„Махай се, не искам да играя с теб!“ е фраза типична за 4-5 годишните. В този период те са доста егоцентрични и не си дават сметка за чуждата болка, нито пък допускат други гледни точки, освен собствената. Как да помогнем на малкото да намери приятели и как да задържи съществуващите.

Най-красивите имена на цветя за момичета

В периода до 5-годишна възраст децата се борят устремено за своите интереси, без да се замислят за чувствата на околните и ако се почувстват застрашени от нещо, предпочитат да играят сами, вместо да споделят играчките си, казват педиатрите. Докато при 3-годишните приятелството е по-скоро повърхностно – ограничава се само върху другарчетата от детската площадка, то детето на пет вече знае много добре какво иска и с кого да споделя игрите. То само си избира приятелите и не изпитва угризения, когато не допусне в собствения си свят някой, когото не харесва.

За възпитанието на малките са важни родителите - след това учителите и обществото

Попитате ли обаче детето защо не иска да играе с другия, може да получите какви ли не отговори: „Защото е глупав, защото е по-малък, защото носи очила или защото има червена блуза“. Всъщност ние – родителите, учим наследниците си да приемат и общуват с всички, да проявяват толерантност и разбиране към хората. Но реалността обикновено е съвсем друга – при нас също го има моментът на харесването – избираме си приятели, с които имаме общи допирни точки, и избягваме хората, коренно различни от нас. тогава не е учудващо, че нашите деца правят същия подбор на обкръжението. Затова, избирайки приятелите си в игрите, детето се научава да определя и да контролира личното си пространство. Научава се да решава какво иска, да открива собствената си идентичност.

Доц. Папазова: Мислите на майката трябва да са в „цветя и рози“

Децата пък, които не могат да фиксират своето лично пространство и постоянно се съобразяват с останалите, пренебрегвайки себе си, вероятно ще пораснат несигурни и неуверени. Те трудно ще разпознават разликата между „аз“ и „ние“, между „мое“ и „твое“.

КОГА ТРЯБВА ДА СЕ НАМЕСЯТ РОДИТЕЛИТЕ?

Проблемът при тези случаи на отхвърляне обикновено  е у отхвърления. Има често срещани причини, поради които едно или друго дете бива отхвърлено от останалите. Ако малчуганът чупи играчките на всички, иска да командва и държи да го слушат, не спазва нормите на поведение и правилата, той често бива отхвърлен. Ако обаче това е станало несправедливо, родителите е добре да се намесят. Не може да има отхвърлени деца, защото са по-пълнички например, по-бавни или по-плахи, изтъкват специалистите.

Mадлен Aлгафари: За агресията са виновни родителите

В този случай е добре да изясните на детето кои качества за приятелство трябва да цени. Обяснете му простичко и дори по детски, че ако Ани е по-бавна от него, не значи, че няма да се справи с бързия му влак, като го управлява примерно. Обяснете му, че е забавно да си играе с всички деца, защото всяко има свои качества и може да допринесе за интересната игра.

АМИ АКО ОТХВЪРЛЕНОТО Е НАШЕТО ДЕТЕ?

Да знаем кога да се намесим и кога не, не е лесна задача. От една страна е важно детето да умее да прави своя избор само, а от друга – да се научи да отстъпва и понякога да играе на игри, които не са му от любимите. За да се постигне това равновесие,  трябва да имате предвид следното – отхвърленото дете не бива да остава с впечатлението, че е глупаво и затова другите не го искат за приятел. Добре е да проучим ситуацията и да обясним на малчугана защо са го отблъснали. Децата имат нужда да се чувстват интегрирани сред останалите, затова е важно да засилваме у тях това чувство на необходимост от защита на собствените интереси, но не за сметка на чуждите.

АКО 5-ГОДИШНИТЕ СЕ КАРАТ, КАК ДА РЕАГИРАМЕ?

Хубаво е родителите да знаят петте стъпки, с които да помогнат на децата си да разрешават конфликтите с другите. Ето ги и тях:

- Разберете какво се е случило. Попитайте спокойно, без да произнасяте присъди. Важно е да се подтикне всяко от децата да помисли за чувствата и усещанията на другото.

- Формулирайте проблема така, че желанията и нуждите на децата, които се карат, да са ясни.

- Помогнете на детето да намери решения. Добре е да стимулирате малките да помислят за възможните изходи от ситуациите.

- Родителите не бива да правят две неща – да критикуват идеите на малките и да казват, че са глупави или неадекватни. Не бива също и да предлагат собствени варианти за решаване на конфликта. Намесата да се ограничи, така че малките да се концентрират основно върху проблема, насочени, разбира се, от мама или татко. Накарайте детето да помисли за последиците. Попитайте го например: „Как ще се почувства твоето другарче, ако го бутнеш или удариш?“, „Ти как ще се почувстваш, ако някой те блъсне и те заболи?“. Ще трябва да обсъдите всички решения, свързани със спора на децата.

- Детето трябва да вземе само решение. След като повторите накратко кой е основният проблем и възможните решения за него, подканете детето само да реши ситуацията. Възможно е малчуганът да разполага само с неподходящи решения. Тогава е добре да се намесите с по-добри предложения. Във всички случаи на конфликт най-добре е да научите децата си първо да мислят, а после да действат, категорични са лекарите.

Текст: Драгомира Сиракова

ПРОЧЕТИ ОЩЕ