Разговаряме с обичаната певица Росица Пейчева. Наричат я „Родопско чудо“, „Родопски славей“, „Гласът на Родопите“, ние обаче избираме да я наречем „Майка за пример“. Освен огромен талант, Роси носи в себе си и голямо сърце, преливащо от майчина любов. Макар да е вече на 51, само преди 3 месецa тя прегръща третата си рожба. Да, възхищаваме се на смелостта ѝ и благодарим за вдъхновението, с което ни зареди чрез думите си. Ето какво разкри тя пред екипа ни:

Роси, здравей! Нямаме търпение да опознаем твоя свят отблизо. Благодарим ти за възможността. Първо, честит рожден ден на патерица! Преди броени дни стана на 51, какво си пожела?

Здравейте и благодаря за милото представяне. Бих казала, че има много жени като мен – и в професионален, и в личен план, които биха се отъждествили и биха могли да бъдат наричани с тези прозвища. Има и много добри професионалисти и изпълнители, има и много силни жени, които са силни майки. Аз обичам често да си напомням, че когато си на върха, ветровете те брулят най-силно. Но знаете ли, животът е едно чудо, което дава възможност да усетим другите чудеса, които се случват в него. И още нещо - животът за мен е едно ехо - това, което даваш, то се връща при теб, това, което сееш, го събираш, а това, което виждаш в другите, съществува и в теб. 

Да, вече съм на 51. Какво си пожелах ли? Да съм здрава, да бъда себе си, Господ да ми дава още сили, за да преодолявам изпитанията, които са част от пътя на всеки от нас. Доколкото мога, докогато Господ ме крепи, така да се каже, ще пея. Но не се самозабравям – днес пея, утре може да не мога. Но това не значи, че трябва да спрем да живеем, а че хората не са само певци, не са само изпълнители, хората се занимават и с различни други професии. Освен музикален изпълнител, аз съм и учителка. 

Ти си майка на три деца, едно от които поема първи глътки въздух съвсем скоро. Какво означава за теб да дариш живот? 

Майка на три деца, да. Вече като че ли почнах да го осмислям. Детенцето ми, малкият Георги, стана на 3 месеца на 14 август (проплака на 14 май). Усещането да бъда майка на 3 деца е все още топло-топло.

Да дариш живот се иска голям кураж, иска се доста силен характер и нещо важно, особено ако забременееш на тази възраст, трябва да бъдеш много над нещата, тоест да не обръщаш внимание на хората. А лично за мен, като игнорирам всички нападки, странични и грозни негативи, да даря живот е най-хубавото нещо. За мен на първо място е било винаги да съм майка, а след това да бъда изпълнител. Балсам за душата е, хубаво усещане, много сериозен, як заряд, който те кара да се усмихваш, който ти носи удовлетворение, въпреки болките, съпътстващите трудности и неудобства. Макар че, признавам си, нямала съм сериозни катаклизми с бременността. Благодаря на Господ. И предишните ми бременности са протичали леко и без сериозни проблеми. Първото си дете родих на 22, второто на 26 и на 50 години се появи третата ми рожба. 

Очаква се, че на 50 бременността е нещо по-сериозно и страшно, но за щастие всичко при мен бе наред. Изпитваш блаженство, чувстваш, че летиш. Да, даваш живот, но паралелно с това в главата ти стоят осъзнаването и отговорността. Аз обичам да казвам, че родителите, възпитателите, са почвата. Почвата трябва да се полива, да се дават най-полезните съставки, съвети и напътствия, за да бъдат цветята, децата ни, здрави, щастливи, слънчеви, целеустремени. Да ни обичат децата зависи от нас, чрез възпитанието. Двете ми големи деца ме боготворят, за което им благодаря. Въпреки големите катаклизми, през които съм преминала с техния баща и моя бивш съпруг, те ме обожават. Тук искам да кажа, че аз никога не съм ги настройвала и съм живяла години наред, стремейки се те да не усетят липсата на баща. Връзката ни е много силна. 

Как балансираш между личния и професионалния живот? 

Загубата на личното ми и свободно време не ме притеснява по никакъв начин - може би това е ключът към моя баланс. Когато съм на работа, значи съм певицата Росица Пейчева. Отивам, върша си работата, забравям, отдавам се на публиката, на пеенето. Но прибера ли се вкъщи, си ставам другата Роси – майката, домакинята, съпругата. Не ми е трудно. В момента си започнах активно участия и във времето, в което съм заета с работа, бебето гледат каката и баткото, а също и свекърва ми. Щом се прибера обаче, макар да съм преуморена, не мога да си почина, грижите за Георги поемам аз. Така е било и през годините, когато съм гледала Мироанка и Митенцето. Майка ми тогава ми помагаше много, но щом се прибера, тя си отива и аз оставам сама с децата. В никакъв случай обаче не се оплаквам. Животът е такъв и съм го приела. Господ да ми дава сили, пък аз ще съумявам да балансирам. 

Двете чертички – изненада (подарък от Бог) или дълго планирано решение

Ние със съпруга ми живеем 10 години. Нямали сме намерение да имаме деца – наши. Той има едно дете от първия си брак, аз имам две. Нямали сме планове, но аз простичко ще кажа – Бог решава и дава, когато трябва, когато е добре за всички. Така дойде третата ми рожба Георги. Както аз, така и Ники, бащата на Георги, сме преминали през големи катаклизми в първия си брак и може би това ни е събрало, намерихме си се. И след 10 години в разбирателство и хармония, Господ ни изпрати Георги.

Как съобщи новината на таткото? 

В началото си мислех, че е възможно да е критическата, но не беше. Нещо се случваше – все по-често отварях хладилника нощем, усещах и промяна в гърдите си. Едно вътрешно чувство в мен взе да ме навява на мисълта, че е възможно да съм бременна. И така, отидох до аптеката до вкъщи, без да казвам на никого, взех си тест, направих го, видях двете чертички, естествено изпаднах в шок, в паника. Свлякох се до мивката. Разплаках се. Чувствата бяха смесени. Реших да отида и до втора аптека, вторият тест потвърди новината. Обадих се на съпруга ми и на видеоразговор, с трепереща ръка и плачейки, му показах теста с двете чертички. Той започна да плаче с мен. Ние двамата се обичаме силно, детенцето ни е Дар Божий, веднага взехме решението да оставим бебето. Знаехме, че ще се справим! 

Каква беше реакцията на по-големите ти деца? 

Децата ми приеха добре новината, но Митенцето беше малко стреснат, той по-скоро се притесни за здравословното ми състояние и за това как ще износя бебето, защото съм с оперирана лява тазобедрена става. Мироанка беше изцяло позитивна и подкрепяща ме. Сега са най-щастливите кака и батко, непрекъснато питат за Жорко, идват, гледат го, радват му се. Нещо, което е много красиво и сладко за една майка. Жорко им беше един допълнителен обединяващ елемент и не само за тях, за родителите ни, за бабите, дядовците, за всички.

Бременна на 50 – предизвикателство или благословия

И предизвикателство, и благословия. Иска се доста голям кураж, смелост, търпение, отговорност. Не знаеш какво ще стане, дали всичко ще е наред, риск е. Вярата и надеждата са задължителни - аз съм се уповавала значително много на тях. С хубавите моменти на бременността, вървят и болките. Трудности не липсваха както през 9-те месеца, така и в операционната. Но, силна бях и търпях. Моята мисъл бе: „Така ще е, спокойно, ще мине!“ Това е, мисията на една жена е да създаде и даде живот, да роди живот. Майка лесно не се става. Но най-сладкото нещо е, когато усетиш движенията на бебенцето в теб, тогава си казваш: „Господи, благодаря ти!“

Негативните коментари 

Бих споделила, че изобщо не ми пукаше от другите хора, кой какво ще каже, след като взех решението да задържа бебенцето. И все пак не мога да скрия, че някои коментари ми дойдоха в повече. Лесно е да кажеш: “не им обръщай внимание”, но все пак ние живеем в общество, не сме в гората… и една такава несправедливост ми тежеше. И, между другото, бих казала, че понякога мълчанието не е най-доброто решение.  

Подкрепата на любимите хора 

Най-силният ми заряд е бил винаги подкрепата на любимите ми хора, както и на тези, които усещам, че истински ме обичат и са с мен – благодаря им. 

Леко ли преминаха 9-те месеца?  Различна ли бе тази бременност от първите две? 

Аз си работих до 4-тия, началото на 5-ия месец. За щастие нямах тежка бременност. Благодаря на Господ, че отново имах възможност да изпитам щастието от движението на едно човече, на което му даваш живот. 

Да, различна бе сега бременността ми, много по-спокойна от предните две, наслаждавах ѝ се. Жорко е изключително силно желано и очаквано бебе. Ден след ден чакаш движенията, да започне да рита, да се обръща, една голяма сладост за майката. Осъзнаваш, че този момент няма да се върне, това преживяване повече няма да го има и благодариш, че пак ти се случва.  

Имаше ли предчувствие за пола на бебето? 

За пола на бебето, честно казано, нямах предчувствие. Дъщеря ми много искаше момиченце. Като цяло аз не съм проницателна – каквото Бог даде, приемам и вярвам, че неговият избор е най-добрият за мен, за всички нас, вярващите хора. По-скоро се молех да си има всичко, да се роди живо и здраво. 

Когато Георги проплака…

Разтърсваща емоция. Докоснах му личицето с моето, няма такова щастие, с нищо не мога да го сравня, с нищо. Това щастие, че наистина си дала живот, допираш тази бебешка кожичка, това е твоето дете, плаче, докосва те, знаеш, че то ще има нужда от теб… Не може да се опише, не може, то трябва да се усети, изключително голямо и сладко щастие. Когато са го показали на таткото отвън, той също се е разплакал и е плакал дълго. 

На какво за теб е най-важно да научиш децата си? 

На първо място да се обичат и да се крепят, защото ние няма да сме вечни, да си тачат рода, близките, да ги крепи любовта, много важно - да се борят, за да постигат, а не всичко наготово да получават. Трудностите, които срещат по пътя си, ги шлайфат, за да бъдат по-добри хора. Искам децата ми да са истински. 

Чрез децата си ние подклаждаме огъня за внуци, правнуци, за един по-хубав народ, за един род, който да се продължи, за един по-хубав живот за самите тях. Да не обиждаш, да не нараняваш, да си съхраниш нервите, да не ги изсипваш върху близките си хора. На такива неща искам да науча децата ми. 

Да бъдат свързани, да обичат природата, да обичат малките неща. Онези малки неща, с които душата се храни, да обичат изкуството, да се хранят от изкуството, да ценят всеки един успял и талантлив човек, постигнал всичко, не чрез измами, не чрез това да бъде съкрушен някой друг, а да си го извоюват сами чрез труд, чрез четене. Като цяло обичам трудолюбивите хора. Лично аз не умея да почивам, за мен движението, вършенето на работа е живот. В това отношение приличам много на баща ми. 

За мен най-скъпият подарък за децата не са телефоните, нито скъпоценните камъни, най-скъпите неща за децата, на които трябва те да се облягат и да осъзнаят, че са ценни, това са времето, любовта и здравето.  

Щастлива ли си днес? 

Страхувам се да го изрека, защото никой не знае какво предстои в този живот. Но да, щастлива съм, доволна съм и това ми стига. 

Какъв е твоят съвет към всички жени над 40, които се страхуват да направят крачката към бебето? В никакъв случай не са „закъснели“, нали? 

На всички жени, които искат да имат бебе, мога да кажа само едно: “Да не се отказват и да търсят начин да се сдобият с рожба. Според мен винаги има начини, да вярват, винаги има надежда, разбира се, че не са закъснели.” Мили дами, насладете се на този момент и дайте живот, независимо по какъв начин, дайте живот. Да бъдете майки никога не е късно. Да бъдеш майка е прозвище, да бъдеш майка е велико. 


 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ