Нека да бъдем откровени – ние, жените, често - още преди да сме официално бременни, знаем какво име бихме дали на своето дете, ако е момиче или момче. Не си признаваме, но отговорът на въпроса „Как ще се казва бебето“ идва на белия свят преди самото бебе. Няма да си говорим за модерните имена, нито за очакванията на бабите и дядовците, но ще надникнем с любопитство към отминалите дни, за да научим, че вълнението, свързано с името, определено не е случайно.

От древността до наши дни надали съществува общност по света, която да не отдава особено значение на именуването на новороденото дете. Името е знак за етническа принадлежност, то създава и представя новия живот пред света на близките. Всяка етническа и религиозна общност пази и тачи своите обреди, особено когато те се отнасят до толкова значима социална роля, каквато има именуването.
Според християнската народна традиция даването на име на дете е един от най-големите празници в живота на човека.

По изключително сложен и интересен начин в обичаите и обредите около това събитие са преплетени останки от древни езически вярвания, облечени в дрехата на православнохристиянската религия.


В миналото кръщенето на дете се е извършвало в първите 40 дни от неговото раждане. То се е правело винаги в неделя или в деня на някой друг голям християнски празник. Ако новороденото било болнаво, кръщавали го в деня на раждането му поради страх да не умре некръстено.
Българо-мохамеданите имат друг обичай. Няколко дни след като се роди бебето, майката избира три имена, всяко от които написва на отделна хартийка и я сгъва. След това дава листчетата на някое дете да избере едно от трите. Което име се падне, него дават на новороденото. Ако у дома няма грамотен човек, който да напише имената, три жени вземат по една лъжица и всяка избира по едно име. След това хвърлят лъжиците в съд с вода. Която лъжица падне първа във водата, това име дават на детето.
По повод на именуването мюсюлманите задължително се събират на тържество в дома на новороденото. Това се прави с езан (най-важната в деня молитва). Даването на име може да направи всеки възрастен член на общността, който знае правилата, но може и да се покани духовно лице. Негово задължение е да пошушне името три пъти в ухото на детето.
Според еврейската традиция изборът на име е право на майката веднага след раждането (или в първата събота след събитието), ако новороденото е момиче. Момчето получава своето име на осмия ден, когато се извършва обрязването му. След обреда мохел (специален човек, който извършва обрязването) или който и да е от присъстващите прочита молитва за здраве и благополучие на детето и неговата майка, след което обявява името на новороденото.