот, макар трудностите, свързани с отглеждането на новородено дете. Дечицата пораснаха, а аз се посветих на своето професионално развитие.
Бременност и работа - как да се справим?
Третото чудо в живота ни
И ето че преди 9 месеца на бял свят се появи моето трето детенце. Ани се роди в етап от моя живот, в който ми бе непосилно да преустановя работа и ето че и аз се оказах в ситуация на работеща майка с новородено бебе на ръце. Изобщо възможно ли е това и утопия ли е да съчетаваме пълноценно пълен работен ден и отглеждане на новородено бебе у дома? Няма вариант, в който да работим пълноценно 8 часа на ден и същевременно да сме всеотдайно посветени на своето новородено бебе.
Пред нас остават три опции:
- Да поверим грижите на малкия човек на детегледачка или баба и да се върнем наа работа;
- Да се откажем временно от работата си и да се посветим на своето бебе;
- Да потърсим компромисен вариант, да работим по няколко часа на ден, като отново може да потърсим помощ от детегледачка или баба.
Лично аз избрах да опитам да намеря баланс между професионалните ми ангажименти и отглеждането на мъничката Ани.
Първите месеци ми бе почти непосилно, защото макар тя да спеше повече часове на денонощие, съгласно теорията за липсващия триместър, първите три месеца от живота ѝ ние бяхме почти неразделни. Тя бе на ексклузивно кърмене, а през останалото време спеше сгушена в слинг върху гърдите ми.
Използвах всяка минута на дълбок сън при бебето, за да работя, но работата ми бе разпокъсана, спорадична и за мен неефективна и не съвсем пълноценна. Въпреки това не се отказвах, провеждах консултации с бебето, кърмех по време на срещи, носех я в слинга на онлайн срещи, дори се явих на държавен изпит с нея на ръце.
Светлина в тунела
След 4-я месец Ани си направи свой режим и аз съответно свой график, изцяло съобразен с нейните цикли на сън. Аз държа да общувам с нея, държа да се учим, да се смеем, да играем, да опознаваме света заедно. Ето защо работя винаги, когато спи. Но невинаги ми стигат часовете ѝ за сън и се налага да проявявам креативност и въображение. Най-чистият вариант е, ако може да я поверя на някого за час, два. Ако няма на кого, опитвам да ѝ създам интересна среда, в която тя ще се занимава сама известно време, докато аз работя плътно до нея. Присъствието ми я успокоява, да, вниманието ми не е фокусирано върху нея и тя бързо се отегчава, но сменям местенцата за игра, сменям играчките, давам безопасни предмети от бита, които са интересни, и които тя изучава с любопитство. Импровизирам. Говоря, докато я нося, пиша, докато тя се опитва да пълзи, чета, докато я кърмя или приспивам. Да, не е лесно, да – не е пълноценно. Но е повече от нищо. Винаги, винаги, когато тя има нужда от мен, поставям нея на първо място. Не работя, когато тя е разстроена и плаче. Работата може да почака, детето – не. Тя сега расте, сега има нужда от майка, а колкото и да са големи амбициите ми и желанието ми за развитие, децата ми са мой основен приоритет. И колкото по-големи стават, толкова повече осъзнавам ползите от часовете пълноценно общуване, от доверието и близостта, изградени с годините, от споделените мигове, емоции и преживявания. Защото, като майка на пораснали 20-годишна дъщеря и 15-годишен син, мога да твърдя, че няма нищо по-ценно от това да изградим богата връзка с децата си.
Истината
Трудно е да работим и да гледаме деца. Балансът не е в златната среда, балансът, според мен, е да поставяме като пълен приоритет своите деца. А работата – нека е тогава, когато ритъмът на бебето позволи. Ще дойде ден, децата ще пораснат, ще работим на воля, но с бебе на ръце, работата е само когато, колкото и каквото може.
.jpg)
