Може би защото дълго чаках, а на дъщеря ми се наложи да изтърпи много болка и да премине през много изпитания, радостта и щастието от раждането на моята внучка бяха двойно по-големи.
С помощта на грижите на акушер-гинеколозите и на персонала на АГО болницата в Благоевград, с вярата, че Божията майка ще чуе молбата ми, с увереността, че любовта на двама млади и тяхното огромно желание да станат родители ще се сбъдне, най-сетне чудото се случи. Роди се Дара!
Отново съдбата ме подложи на изпитание. В продължение на две седмици стоях пред отделението по неонатологията, за да се информирам за състоянието на внучката ми. През това време дъщеря ми Лени също не беше добре и се наложи да лежи в болницата. Благодарение на професионалните грижи на лекарите всичко завърши благополучно и точно на голяма Богородица двете ми съкровища си бяха у дома.
Направихме погача на Дара и всички, които я обичахме, я засипахме с пожелания за здраве и късмет. Дара се радва на голямата обич на мама Лени и тате Иво, на две баби, на две прабаби, на две лели, на две братовчедки, на гордия дядо Митко, на вуйчо и на прадядо.
Семейството на дъщеря ми живее далеч от мен, но аз винаги изминавам дългото разстояние с лекота. Отивайки при Дара, сякаш имам криле. Вечер след работа ходя да я виждам, да й се радвам.
За мечтата да си майка, силната вяра и наградата да си баба
Времето прекарано с внучката ми е отмора от напрегнатия работен ден и удоволствие от живота. След раждането на Дара гледам на живота с други очи. Разтапям се от удоволствие, когато тя ми се усмихне и от всеки неин звук чувам да казва “баба”.
Дай, Боже, всекиму такова щастие!
Текст: Баба Диана
.jpg)
