Разбира се, напълно нормално е сънят на бебетата да се различава значително от този на възрастните. Нека не забравяме, че за новородените дори е пределно ясно, че се събуждат през определен период от време, за да се хранят. Любопитно е да отбележим и твърдението, че малките бебета, тези до 6-месечна възраст, се смятат за неспособни да спят непробудно през нощта.

Това е познато на семейството, което споделя историята, и все пак – като на всички млади и неопитни родители в подобна ситуация, съчувстваме им за това, което са изпитали.  Нека видим отблизо как се е променило ежедневието им след появата на бебето. Разказът на майката:

В началото бяхме безкрайно изтощени, особено аз, но и съпругът ми не беше от най-свежите родители. Предположихме обаче, че това е абсолютно нормално и бяхме уверени, че се не сме единствените, знаехме, че се случва при всички – нещо обикновено, нещо типично. Когато се виждахме с приятели и се събирахме със семейството, често се случваше да чуем не особено подкрепящи реплики. Вбесявах се, а липсата на сън ми отнемаше всички умения да се справя с положението. 

Да, вероятно си мислите, че преувеличавам, но повярвайте - бебето ми спи дори по-малко от иначе приетото за нормално, що се отнася до новородените. Месеци наред синът ни спеше по 45 минути, в най-добрия случай стигахме до 2 часа. Имаше колики и киселинен рефлукс. Сучеше на всеки два часа и трябваше да го държа изправен поне 20 минути, след като се е нахранил, защото в противен случай се чувстваше много некомфортно. Ето защо повечето нощи се въоръжавах с голяма кърпа за оригване на рамо и седях плътно до него, в безуспешни опити да го накарам да спи. 

ПРОЧЕТИ СЪЩО: СЪНЯТ НА НОВОРОДЕНОТО - ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ

Чувствах се изтощена до степен, за която не бях предполагала, че въобще съществува. Първите няколко дни умората е поносима. Кафето, разбира се, много помата. Радвах се и на кратки дремки, докато баби, дядовци, братя, сестри и приятели поемат за момент грижите. Успявах да намеря време за презареждане. Но, за съжаление, в един момент започнах да се чувствам имунизирана срещу подобрение на психичното ми здраве. Лишаването от сън е сериозен проблем, мога да го сравня с мъчение за нас и голяма опасност за хората около нас. 

Предполагам, че повечето родители в моя случай биха заключили, че в един момент от опити смисъл спира да има, трябва просто да приемем, че някои деца спят значително по-малко от други. Какъвто определено беше случаят и с моето. 

И сега, ако някой иска да попита: „Опитахте ли всичко?“, то отговорът ми моментално ще бъде: „ДА!“ Истината е, че изпробвахме всичко, за което се сетихме – четохме книжки, гледахме детски филмчета, купувахме всеки уред или джаджа, предназначена за бебешки сън, често плачехме, и се молихме ли молихме… 

Все пак в един момент свикваш с положението и не ти остава друго, освен да се шегуваш. И така, в разгара на най-лошата ситуация, дори написах шеговити съвети към моя бременна приятелка, с които да се подготви за предстоящите дни на НЕСПАНЕ, нещо като тренировъчен лагер. Ето и какво включват те:

Стойте будни по цели нощи! Не веднъж или два пъти - всеки може да оцелее няколко нощи без сън. Правете го в продължение на една седмица, за да сте наистина изтощени - до степен, която ви кара да забравите как се отваря хладилника. Сега заспивайте, но настройте будилника да се включи с пронизителен сигнал 45 минути по-късно. Това, което ще бъде забавно, е, че ще се изправяте в леглото всеки път, когато чуете звук, вероятно не по-малко от три пъти през тези 45 минути.

Когато будилникът ви събуди, станете и се опитайте да се концентрирате, въпреки крещящия звук. Хвърляйте предмети, за да направите ситуацията по-автентична и дори ако е възможно докосвайте лицето си с драскащи елементи, за да пресъздадете усещането от ноктите, размерът на които сте забравили да намалите, защото, разбира се, сте безкрайно уморени – дотолкова, че сте започнали да си мислите как задължително детето ви трябва да отиде в колеж и как вероятно ще се наложи да похарчите всичките си спестявания за бавачка, която да бъде неотлъчно до детето през следващите 18 години… 

След като звукът от алармата отшуми в ума ви, можете да се върнете в леглото, за около 45 минути, максимум. След това е време за ново събуждане, в което ще е нужно да прикрепите вакуумен маркуч към зърното си, който да стои така в продължение на пет часа. Ще спечелите бонус точки, ако предварително го надраскате с шкурка. Това се нарича клъстерно кърмене и ще се превърне във вашия нов враг. 

След като сте преживели и това, време е да посрещнете деня. Изпийте малко кафе – в противен случай е много вероятно да повиете бебето си от грешната страна. Когато настъпи време за сън, най-накрая ще имате възможност да поспите с бебето си. Но… Познайте какво? Вече ще сте изпили толкова кафе, че ще бъдете неспособни да заспите – да, ще сте съвсем будни и ококорени. 

ВИЖ ОЩЕ:СЪНЯТ НА БЕБЕТО ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ТРИ МЕСЕЦА

Е, ако ви се случи всичко това, честито – преживели сте един обикновен ден от ежедневието на „лишената от сън нова мама“.

А сега да се върнем на моя случай. Месеците си минаваха, а подобрение при нас нямаше. Дневните дрямки изцяло отсъстваха, непрекъснато люлеех бебето си, в продължение на повече от час и се молех ли молех да заспи. С радост установихме, че разполагаме с люлка, в която синът ни, по незнайни причини, заспиваше. Ура – бяхме спасени! Да, ама не - намери се добронамерен член на семейството, който пък ни сподели, че постоянното използване на люлка може да се окаже опасно. Е, спряхме да я ползваме и съответно и бебето спря да спи. 

Не си спомням друг момент от живота ми, в който да съм се чувствала толкова отчаяна. Отчаяна от липса на сън и от загуба на умствените ми способности. Чувствах мозъка си така, сякаш в него имаше големи бели петна, амнезия. Не можех да си спомня съвсем обикновени неща. Животът ми се беше превърнал в мъгла, която ме заобикаляше. Бях изключително уморена и преди - от работа или други ангажименти, разбира се, умората е характерно състояние за всеки нормален човек. Всички сме уморени понякога. Но това, през което минавах, не ми беше познато до този момент. Не спирах да се чудя дали пък не е нормално и дали няма и други бебета като моето, които отказват да спят. Опитах всичко възможно, за да продължа. 

Преломният момент дойде в нощта, когато просто си седях и гледах пространството пред мен, докато не забелязах, че върху гардероба ми се отразяват зелени светлини. Извиках съпруга си, той дойде в стаята и го попитах откъде идват тези светлини. Той беше стъписан, помисли си, че се шегувам. Започнахме да спорим, стигнахме до поредното ново изтощение, докато накрая не приех реалността - аз виждах нещо, което той не. Два дни по-късно се наложи да посетя лекар, който потвърди, че съм започнала да халюцинирам от изтощение. 

Последваха много „окуражителни“ коментари, че се случвало, всички нови родители минавали през такъв момент… Е, не ми оставаше друго, приех, че нашата история е нормална. Но повярвайте ми, тя не беше. Бебето ми не спеше и това не беше здравословно за никой от нас. По съвет на нашия лекар наехме консултант по бебешки сън и синът ни най-накрая започна да... СПИ!

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Поглеждайки назад, вече съм спокойна, знаейки, че майчинството не е едно и също за всички. Борбата на едно семейство може да не представлява никакъв проблем за друго. Важното е да правите това, което е най-доброто за вас. Сега осъзнавам, че изтощението ми е тежало повече, отколкото е било поносимо за здравословното ми състояние, трябвало е да се консултирам с лекар много по-рано. Ако имаме още деца, съм сигурна, че ще правя много неща по различен начин. Най-важното, което научих, е, че каквото и да ми казват другите родители, не трябва да сравнявам моето лично пътуване с това на останалите майки.

Източник и снимки: https://www.babycenter.com/

ПРОЧЕТИ ОЩЕ