Ето я и моята история... Бях само на 16, когато се омъжих. Може би бях твърде млада, но скоро след сватбата забременях. Уви, радостта ми не трая дълго, защото през 6-ия месец направих спонтанен аборт. Аз и съпругът ми преживяхме трудно загубата на неродената ни рожба. Всяка майка би разбрала мъката, която изпитах тогава.
Защо децата обичат игри, които си струват, а не струват
След известно време за наша голяма радост надеждите ни се сбъднаха и аз отново очаквах дете. За съжаление и този път нямахме късмет – лекарите установиха, че бременността ми е извънматочна. Наложи се да ме оперират, а операцията се оказа фатална...
Със съпруга ми дълго време мислехме, че това е била последната ни възможност да имаме деца. Тъкмо бяхме изгубили надежда и съдбата ни изненада. Около 3 години след злополучната операция за наша най-голяма радост се роди първата ни дъщеря – нашето малко чудо! Бяхме толкова щастливи, че молитвите ни се сбъднаха. Само две години по-късно дарих живот и на втората ни дъщеря.
След 18 години борба и 4 инвитро процедури - роди се мечтано бебе
Отгледахме децата си с много любов и, струва ми се, по възможно най-добрия за нашите възможности начин. Сега двете ни малки момичета са щастливо омъжени и имат собствени семейства. Когато всяка от тях ми каза, че е бременна, се ужасих от мисълта, че те могат да преживеят моето страдание. Не исках те да преминат през същата голяма мъка и онова безкрайно очакване чудото да стане. Със свито сърце следях бременността и на двете. Радостта ми беше огромна, когато опасенията ми не се сбъднаха и погледнах в очите моите прекрасни внучета. Голямата ми дъщеря роди момченце, а близо 4–5 години след нея и малката ме зарадва с новината, че очаква дете. Скоро след това лекарят каза, че семейството ще има ново момиченце. Бях нетърпелива да се срещна със своята внучка. Когато това най-накрая стана, мога с чиста съвест да кажа: “Аз съм най-щастливата баба на света!”
Текст: Баба Тодорка
.jpg)
