Дълбоката венозна тромбоза и свързаният с нея белодробен тромбоемболизъм са сравнително редки, но сериозни състояния с реален риск за живота на бременната и родилката.Тромбозата на дълбоките вени като възможен източник на белодробен емболизъм се среща по-често през третото тримесечие на бременността при 1 на 200 бременности. В следродилния период честотата й е 3 до 6 пъти по-голяма.

Откъде идва опасността
Факторите, които предразполагат към развитие на тромбози и емболии при бъдещите майки, са усложнено раждане, оперативни интервенции, дълъг постелен режим (2 и повече седмици след раждането), прееклампсия, възраст на бременната или раждащата над 35 год., затлъстяване, предишни дълбоки венозни тромбози, разширени вени, операции и травми на малкия таз и долните крайници.


Раждането и особено следродилният период са по-рискови за възникване на подобни услужнения, защото предразполагащите тромбозите фактори действат едновременно. Стресът, родилната или оперативната травма, залежаването (особено при съчетаването им и с другите рискови фактори) увеличават честотата на това заболяване.

Как се проявява
При тромбозите бързоразвиващото се пълно или частично запушване на венозния съд се съпровожда от болка, оток на засегнатия крайник, зачервяване, понякога посиняване, локално затопляне, изпъкване на малки венозни съдове. Може да има обща слабост, отпадналост и повишена телесна температура. За съжаление понякога тези локални симптоми са слабо проявени или липсват и белодробната емболизация е първата изява на дълбоката венозна тромбоза.


Появата на оплаквания, които водят и до най-малки съмнения за венозна тромбоза, налагат консултация със специалист по съдови заболявания. Прегледът от компетентен лекар, провеждането на Доплерово изследване на венозните съдове и някои лабораторни тестове обикновено са достатъчни, за да се диагностицира точно заболяването. Чрез ултразвуковото изследване тромбозата може да се види и да се открият най-рисковите тромби (при тях тромбът е подвижен в лумена на съда). Доказването на белодробния емболизъм може да стане чрез ехокардиография, рентгеново изследване, компютърна томография или ядренно-магнитен резонанс.

Лечение
След установяване на болестта най-важното е да се спре нарастването на тромба, да се предотврати белодробният емболизъм, напълно да се възстанови проходимостта на съда и да не се допусне развитието на постфлебитен синдром. Важна е и профилактиката, за да не се появят рецидиви на болестта.
Обикновено лечението започва в болнични условия с постелен режим за 7–10 дни. Прилагат се три вида медикаменти – антикоагуланти, антиагреганти и фибринолитици. Изборът зависи от тежестта на болестта, от наличието на белодробен тромбоемболизъм и от срока на бременността. Обикновено се изисква и специфичен лабораторен контрол, за да се получи оптималният ефект при минимални рискове от възможни странични действия на лекарствата. Лечението при дълбока венозна тромбоза е от 3 до 12 месеца, а при белодробен тромбоемболизъм може да продължи години.
Компресивната терапия на засегнатия крайник е неотменна част от комплексния подход към болестта. За целта се използват еластични бинтове или чорапи с различна степен на компресия и дължина.
Прилагат се и някои препарати. Добре е да знаете, че те не могат да заместят медикаментите с въздействие върху кръвосъсирването, особено в началния – най-рисков за болните период.
Важна част от лечението са покоят, поставянето на крайника на по-високо и осигуряването на щадяща дефекация през острия период на болестта.

Профилактика
Най-важно обаче е да не допускате развитието на този болестен процес. За целта е нужно да спазвате някои правила.

  • Движете се повече.
  • Не носете тесни дрехи и бельо.
  • Не натрупвайте много килограми през бременността.
  • Пийте повече течности.
  • При вече разширени вени носете еластични чорапи.
    Важно е да запомните, че при раждането през естествените пътища рискът е по-малък в сравнение с цезаровото сечение, а ранното раздвижване е със сигурен профилактичен ефект.

    Речник
    * Дълбока венозна тромбоза – образуване във венозен съд на съсирек, запушващ частично или напълно неговия просвет.
    ** Белодробен тромбоемболизъм – откъсване на тромботичен материал от тромб, най-често намиращ се в дълбоките вени на долните крайници, придвижването му до дясната половина на сърцето и изтласкването му в белодробната съдова система. Запушването на голям неин клон или на голямо количество малки клонове води до остра сърдечна недостатъчност с риск за живота. Повторните или многократните малки емболизации водят до сериозни сърдечни увреждания.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ