Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 е факт. Дали тя задава реалната картина на здравето на българските деца и представя ли работещи решения за подобряването му от medicalnews.bg попитаха д-р Таня Андреева, която е педиатър и има законодателен опит като депутат в 46-ия парламент. Ето какво сподели тя пред медията:
Д-р Андреева, чертае ли Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030 г. реалната картина на детското здравеопазване в България?
Стратегията е много подробно написана – голяма част от проблемите са описани, но няма много добре представена конкретика относно мерките, които трябва да се вземат, за да бъдат те решени и да доведат до подобряване на показателите на детското здраве. За голяма част от проблемите нямаме достоверни данни и статистика, което затруднява последващите решения и подобрения. За някои от посочените ключови показатели статистиката силно се разминава, спрямо данните в Европейския съюз и тези големи несъответствия говорят за недостоверност на базата данни.
Това означава ли, че този стратегически документ, въз основа на който трябва да се градят и политиките в сферата на детското здравеопазване, не почива на реални факти?
За много от заболяванията на практика ние нямаме регистри, а за малкото социално значими заболявания, за които имаме някаква информация, тя е силно изкривена. Такъв пример е показателят за наднормено тегло и затлъстяване при децата, който по европейска статистика е около 29%, но в българската статистика е 5,6%. Данните, които са представени в стратегията, са извлечени на база заболеваемост, но реалните такива са вписани в амбулаторните листове при извършване на профилактичен преглед. Част от децата изобщо не са реално претегляни. От там идва и разминаването между данните в стратегията и тези в редица проучвания, свързани с детското затлъстяване като това на проф. Веселка Дулева, което показва, че в групата на 5-12 годишните процентът на децата с наднормено тегло е 32%. Ако се базираме на стратегията обаче, излиза, че ние сме страната с най-малък процент затлъстяване сред децата и нямаме проблем с този показател, а на практика изобщо не е така.
Да си родител на дете с акушерска пареза - болка, страх и стремеж да помагаш
В този контекст липсва и показател за децата, употребяващи газирани напитки, който е един от факторите за затлъстяване, а затлъстяването от своя страна за намалена продължителност на живот. Липсва и показател за децата, употребяващи наркотици. В същото време, редица европейски проучвания сочат, че България е на първо място по употреба на канабис.
Момче или момиче - какво е бебето на Даяна и Йордан от Един за друг
Изкривени са и показателите за заболяванията на опорно-двигателната система. Според европейски проучвания децата с порочна стойка са около 50%, а децата с гръбначни изкривявания – около 4-5%. Порочната стойка може да бъде подобрена с упражнения, с кинезитерапия, така че да не се стига до толкова голям процент на гръбначните изкривявания. В стратегията като ключов показател за индикатора заболявания на опорно-двигателната система децата между 7 и 19 години с подобни проблеми са едва 2,8%. Данните за зъбния статус на децата са от 2011 година – никъде не е написано, че е нужно ново проучване за този показател. Не се споменава и за нуждата от ортодонтско лечение. Всичко това повдига и въпроса, ако нямаме реални данни, какви политики бихме градили?
Стратегията се спира подробно на детската смъртност като ключов показател за нивото на здравните грижи в една страна, отчитайки спад, но стойности все още далеч от средноевропейските. Какъв е коментарът Ви по тази част на документа?
Данните за детската смъртност няма как да бъдат изкривени, защото се базира на смъртен акт, който е достоверен документ. По-притеснителното е, че в стратегията липсват ясни мерки, които да доведат до реално намаляване на детската смъртност. Проблемът е в големия дисбаланс по този показател в отделните области – например в София показателят детска смъртност е сходен със средноевропейския, но това съвсем не е така в област Сливен, където детската смъртност е подобна на тази в Африка. Явно е, че в тези региони има проблеми, но по-лошото е, че в стратегията липсва ясни мерки, които да са насочени към рисковите групи, за да се намали високата смъртност. Продължаваме да имаме проблема деца раждат деца – раждаемостта при лица под 19-годишна възраст все още е много висока. Именно в районите, където това се случва, има и най-висока детска смъртност, но в стратегията липсват описани фокусирани мерки, насочени именно към рисковите групи. Такава мярка би била например концетрация на здравни медиатори и патронажна грижа към тези райони, обхващане на всички бременни момичета с профилактичните прегледи и други. Детската смъртност се формира от неонаталната и периналната смъртност – тоест, ако направим така че всяка една жена да има достъп до гинекологична грижа по време на бременността си и една добра акушерска грижа около раждането, то тогава бихме намалили драстично детската смъртност в цялата страна. Ако се фокусираме в район Сливен например и намалим 15-те промила детска смъртност там, много лесно ще подобрим този показател на национално ниво. Аз обаче не виждам в стратегията конкретни мерки за рисковите райони.
Според проучване почти всяка жена ще се сблъска с цистит поне веднъж в живота си
Друг описан проблем в стратегията е липсата на координирана система за болнична педиатрична помощ у нас. Виждате ли предложени градивни мерки, които да доведат до по-добро разпределение на прилаганите болнични грижи за децата?
Има споменати мерки, които по някакъв начин да привлекат кадри към районите, изпитващи недостиг на педиатрична грижа, но според мен липсва цялостен работещ механизъм в тази насока. А варианти съществуват – например да се позволи на специализантите да са част от изпълнителите на клиничните пътеки по НЗОК, което ще позволи на болниците да привличат млади кадри за специализация. Разписаните мерки от стратегията, с които да се подобри кадровата политика според мен са твърде общи и не виждам кое от тях би проработило. Важно е да се отбележи, че в стратегията липсва крива на възрастта на педиатрите и специалисти по здравни грижи, които работят с деца. Не е споменато, че над 50% от педиатрите в страната са над 55годишна възраст, което означава, че само след 10 години ще останем с два пъти по-малко педиатри, отколкото в момента. Броят на сестрите изобщо не е споменат, а те са твърде малко и намаляват всяка година, заради високата им средна възраст. Истината е, че детски отделения затварят освен заради недостиг на педиатри и заради недостиг на сестри. Не виждам обаче предложени практически механизми, които да привлекат кадри в дефицитните райони. Липсата на данни за демографската структура на педиатричните кадри, е голям недостатък на подобен документ, защото именно медиците са ключови за подобряване на детското здраве, което е и целта на стратегията.
Съдържа ли стратегията предложения за законодателни промени, които да подобрят детското здраве?
Това е друга слабост на стратегията – в нея на практика липсват предложения за законодателни инициативи. Ще дам пример с Латвия, която през 2004 г. въвежда акциз на газираните напитки, а през 2006 забранява продажбата на сладки и солени опаковани храни в училищата и по този начин, само с две законодателни мерки, е намалила драстично консумацията им и съответно процента на децата със затлъстяване. Това са мерки, които са работещи и доказани в световните практики, но които не виждам в тази стратегия. Тя е много общо разписана, много „мека“ и без конкретика.
След всички слабости, които изброихте, нужно ли е стратегия да бъде редактирана?
Стратегията трябваше да е готова по Плана за възстановяване и устойчивост през октомври миналата година. Ясно е, че няма особена политическа воля тя да бъде разписана съобразно начина, по който в Европа се пишат стратегии и очевидно ще остане в този си вид. Самият факт, че тя беше представена за обществено обсъждане, след като бе приета от правителството, говори достатъчно за липсата на желание за взаимодействие с експерти и неправителствени организации, които да дадат своите становища. Ако искахме да имаме стратегия, базирана на реалните проблеми, щеше да се направи една предварителна дискусия, да сложим реалните проблеми на масата и да видим къде сме в Европа.
Миома по време на бременност, спешно цезарово сечение и здраво бебе на финала
Защото всеки един европейски документ щеше да ни помогне да разберем, че децата ни са на едно от първите места по затлъстяване, на едно от първите места по консумация на газирани и енергийни напитки, а те дори не са споменати в стратегията, по тютюнопушене и злоупотреба с наркотични вечерта, за това, че те са обездвижени – в стратегията няма нито един разписан показател, който да доведе до подобряване на тези данни. Няма как за 7 годишен хоризонта да се решат всички проблеми, но след внимателен прочит на стратегията, не става ясно нито кои са трите най-големи, важни и спешно проблеми, нито как се очаква те да бъдат решени.
Полина Тодорова
