Мислете положително, не задушавайте плода си с омраза към бащата

„Бременността е много щастлив период. Няма друг такъв момент, в който жената да се обезобрази до такава степен и да е толкова щастлива, ядяща и смееща се”, казва психоложката Ани Владимирова. Специалистката, позната ни от тв форматите „Биг Брадър", „Цената на истината", „Байландо", „Истината за нас" и други, е създател на първия сайт за онлайн психологически безплатни консултации и терапия. Разговаряме за жените, които по една или друга причина прекарват бременността си сами, без бащата на детето им, и за огромното влияние на майката върху психиката и реализацията на детето.

Светлозара - родена след загуби, тревоги и търсене на правилния лекар

 „Когато една бременна остане сама, ако има негативно отношение към бащата, то може да се пренесе към детето още докато е в утробата“, казва Ани Владимирова. Според психоложката грешката на майката е, че вместо да мисли за радостта от появата на детето, тя се удавя в сълзи или задушава плода си с омраза към бащата. Отдавна е доказано, че има пренатален живот и бебето много чувствително изживява всичко, което изживява и майката, затова е важно тя да е спокойна и да се обгради с позитивни хора по време на бременността си. Психоложката обяснява, че напоследък за ембриона се разбира все повече благодарение на все по-уникалната апаратура и перфектни експерименти. Дава пример за експерименти, правени в Бразилия. Такъв е спектографският анализ на гласните струни. Чрез него се вижда, че докато бебето плаче вътре в утробата, струните трептят. То изпитва същата емоция като на майка си. Затова е важно да знаем, че нероденото бебе усеща действието на хормоните и адреналина, които „се изсипват“ върху него. За да прекарате спокойно бременността си, психоложката съветва да потърсете професионална помощ, да се обградите с приятели и близки, които напълно ви подкрепят, а не по български маниер – „да седнем и да плюем заедно колко много мразим бащата“. Съветът на специалистката е бъдещата майка да общува с оптимисти, с хора, които мислят положително, а не я натоварват. „Хубавото е, че и природата удря едно рамо, защото в периода на бременността организмът отделя повече серотонин и хормони, които дават усещане за щастие. Точно поради тази причина след раждането някои жени изпадат в следродилна депресия, тъй като потокът от тези хормони спира.” Ани Владимирова предупреждава, че ако по време на бременността се чувствате депресирани, след раждането е възможно да се чувствате още по-зле, ако не вземете мерки, а мерките идват с промяна на мисленето!

Бебе се роди с размерите на тримесечно

Да гледаш чашата наполовина пълна! Да си създадеш сигурност у дома – да помислиш как ще си организираш живота, кой ще ти помогне, откъде ще вземеш количка за бебчето, кой ще е личният ти лекар, кой ще е педиатърът. Жената трябва да създаде ясен план какво прави и на битово ниво да се чувства спокойна. Освен да мисли положително – и да общува с хора с подобен на нейния опит, минали по нейния път. И нещо много важно, което съветва специалистката: „Дори да си решила в онзи момент да си родиш дете инвитро, дори да си използвала един мъж да забременееш и след това си го зарязала, дори да си се разделила с някого, когото мразиш, при първия възможен миг след това отвори очите си за мъж, който да е баща на детето ти. Няма никакво значение дали е биологичен баща, или не! Детето има нужда от мъжка фигура. Жената му показва какво е човекът, а мъжът му показва какво е светът. Това му помага да взема решения, да е социално същество, да излиза, да разказва. Светът не е еднополов и ако едно дете – независимо дали е момче, или е момиче – се гледа само от майка, то не познава света на мъжете“. Психоложката разказва случаи от практиката си, в които жени не искат да се женят, а създават тайно връзка, защото смятат, че ще объркат живота на детето си. Това е грешка и криворазбрана грижа и любов. „Едно цяло поколение лиши децата си от бащи и ги съсипа. Трябва да имаш мъж в дома си, за да види детето какво се прави, когато изгори крушката, да види какво се прави, когато някой звъни на вратата.“ Неслучайно тези деца после имат проблеми с другия пол, защото те не са израснали в нормален модел. После научават много неща от връстници, от телевизията, от филми, но това не е автентичен опит. Автентичният опит е от малък ден след ден да видиш прогреса в отношенията, другото са „изрезки“, които не вършат работа в дългосрочен план. Само опитът от живота може да те научи на тези неща. Неслучайно Господ е дал мъжката и женската роля. При инвитро оплождане самотните жени често правят аборт.

Относно самотните майки, които казват, че нямат нужда от мъж и искат да забременеят с инвитро процедура, психоложката казва: „Те мислят, че могат да си поръчат материал от скандинавска банка, за да изберат очите и ръста на детето си, така както си поръчват портокали. Абсурдно е да смяташ, че при толкова живи мъже наоколо – българи, здрави, прави и нормални, ти си толкова различна от мястото, на което живееш, и толкова неоценена в средата, в която природата те е създала, че трябва да си поръчаш нещо супер различно. То е като навремето, през Възраждането, когато българите са се гърчеели, правели се на гърци и ходели да учат в Солун. Така сега ние не искаме да сме българи и ще си вземем материал от рус, висок и синеок, та да сме по-качествени и по-елитарни от другите“. Това се случва при жени, които имат сериозни финансови възможности, обяснява Ани. По думите й те са свикнали да са консуматори. Смятат, че могат всичко и донякъде оттам идва проблемът да си намерят партньор по нормалния начин. „Имала съм клиентки, които забременяват инвитро и след това правят спонтанен аборт, а някои от тях коментират, че може би материалът не е бил добър. Отново търсят причината в несъществуващия пред очите им мъж.” Друг често срещан проблем при тези, които раждат, е, че започват отглеждането на детето по свой образ и подобие. Майката има ясни представи какво ще прави детето й, как ще се развие и какво трябва да постигне. Много от тези майки са с двоен стандарт – пред другите хора говорят: „Каквото дойде“, „Аз ще го подкрепя във всичко“, „Аз не си намерих партньор, нека то да е щастливо“. На приказки всички са толерантни и умели в комуникацията да се представят, но всъщност, когато заговориш с тях лично, изведнъж виждаш, че те вече са избрали най-доброто според тях училище, решили са кой език трябва да учи детето им и са категорични, че не искат да учи в България. А да се ожени/омъжи за българин/българка – и дума не дават да се изрече. Тези жени имат представа как ще култивират един мъж, при положение че не са намерили един, с когото „да си продължат рода“.

Разбира се, не бива да слагаме един етикет на всички. Има жени, които са „смачкани“. Те смятат, че не са привлекателни, че не са желани, обяснява Ани Владимирова. Психоложката казва, че това са жени, преживели травма – били са изнасилени, искат да имат деца, но не могат да си представят сексуална близост с мъж. Някои са претърпели операции, загуба, малформация, което е отблъскващо за мъжете. Такива жени също се подлагат на инвитро процедури. „Забелязала съм, че те са много грижовни и толерантни, но при тях има опасност от хиперпротекция. Това се случва често при една майка, която няма коректива на мъжкото присъствие. И понеже тя не може да съсредоточи любовта си към нормалния обект – мъжа до нея, тя я излива върху детето. Случва се така, че детето, което носи собствен потенциал и потребности, често е ограничавано и не може да развива заложбите си заради майката, която се опитва да го предпази от собствените си грешки. Неслучайно природата е сложила жената до мъжа, за да може той да я овладее и да вкара втори тип стратегия на живот.”

Научно доказано

Ембрионът запомня майчиния глас още докато е в утробата

Още след 10-ата гестационна седмица движенията на детето са с конкретна цел и форми на самоконтрол. Неочаквано организирани се оказват реакциите на ембриона по време на амниоцентеза (проникване с игла в утробата на майката, за да се вземе околоплодна течност, която да се изследва за евентуални генетични проблеми на плода). Плодът реагира със завъртане на тялото и видимо агресивно ритане от вътрешността към мястото, в което е проникнала иглата. С развитието на слуха и вкуса (след 16-ата гестационна седмица) се разкрива една нова възможност за интензивно взаимодействие на плода с родителя. Благодарение на ултразвука в този период са наблюдавани неочаквани социални взаимодействия и изяви между близнаци в майчинатата утроба – повтарящи се ритания, бутания, форми на игра, включително размяна на целувки. Ембрионът запомня майчиния глас още докато е в утробата. Спектрографският анализ на гласови звуци от плода още през 26-ата гестационна седмица показва невероятна близост с гласовите характеристики на майката. Освен това съвременни експерименти с четене на едно и също римувано стихотворение от майката в продължение на четири седмици – от 33-ата до 37-ата гестационна седмица, показват, че в 37-ата седмица, докато още е в утробата, бебето реагира с промяна на сърдечния си ритъм на стихотворението, прочетено от майката, и изобщо не реагира на същото стихотворение, прочетено от други хора.

Текст: Драгомира Иванова