Още при първата среща с новороденото майката е разтърсена от едно-единствено чувство – любов. В това е била убедена Вера Миланова, дама, която е сред учениците на "9 месеца". В действителност се оказва, че майчината й любов идва по-късно.


През бременността Вера вярва, че щастието ще я залее още щом поставят новороденото на гърдите й. Това обаче не се случва. Не защото бебето й е безразлично.

Тя го храни, преоблича, къпе, става нощем по няколко пъти, но сърцето й странно защо не прелива от любов. Дните минават автоматично. Един ден тя намира пастата за зъби в хладилника, а млякото на сина си в шкафа в банята. Въпреки постоянното присъствие на бебето, Вера го чувства някак чуждо
Тя започва да го изучава – гали крачетата му, вдъхва аромата на косичката му, наблюдава долната му устна, която смешно й напомня за баба й, когато е без протезата си. Често на гости й идва най-добрата й приятелка заедно с 6-месечното си бебе, която прелива от любов към него. Вера изпитва угризения на съвестта, чувства се лоша майка.

“Може би нещо с мен не е наред Може би прекалено вярвах, че ще се наслаждавам на всеки момент от развитието на детето си. Но това някак си не се получаваше”, признава Вера. Тя се утешава, че има достатъчно литература по всички въпроси за отглеждане на бебето, но и след прочетеното не се успокоява. Започва да си мисли, че нещо с нея не е наред, особено след като друга майка й разказва за депресията, от която е страдала след раждането на първото си дете.

Вера решава да се посъветва с акушерката си
Тя я разпитва дали често има пристъпи на плач, безпокойство, липса на апетит, апатия и немотивиран страх. След като отрича всичко това, акушерката я успокоява, че състоянието й се дължи на нарушеното хормонално равновесие и че скоро всичко ще си дойде на място.
За да се влюби в бебето си, понякога на майката е нужно време. Постепенно Вера започва да се чувства по-добре. Акушерката й обяснява, че бременността и протичането на раждането също имат значение за емоциите.

Синът й е дошъл твърде бързо на белия свят. След бързо раждане, както и след цезарово сечение жените се нуждаят от повече време, за да се приспособят към детето. Те са стреснати от развоя на събитията, а мозъкът се нуждае от време за адаптиране.
Вера не може да повярва, че ще преживее дълъг период, през който детето й ще гледа като че ли през нея. Когато синът й получава колики, и тя, и той са напълно изтощени. Майката цяла нощ го разнася на ръце, докато накрая той заспива след изгрев слънце. В един от тези моменти Вера го наблюдава внимателно, докато той се усмихва с ангелска усмивка насън.
“Тогава настъпи обратът. Изведнъж осъзнах, че не е важно дали изпитвам майчини чувства и дали съм опиянена от тях”, спомня си Вера. Тя разбира, че да си добра майка, няма нищо общо с това дали бебето те гледа в очите, или не те забелязва. За първи път обаче усеща, че детето вече не й е чуждо. Тя го възприема независимо от колебливите си чувства, от това дали животът се развива според представите й и от неговата реакция.
Няколко дни по-късно синът й за първи път се усмихва съзнателно. Вера стои до масата за повиване и отвръща на усмивката му, а от очите й бликват сълзи – този път от радост.

Експертно мнение
Според специалисти от Клиниката по психо-социална медицина в Хайделберг (Германия) раждането на дете е натоварване, което трябва да се осъзнае и преработи и от мозъка на майката. Не е чудно, че в този период може да се стигне до хаос на чувствата. Към това се добавя бушуването на хормоните. 50 до 80% от всички жени страдат от следродилна потиснатост, която се появява през първите дни след раждането и бързо изчезва. Около 1/5 от майките преживяват следродилна депресия.
Може ли да се различи потиснатостта от депресията? Преди всичко от значение е продължителността. Потиснатостта си отива най-много след 10 дни. Ако жената по-дълго време е тъжна, уплашена, раздразнителна, ако изпитва празнота, апатия, измъчва я чувство за вина, загубва апетита си, страда от безсъние, получава пристъпи на страх или мисли дори за самоубийство, налице е следродилна депресия.
Спорно е дали емоционалната връзка с детето има само хормонална основа. Често, за да се създаде, е нужно само време. Около два месеца след раждането повечето майки и бебета се сближават и се адаптират едни към други.

Важна роля играят околните. Ако майката има подкрепата на партньора си, на роднините и приятелите, всичко протича гладко. При жените с високи изисквания към себе си и детето положението е по-сложно. В този период е много важно майката да споделя своите страхове и чувства. Ако депресията се проточи, нещата се усложняват. Лечението трае от четири седмици до няколко месеца.
За съжаление в първите месеци след раждането повечето майки твърдят, че нямат време за лечение.

Така те сами удължават страданието си. А е известно, че депресията на майката се отразява на развитието на детето, повишава риска от свръхактивност и може да предизвика пристъпи на плач при бебето.
Практиката показва, че следродилната депресия все още е тема табу. Защото признанието на майката, че е претоварена и не може да се справя, може да доведе до обвинението, че тя не обича детето си. Това създава омагьосан кръг. Колкото по-бързо жената надмогне предразсъдъците и заговори за страховете, които я измъчват, толкова по-бързо ще се отърве от тях.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ