Филяка: Отговорността за детето трябва да бъде споделена между родителите

Разговоряме с Филип Стоянов - Филяка, който сигурно познавате от ,,Типично’’— първият български комедиен уеб сериал. Благодарим му за вдъховяващите думи, хубаво е да срещаме повече такива млади и отговорни татковци. Да, напомняме, че през 2020 година Филип стана татко и прегърна своето момченце Матиас. Какво ни сподели той за възпитанието на сина си и как съумява да моделира и изгради желаните за себе си светове, как вижда родителството, отговорността и взаимоотнишенията между партньорите…и още, и още — научете в следващите редове.

Как един мъж свиква с мисълта, че ще бъде татко…

Категорично – същинското осъзнаване при мен настъпи -- и се засилва, колкото по-голямо става детето. Не знам дали защото съм по-логичен и не толкова емоционален (като повечето мъже), обаче, когато вече мога да комуникирам с детето сякаш е голям човек, това ми носи чувство на умиление, принадлежност и любов. Както споменах по-горе, подходът ми към Матиас (и към децата генерално) е да избягвам умалителни думи, емоционални реакциии от рода „О-й-й-й, колко си сладдъъък“ или „браво-о-о на бебето-о-о-о“, след като например се е изходило в гърнето си. Този тип „зряла“ комуникация е много важна за по-бързото когнитивно развитие на детето, за дисциплината и за по-нататъчното сформиране на здравословно чувство на отговорност от страна на мъника. Разбира се, този метод е съобразен с внимателно проучване по темата с възпитанието, както и лични практически наблюдения. Всъщност не знам как останалите бащи преживяват бащинството, но за мен то си е експеримент, по метода на ,,проба-грешка‘‘. Наясно сте, че жените имат вроден майчински инстинкт. Една майка почти винаги усеща какво да прави с детето и разпознава неговите нужди, докато бащата трябва да се въоръжи с нужните знания и опит, за да догони този майчински инстинкт и да заеме мястото си на адекватна родителска половинка, от която майката и детето имат нужда.

9 месеца препоръчва

ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЛЮЛКА TRIUMPH на CANGAROO

Как те промени Матиас, какъв баща си ти, и какъв син е той?

Матиас е син на баща си. Палав, възприемчив и много чаровен. Предполагам, че последното го е наследил от майка си. Когато бях на неговата възраст, в детската градина, все искаха да ме изключват заради системно нарушаване на дисциплината. Това продължи до 10-ти клас. През цялото това време, аз бях хем черната овца, хем – любимец на всички учителки и на повечето ученички. Матиас върви по моите стъпки. Той е любимец на всички учителки и негови връстници. Ако знаеше какво значи думата ,,гадже‘‘, най-вероятно вече щеше да се е похвалил, че си има такова.

Шегата настрана – радвам се, че малкият е буен, буден и предприемчив в действията си. Предпочитам го пред друг тип поведение. Разбира се, когато става въпрос за деца, няма хубаво и грозно, добро и лошо. Сравнителният режим е изключително пагубен, особено когато се използва пред детето. Това сформира дълбоки травми, които преследват личността и оставят комплекси за цял живот. Затова, много е важно да внимаваме с какви думи боравим, когато комуникираме с или пред детето.

Кои са трудните моменти на родителството, за които смяташ, че е добре да се говори повече?

При отглеждането на дете в съвременния свят, според мен, трудните моменти почти винаги идват от взаимоотношенията на родителите, а не толкова от самото дете. Да, неприятни са периодите, когато детето се буди често през нощта или има скок в растежа, съответно е криво, превъзбудено или най-вече боледува. Но това са преходни неща, с правилната нагласа на родителите те минават почти неусетно. Проблемите идват, ако взаимоотношенията на родителите не са в унисон. Ако има обвинения помежду им. „Ти не правиш това, ти не правиш онова. Аз правя всичко, а пък ти еди- какво си.“ Ще ,,захапя'' една много голяма тема (която ще разгледам в дълбочина в някой от предстоящите подкасти в канала на „Ергени в Майчинство“) и това е темата за развитието на жената през последните 20—30 години. Ние сме първото поколение, в което жената започва да печели толкова, колкото мъжа. Да не говоря, че вече има доста сфери (инфлуенсърство, козметика, моделство, услуги и прочее), в които жената печели значително повече от мъжа. Когато в една връзка жената печели повече от мъжа, има вероятност връзката да страда. На мъжа му е вродено да бъде глава на семейството, да разпределя ресурса и да взима важните решения. Проблемът идва, когато той не се чувства движещата фигура.

А това отличие неофициално се дава на този, който печели повече, който е по-успешен в материалния свят. И, да, все по-често жената е тази, която печели повече във връзката. Което е чудесно! Стига партньорите да са осъзнати. Стига жената да няма претенции и неудовлетворение, че мъжът ѝ не печели колкото нея. Стига мъжът да не се чувства подтискат от този факт. Това е трудно. Трудно е, защото е ново. Трудно е, защото е странно за нашите родители, които са живели в много по-различен свят, но въпреки това се опитват да наложат техните идеали, ценности и модели. Това води до допълнително нагнетявне на така или иначе крехките взаимоотношения при една подобна двойка.

Отвъд тази тема, но все пак с допирни точки, искам да обърна внимание и на двойките, които често се карат и разделят, а след това пак събират. И обикновенно при тези двойки жената си наумява, че ще промени партньора си, след като той стане баща. По този начин ще го накара да спре да излиза, да спре да флиртува с други жени, да го направи по-отговорен, по-питомен. Не. Не става така. Ако имате проблем преди да се роди детето, той ще стане още по-голям, когато бебето се появи. Това е една допълнителна отговорност за двама души, които изначало не са отговорни помежду си, оказва се пагубно за тях, но най-вече – за детето. Следователно, досещате се, налице е една постоянна, токсична среда, водеща до множество травми и за детето, и за родителите. Финалът може би е ясен – твърде често завършва с раздяла.

Какво дете беше ти и как днес възпитаваш своя наследник?

Както споменах по-горе, не бях от най-послушните. Матиас върви по моите стъпки, но този факт не ме притеснява, а и няма на кого да се сърдя. Личният пример е най-важният. Много родители разчитат на външни авторитети – учители и роднини (баби, дядовци), да възпитат детето, а това е просто бягство от отговорност. Детето има специална връзка с майката и с бащата. Става дума за сложни биохимични процеси, а не просто привързаност в познатия смисъл на думата. Децата попиват от действията и поведението на родителите си, повече, отколкото можем да си представим. Една от причините децата да приличат на родителите си, не е само ДНК-то, но и това подсъзнателно попиване на информация от клетките на детето. Знаете как кучетата заприличват на собствениците си, като тук даже става дума за съвсвем различни видове – куче и човек. Да не забравяме и следното – докато е все още в утробата на майката, детето се влияе от нейните чувства. Клетките взаимодействат помежду си през цялото време. Всъщност Хюман Дизайн много помага да разберем индивидуалните потребности на детето и правилния подход към него. Аз се занимавам с тази (почти необятна) материя вече повече от 2 години и животът ми, както и този на хората около мен, тотално се трансформира към по-добро. Опасявам се обаче, че темата за Хюман Дизайн е толкова дълга, че за нея ще трябва да направите отделна рубрика на сайта.

Как се появи на бял свят Ергени в майчинство?

Още от времето на Типично имам влечение към големите проекти като – уеб сериал. Вдъхновението за Ергените дойде малко след раздялата ми с Антоанет. Идеята зад сериала е да се обърне внимание на взаимоотношенията между разделените родители и отглеждането на дете, като разбира се, това е представено през погледа на самотния баща, чиято главна роля играя аз. Не бих казал, че в сериала има много допирни точки с реалността и личната ми раздяла, но това не го прави по-малко интересен, тъй като сюжетът е много заплетен, динамичен и – разбира се – комедиен.

Как един ерген в майчинство да овладее хаоса в родителското ежедневие

Не са малко ергените в майчинство и изглежда ще стават все повече. Причините са много, вече отразихме някои от тях по-горе. Най-важното за овладяване на хаоса е добрата комуникация с бившия партьор. Когато става дума за ,,разделени родители‘‘, не знам удачно ли е да използваме думата ,,бивши‘‘. Тези хора ще бъдат свързани до живот с детето, което са направили. Именно затова е много важно комуникация и взаимоотношенията им да бъдат здравословни, както за тях, така и за детето. Те вече може да не са заедно в ролята на родители, но детето винаги би се радвало да види, че майка му и баща му все пак се разбират, отколкото обратното, нали?

Независимо дали родителите са заедно или не, отговорността за детето трябва да бъде споделена. Тук -- в България, тенденцията е майката да носи по-голямата отговорност за детето, което не е коректно. Бащата е еднаквно значим за отглеждането и възпитанието (да не кажа, че в някои направления е дори по-важен) и по този повод би следвало да е еднакво ангажиран с детето. НО! насила хубост не става. Ако сте „самотна“ майка и бившият ви мъж не желае да се ангажира с детето, повярвайте ми, по-добре е този човек да няма общо с него. Знам, че животът е нечестен и ситуацията понякога е непосилна, особено ако не срещате подкрепа от баби и дядовци, но доверете ми се, по-този начин ще направите услуга на детето. Защото човек, който няма желание да участва във възпитанието и отглеждането на дете, няма да допринесе с нищо здравословно и полезно. Не го карайте насила. И също така, опитайте се да не таите негативни мисли по негов адрес и в никакъв случай не настройвайте детето срещу бащината фигура – това отново формира дълбоки травми, които преливат в така наречения съвременен термин „daddy issues”.

Що за лудост е любовта и как се променя, когато Той и Тя вече са родители

Любовта има много измерения. Любовта се преживява по различен начин от всеки човек. В това лично преживяване ние си създаваме критерии, които налагаме на половинката ни и я ангажираме с изпълнението им. Половинката обаче има друго разбиране и… хоп – започват да се появяват конфликтите, точно след периода на влюбване, който е много деликатен, именно защото всичко изглежда розово и смятаме, че сме един за друг. Често любовта може да се разгледа и като съюз на интереси. Например: ,,Ти ще ми носиш закуска в леглото и това ще ме прави щастлива, а аз ще правя това което ми кажеш под завивките, за да може ти да си щастлив‘‘. Това е като устен договор. Аз ти давам това, но ти ми даваш онова и така ще се обичаме. Тоест – любовта между двама души твърде често е неудобна, субективна и различна. Любовта към детето обаче е нещо друго. Там няма условия, няма очаквания, няма рамки. Това за мен е инстинската любов. Който няма дете, е много вероятно никога да не разбере онова, което имам предвид. Колкото до това, дали детето допринася за любовта между двойката –отново е субективно и с много условия „по договора“.

Сподели ни повече за бъдещите и настоящите си проекти…

В момента подготвяме осталите 5 епизода от първи сезон на Ергените. Развълнуван съм да представя пред широката аудитория обществено значими теми, някои от които табу, през призмата на хумора и автоиронията. Очаквайте още в следващия епизод, който планираме да излезе през втората половина на юни, включване на една моя бивша екранна половинка, в ролята на майката на Матиас (в сериала). Епизодите ще излизат всяка седмица, в рамките на месец юли. Освен Ергените – с моя приятел и режисьор на Ергени в майчинство -- Били Жеков, подготвяме и подкаст, в които ще коментираме с гости теми, които се засягат и в сериала. В подкаста ще говорим и за Хюман Дизайн – механиката на взаимодействията между хората. В това число: отглеждане на деца, коректно парньорство, професионално развитие, откриване на истинския ни потенциал и елиминиране на външната съпротива. Все неща, които, за съжаление, не ни учат в училище, а са далеч по-нужни и ценни и от най-голяма заплата.