Как бързо лети времето! Сякаш вчера родих първия си син Димитър. Все още пазя букета от червени карамфили, завързан със синя панделка, който ми подари съпругът ми – щастлив, че първата му рожба е момче. Млади, щастливи, улисани в работа и грижи по детето, не усетихме как минаха пет години. Дойде и второто ни дете, отново син – Младен. Мъжете у дома се увеличиха, задълженията – също, но не ми тежеше, защото винаги можех да разчитам на съпруга ми, на родителите ни, а и на малкия батко. Винаги отговорен, грижовен, готов да е до братчето си, той беше пръв помощник в отглеждането му. Хранеше го, разказваше му приказки, записваше първите му думи и изречения на касетофон.
Приемни баба и дядо даряват обич и грижи на деца
Когато Младен беше на 2 години и половина, ни сполетя най-тежкото премеждие в нашето семейство. Със съпруга ми работехме извън Бургас. В квартирата ни избухна пожар и малкият ни пухчо пострада много тежко. Имаше дълбоки изгаряния по лицето и ръцете. Спасиха живота му, но през годините се наложи да му се направят много пластични операции. Димитър отново беше до него, готов да го предпази от несъобразителните любопитни погледи на хората, да го защити от “закачките” на децата.
Никога няма да забравя думите на големия ми син, когато след девет години разбрах, че отново съм бременна и семейството ни трябваше да вземе решение дали да имаме и трето дете. Той успокои мен и мъжа ми, че не трябва да се притесняваме, че той и брат му вече са големи. Увери ни, че винаги можем да разчитаме на неговата помощ. И ето – родих третия си син Стоян. Оттогава минаха 12 години и баткото удържа на думата си.
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Моето малко момче Димитър вече е голям 26-годишен мъж! От миналата година има и свое семейство. Сигурна съм, че ще е грижовен и отговорен към съпругата си Милена и малкия им син Кристиян, който се роди наскоро. Успяхме да го видим два часа след като дойде на бял свят! Малко, сладко човеченце, с дълга черна коса, което още не може да осъзнае какво му се случва и само сладко примлясква! Усещам, че непрекъснато мисля за него. Иска ми се да споделя с всички – имам внуче! Вече съм баба!
