Домашен любимец и бебе

Досега той е бил вашето бебе – къпали сте го, хранили сте го, водили сте го на разходка, галили сте го, гушкали сте го… Но ето, че вече очаквате появата на бял свят на истинското свое бебче!

Отсега предчувствате как то безапелационно ще завземе централното място във вашата семейна вселена. Но дали домашният ви любимец просто ще остане на втори план, или пък ще предприемете по-кардинални мерки за отделянето му далеч от новороденото? Вероятно се притеснявате дали той няма да е опасен за здравето на детето. А може би дори обмисляте варианта да се разделите с него. Как да постъпите в тази деликатна ситуация? Потърсихме съвет от специалист педиатър, както и от ветеринар. Попитахме и три майки за техния опит с животните и децата. Оказва се, че като цяло родителите в България са по-предпазливи и обикновено не рискуват да отглеждат бебе и пухкаво създание в един дом.

За разлика от тях, живеещите в чужбина имат далеч по-малки притеснения в това отношение. Именно в чужбина живеят двете майки с животни у дома, с които разговаряхме, а в България – нашата събеседничка, която е предпочела да се раздели с домашните животни след появата на бебето.

Д-р Полина Филева, педиатър, Групова практика „Хипократ“, Велико Търново Когато в семейството има домашен любимец и се очаква бебе, могат да се обсъдят различни варианти.

Кажете ми, че (не)съм лоша майка

Хубаво е да се намери опция, при която бременната да бъде облекчена от грижите за животното. Добре е, ако поне за известно време някой друг от семейството поеме задължението да изпразва и почиства тоалетната му. 

Бъдещата майка не бива да има досег с изпражненията на домашната котка, защото съществува риск от зараза с токсоплазмоза. Добре е котката да се изследва за това заболяване. Ако резултатът е положителен, задължително е да се изследва и майката.
Може да се обмисли и вариант, при който за около година, поне докато бебето започне да ходи, животното се даде за отглеждане на някой близък. Ако семейството не може да се раздели с животното, дори и за кратко време, добре е да се вземат някои превантивни мерки. Съжителството на бебе и домашен любимец е възможно, но хигиената трябва да е на много високо ниво и посещенията при ветеринаря – редовни.
При кучетата е важно да се обезпаразитяват както отвън, така и отвътре. Това означава да се мажат със специални препарати и да приемат всеки месец профилактичен медикамент срещу чревни паразити (тении и други). Важна е и дресировката, която да започне още преди бебето да се е появило. Кучето трябва да се научи да не влиза в стаята на бебето, да не докосва храната, да не лапа играчките му.
При котките има и риск от одраскване. Освен травмата, която може да се предизвика при одраскване на очи или други нежни места по детското тяло, съществува и т.нар. болест на котешкото одраскване. Тя е рядка, но на бактериална основа. За да се избегнат подобни рискове, напоследък се практикува превантивно премахване на котешките нокти.  Въпросът дали животните предизвикват алергии, няма еднозначен отговор. До не много отдавна се смяташе, че те алергизират детето и че за него е добре да се сблъска с подобни алергени по-късно. В наши дни обаче английската школа твърди точно обратното – че за малчуганите е добре да са изложени на алергените колкото може по-рано, за да са по-устойчиви срещу тях.

От гукането до първата дума

Ако обаче някой от родителите има алергично заболяване, много внимателно трябва да се прецени дали да има животно вкъщи. Защото дори алергията да е към нещо друго, атопичният терен се предава по наследство и у детето той може да се прояви по различен начин.“

Д-р Никола Велков, ветеринарен лекар, САЩ:

„Почти всички семейства в САЩ имат домашни любимци. Особено семействата с деца. Рисковете са свързани, от една страна, с паразитите по животните, от друга – със съществуващата възможност любимецът да нарани малкото дете. За безопасността са важни редовното обезпаразитяване и ваксиниране, както и да се избягва отглеждането на агресивни и непредсказуеми породи кучета.“

Адела Велкова, САЩ, майка на Тони (12 год.) и Тереза (4 год.):

„Осиновихме нашата котка, когато синът ни Тони беше на 4 години. Когато забременях с Тереза, много се притесних, тъй като животинчето е доста своенравно и ни драскаше без повод. За да предпазим бебето, взехме трудното решение да махнем предните нокти на котката, което днес намираме за правилно.

Осиновихме Каспар главно заради Тони. Грижата за любимец го направи по-внимателен, състрадателен, привързан към същество извън кръга, който му осигурява комфорт. Заобича някого, който не му прави сладки, не купува играчки, а прави бели с любимите му вещи. Но винаги идва да го защити, когато мама повишава тон. Що се отнася до отрицателните страни на отглеждането на деца и котка в един дом – като започнах да се замислям за положителните, отрицателните ми изглеждат незначителни. Ако става дума за котка без нокти, какъвто е случаят при нас, мога да сведа негативите единствено до това, че къщата никога не е чиста. Често намирам косми в чиниите на децата. Пясъкът от котешката тоалетна е навсякъде, независимо колко пъти на ден чистя. 

По принцип винаги съм била „за“ дете и животно, обаче много се разколебах, след като едно домашно куче два пъти ухапа Тереза без причина и с това прекрати искрената й любов към кучетата. А не беше хапало никого досега.“

Мая Маринова, София, майка на Мая (8 год.):

„Преди да се роди малката Мая, имахме котка Жозефа. За известно време отглеждахме и децата й: Тигра, Салем и Жан-Мишел. Имахме също и женско зайче, което след известно прехвърляне през стопани, отиващи в чужбина, остана наша любимка.

Децата на Жозефа ги раздадохме на приятели и познати. Едното след това сме го виждали на снимка, а другите две ги посещаваме на гости. Когато разбрах, че съм бременна, беше ясно, че трябва да се разделим с Жозефа, както и със Зая. За мен беше ужасно трудно. Все пак и до днес мисля, че това беше правилният избор. Зая я изпратихме при моя любима приятелка. С Жозефа се разделихме най-накрая. През цялата бременност тя беше с мен и всеки ден спеше до тумбачето ми. Това беше нашето си време за отдих на майките. Нея я взе едно котколюбиво семейство, докато вече бях постъпила да раждам в „Шейново“. Сега, когато Мая вече е голяма, понякога казва, че мечтае да имаме котка. Някой ден, когато имаме по-просторен дом, може и това да се случи.“

Цветелина Тосева, Германия, майка на Анна (1 год. и 8 мес.):

„Взехме кучето ни Джони през 2010 г., беше на два месеца. Когато разбрах, че ще имам бебе, Джони беше вече на три години. Може би в началото имаше малко притеснение от моя страна. Но по-скоро от новото и неизвестното – Анна е първото ми дете. Лабрадорите са семейни кучета и Джони има благ характер. Вътрешно знаех, че ще приеме малката и бях спокойна. Когато тя се роди, баща й донесе нейна пеленка вкъщи, докато ние бяхме в родилния дом, за да я подуши Джони и да разбере, че скоро вкъщи ще има още едно дете освен него. Когато се прибрахме от родилния дом, оставихме Джони да подуши малката. Той беше много щастлив. Искаше дори да й даде целувка. Много бързо свикна с нея.  Аз виждам само положителни страни от съвместното съжителство на двамата. На кучето са поставени всички ваксини, водим го на ветеринар през определен период от време. Докато Анна беше вкъщи само с него, не е боледувала от нищо. Вирусните инфекции започнаха, след като я пуснахме на ясла. Кучето не представлява никаква опасност за здравето на детето, ако, разбира се, има нужните имунизации. В Германия те са задължителни. Що се отнася до хигиената, с домашен любимец в дома тя не може да е перфектна. Но пък, според мен, това не вреди на здравето на бебето. Дори имунната му система става по-силна.“

Teкст: Ана Кашкавалджиева