Милиони жени по цял свят в детеродна възраст страдат от синдром на поликистозните яйчници. Голяма част от тези жени са с наднормено тегло или затлъстяване, но се наблюдава и при 5–10% от жените в репродуктивна възраст и е една от причините за безплодие и стерилитет. Характерно за него е наличието на много малки кисти, разположени по повърхността на яйчниците.
 
Симптоми:
 
  • Нарушения в менструацията (оскъдна или отсъстваща, неправилни кръвотечения).
  • Белези на високо ниво на мъжките полови хормони (засилено окосмяване).
  • Ехографски – споменатите вече множество малки кистички на яйчниците.
  • Поява на акне.
 
Какви са причините:
 
Не са напълно изяснени, затова и трудно се говори за профилактиране.
Генетична теория - заболяването е свързано с генетичен дефект в Х хромозомата на бащата /предава се от баща на дъщеря/. Въпреки установяването на фамилност на заболяването, засега няма убедителни данни в подкрепа на генетичната теория. Както при захарния диабет, съществува генетична предиспозиция за развитието на СПЯ.
 
 
Кръвни изследвания:


Хормонални:

FSH, LH и сътношението LH/FSH – в кръвна проба, взета на 3 или 7 ден от началото на менструалното кървене. Обикновено има покачване на нивото на LH и повишено съотношение LH/FSH. Нормално то е около 1. При СПЯ достига стойности над 1,5. Трябва да се знае, че невинаги при СПЯ съотношението LH/FSH е променено. Въпреки това, стойност над 2 се приема за важен белег в полза на диагнозата.

 
Естрадиол – обикновено е около долната граница на нормата /в кръвна проба взета на 3–7 ден от началото на цикъла/. Измерването на естрадиола в средата на цикъла не показва характерния предовулаторен пик /24–36 часа преди предполагаемата овулация/. Общото количество на естрогените обаче е повишено, поради повишеното превръщане на андростендиона в естрон.
 
Пролактин – при около 30% от болните със СПЯ се наблюдава лекостепенно повишаване на нивото на пролактина, което трябва задължително да се има предвид при вземане на решение за медикаменозно лечение, особено когато се цели забременяване.  
 
 
Прогестерон– /21–23 ден от началото на цикъла/ - винаги е нисък в лутеиновата фаза, което потвърждава липсата на овулация. В редки случаи, в началото на заболяването нивото на прогестерона може да е нормално.

 
Тестостерон – в повечето случаи е повишен. По-показателен е свободният тестостерон, който представлява биологично активната част от общия тестостерон.
 
Белтък, свързващ тестостерона /SHBG/ – повишената андрогенна секреция често води до намалената му продукция и по този начин се увеличава свободния /активния/ тестостерон.
 
Андростендион – маркер за андрогенната продукция на яйчниците. Почти винаги е повишен.
 
Дехидроепиандростерон сулфат /ДХЕАС/ – маркер за андрогенната продукция на надбъбречните жлези; обикновено е нормален или леко повишен при жените с наднормено тегло.
 
Инсулин – в кръвна проба взета сутрин на гладно, след гладуване най-малко 8 часа, но не повече от 16 часа. Възможно е да е нормален, но по-често е повишен. Нивото на инсулина изследва и след обременяване с глюкоза - обикновено то е силно повишено.

Биохимични изследвания:
 
  • Кръвна захар
  • Холестерол
  • Триглицериди
  • Липидограма
  • Инсулин гликиран хемоглобин /HbA1c/
  • Пикочна киселина
  • Общ белтък
  • Албумин чернодробни ензими
  • Креатинин и др.
 
Лечение:
 
За всяко заболяване е нужна индивидуална терапия, така че да се постигне максимален резултат с възможно най-малко странични ефекти! Задължително е лечението да се провежда от специалист с високи познания по гинекологична ендокринология. Изборът на лечебен план зависи от това, дали жената иска да забременее или не.
Лечението на синдрома се провежда в три насоки: медикаментозно, оперативно или инвитро процедура.
Оперативното лечение се осъществява чрез лапароскопскa яйчникова хирургия (LOS). Тя представлява пунктиране (набождане) на двата яйчника. Нарича се овариален дрилинг и може да се извърши чрез електрокоагулация или лазер. Около 50% от жените, подложени на лапароскопска интервенция, се нуждаят допълнително от индукция на овулацията. Добавят се: кломифен цитрат, ако до 3 месеца след операцията не настъпи спонтанна овулация или гонадотропини, ако до 6 месеца не се установи овулация.

Оперативното лечение води допълнително до регулиране на менструалните нарушения и нивата на андрогените. Недостатъците на метода се свързват с изчерпване на ефекта по отношение на овулацията и следоперативни сраствания в малкия таз.

 
Специалисти съветват:
 
­­­­– Да се наблегне на здравословен хранителен режим.
– Жените с надноремено тегло е добре да свалят определени килограми, защото дори свалянето на няколко излишни килограма, може да подобри нивата на хормоните и овулацията.
– Да се поддържа добра физическа активност – ходене пеш, фитнес, плуване, аеробика. При спорт тялото не произвежда толкова големи количества инсулин, което намалява и производството на тестостерон.
– Позитивна мисъл, хармония на духа и по-малко стрес.
 
Известно е, че много жени с поликистозни яйчници забременяват бързо и лесно, без лечение, а някои от тях дори не са знаели, че имат този синдром.

 

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ