Знаете ли как се обичат 840 грама... със свито сърце и стиснати зъби

„Представете си, че утре се събудите внезапно на друга планета, без кислороден апарат, с неприспособени към местната атмосфера дробове. Каква по-голяма победа от това да оцелееш. Какво по-голямо чудо от равномерното дишане и учебникарското лъб-дъб на сърцето?! … Знаете ли каква невъобразимо голяма и важна част от съществуването ни може да виси на тънката струна на случайността?!“

"Знаете ли как се обичат 840 гр.? Обичат се със свито сърце и стиснати зъби. Без въпроси, без планове, без мечти, без очаквания.“

Да подкрепим Ангел в неговата битка за живот

"Знаете ли как се гледат 840 гр.? Гледат се така, както се гледа страшен филм – със скрити зад дланите очи, които надничат през пръстите. Сякаш филмът е по-малко страшен, сякаш полу-видяното е по-малко ужасяващо,… сякаш косите ти не настръхват от гледката.“
 
"840 гр. са една голяма въпросителна и една вцепенена майка. 840 гр. живот са колело, което може да тръгне във всяка посока. Молиш се да е нагоре, но по пътя нагоре дишането е най-тежко. Пред 840 гр. живот в стъклена кутия стоиш и знаеш само, че не трябва да плачеш. Защото ти си техният оптимизъм, ти си глътката въздух. Знаеш, че ти си целият им свят… или поне до вчера е било така."

Малката Ива спешно се нуждае от вашата помощ

Ние сме семейство Маринови. Синът ни Александър е роден в 26 г.с. с тегло 840 гр. след прекрасни 6-месеца бременност и 6 кошмарни дни на лекарски грешки и небрежност. Детето се роди в извънболнични условия, в линейка без апаратура и бе оставено близо 10 минути без неонатологична грижа и кислород. За него животът започна неочаквано рано, а за нас целият свят се преобърна. След 75 дни в кувьоз и 1 месец в дом за медико-социални грижи бе изписан да се прибере у дома с крехките 2100 гр. На 18 месеца бе потвърдена очакваната диагноза ДЦП спастична квадрипареза. Последваха 7 години домашни грижи, рехабилигация, плуване, логопед, хипотерапия, с цел да се работи за развитие на спастичната мускулатура.

Сега, 7 години по-късно, след всички мрачни лекарски прогнози, че от това бебе нищо не става, че няма да говори, вижда и върви, заради двата мозъчни кръвоизлива, Алекс говори, смята, рецитира, пее, има самостоятелен (нестабилен) седеж, прави опити да се храни сам, но дотук стигат неговите възможности. Не може да върви самостоятелно и да се обслужва. Посещавал е детска градина и сега училище с асистент. 

Община Казанлък подкрепи 17 двойки с репродуктивни проблеми - проплакаха 2 бебета

Надеждата на нашето семейство е детето да има самостоятелна походка, да може да се придвижва сам в домашна и училищна среда. Надеждата ни е, че когато нас вече ни няма, той ще се справя с предизвикателствата САМ!

След проведени 6 години рехабилитация в ДМСГД - Варна и паралелно 2 години в Карин дом, също така 2 операции - фибротомия в Чуприя, Сърбия, последната ни надежда е операция SDR (Селективна дорзална ризотомия) в Детската болница в Сейнт Луис, Мисури, САЩ. За нея са ни необходими средства 45000 USD за самата операция, 6500 USD за шини на двете крачета и помощни средства, както и 10000 до 15000 USD за ортопедична операция (последната сума ще стане ясна на място, дали ще е необходима).

Малкото борбено момче можете да подкрепите >>> ТУК