Идва времето на захранването. С него свършва периодът, когато смяната на пелените е приятно и почти немиришещо занимание. Йоанна К. разказва за живота с 6-месечното бебе.

Днес е един Голям ден. Това нежно, чисто, малко телце, досега като че ли недокоснато от света същество, този чист хранопровод и тези чисти черва – всичко това днес остава в миналото.


Разбира се, може да се изразя и по-малко патетично. Например така: синът ми днес става на шест месеца и
за първи път ще яде каша
Не приготвена от мен – за момчето ми само най-доброто! Никак не се доверявам на готварските си умения, още по-малко по отношение на кашата. А и не бих искала да травмирам сина си при първата му среща с храна, различна от майчиното мляко.

Само си представете – през целия си досегашен живот той е приемал само кърма, винаги с телесна температура, винаги прясна и направо в устата. Изведнъж ще трябва да яде каша с лъжица. Толкова грубо и внезапно, директно и неподготвено. Горкото ми ангелче!
Поставям се в неговото положение, доближавам се до момчето си с престорена небрежност. Държа пълна с каша лъжица в изпотената си от вълнение ръка. Мъча се да намеря успокояващи думи и да си припомня някоя песничка за отвличане на вниманието – и всичко вече става ненужно! Детето ми излапва първата лъжица, като че ли с нетърпение е чакало деня, в който
най-после ще присъедини към всеядното човечество
Всъщност малко ми става обидно заради 6-месечната ми амбиция да му осигурявам само най-доброто – кърма...
Синът ми беше толкова въодушевен от промяната в менюто му, че наскоро след първото хранене с каша му се появиха две зъбчета, сякаш за да се справя по-ловко с деликатесите на този свят.
Междувременно установих, че детето ми предпочита големите порции и има предпочитания. Здравословни храни, например овесена каша, яде само ако са придружени от сладки плодове. Отхвърля яростно зеленчуците, ако не са в комбинация с нещо друго. Следи от това отношение се откриват по канапето, по светлия килим и върху моите т-шъртки.
Изглежда има някаква закономерност – децата повръщат с особено удоволствие там, където следите от храната личат най-добре. Имам чувството, че синът ми чака да го занесем до най-светлата част на килима или татко му да го вземе на ръце, когато вече е облечен за офиса, за да повърне.
Детето ми особено обича месо. Разбирам, че то се развива все повече
по клишето за истинския мъж – налитащ на месо.
Посрещам малко неподготвена и една друга промяна. Докато детето е на кърма, съдържанието в пелените му има почти приятен мирис. Щом обаче през девствените черва премине първото месо, този бебешки аромат остава в миналото. При първата среща с новия мирис се наложи да тичам до контейнера навън, за да изхвърля пълните пелени по-далеч от жилището.
Понякога обсъждаме с приятели на маса темата за детското “аки” и кой как го нарича. Разговорите са между комичното и натуралистично отблъскващото... Ще ви посъветвам, ако нямате деца, да не сядате на една маса с родители.