Текст: Д-р Данаил Илиев, акушер-гинеколог

Някои не могат да си представят живота, без да планират бъдещето си, други пък се оставят изцяло на съдбата. Когато обаче става дума за деня на раждането, изключение са бъдещите майки, които не желаят да са максимално информирани за това, което ги очаква. Планът за раждане е своеобразно оръжие срещу страха от неизвестното, давайки повече спокойствие и увереност на бременната, че ако всичко е наред,  възможно е сюблимният ден да протече според нейните представи и желания. Ето защо родилното отделение на „Токуда Болница София“ въведе официално План за раждане в медицинската си практика. Всяка бъдеща майка може да се запознае с него на сайта на болницата (http://www.tokudabolnica.bg), да го разпечата, да го попълни и да го представи на акушер-гинеколога, който ще асистира на раждането й. „9 месеца“ потърси повече информация по темата от д-р Данаил Илиев – началник на отделение „Акушерство и високорискова бременност“ в японската болница, лектор в С „9 месеца“ на училище...

Каква е целта, която искате да постигнете с въвеждането на Плана за раждане?

Причината да го въведем в писмен вариант е, че при нас често идваха бъдещи майки с планове, копирани от сайтове с непроследим „информационен източник”. Тези планове включваха и точки, които крият реален риск за здравето на майката и на бебето. Налагаше се да разобличаваме много митове за раждането. Затова решихме да формулираме наш План за раждане, базиран на препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и на българските акушеро-гинекологични стандарти. Идеята е той да представи възможностите, които болницата предлага на бъдещата майка в процеса на раждане, гарантирайки безопасността както на бебето, така и на нея.

Всяка уважаваща себе си болница в Европа има подобен план, а в някои държави, например Великобритания, е приет единен план на национално ниво. Защо пък да не се помисли за приемане на подобен единен национален план и в България?!

Как си обяснявате доверчивостта на много бременни към тези нерегламентирани източници на информация, за които споменахте?

Известна вина за тези всеобхватни заблуди за раждането, разпространени сред бременните, имаме и ние, представителите на лекарската гилдия. Защото мнозина от нас дискутират с нежелание тези теми, смятайки ги за саморазбиращи се. А когато жената не намира отговори от своя лекар, търси информация от други източници. Затова в нашата болница залагаме на предварителните разговори с пациентките, в които не оставяме въпроси без отговор. Тук всеки лекар носи лична отговорност за хода на раждането на своята пациентка, което я прави по-спокойна. 

Кои са основните точки, включени в съставения от вас План?

Той включва както точки, свързани с някои детайли, например за обстановката и атмосферата по време на раждането, така и точки, които са от първостепенна важност – за мобилността на бъдещата майка по време на родилните контракции, за предпочитаните от нея пози за раждане, за приема на течности, за обезболяването и т.н. Всички тези желания обаче са подчинени на едно условие – безопасността. Комфортът и спокойствието се нареждат след нея. Ето защо не можем да приемем желанието на някои пациентки, което включва и опасни практики. Например искането за тотална мобилност по време на контракциите, така че прегледите и проследяването на бебешките тонове да се извършват само когато раждащата пожелае, не е приемливо. Или пък приемането на големи количества течности и храна в хода на родилния процес – ако, не дай Боже, се наложи интубация при спешна намеса, то крие сериозен риск за живота.

В Плана има и точки, които, освен въпрос на желание от страна на бъдещата майка, са и пример за добра акушерска практика според СЗО. Например да се постави бебето на майчината гърда още в първите минути след раждането.

Разбира се, че ако бебето има добра адаптация, няма причина то да не се сложи на гърдата на майката. Ако обаче в хода на раждането е показало признаци на дистрес, то трябва веднага да се реанимира. Парадоксалното е, че спешна реанимация често се налага точно при бебетата на жени, които не са желали никаква лекарска намеса. Причината е, че когато родилният процес не се проследява стриктно, може да не се улови спад на бебешките тонове, което е първи симптом за дискомфорт на бебето. Може да се пропуснат и други специфични състояния (например пролабирала пъпна връв, седалищно-краково предлежание и т.н.). Ако те бъдат открити рано, може да се вземат своевременни мерки и да се избегнат усложнения. 

Какъв е интересът на бъдещите майки към Плана за раждане, откакто той е въведен официално във вашата болница?

Около 10% от жените идват при нас с попълнен план за раждане.

С повече от 30% от бъдещите майки обаче на практика го дискутираме. Така те очакват деня на раждането с нетърпение, а не с притеснение.

Сандра Керелезова