Отношенията между майката и дъщерята често са твърде сложни. Те се люшкат между обсебваща близост и хладна дистанцираност, между гневна нетърпимост и пълно разбирателство. Връзката се засилва особено когато дъщерята забременее. Тогава доскоро “малкото” момиче изведнъж става много близко с майка си. Създава се привързаност, която е в състояние да промени изцяло отношенията между двете жени. Дори до този момент да са имали някакви разногласия, настъпва време да сключат примирие.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Всяка дъщеря може да разкаже какви ли не истории за майка си. Не във всяка от тези истории мама е положителен образ... Например момичето не може да забрави как майка му винаги е критикувала прическата му, как е била недоволна от неговия успех в училище, колко безпощадна е била по отношение на хаоса, изпълвал първото самостоятелно жилище на дъщеря й и зет й... Но обикновено всяка дъщеря е убедена, че винаги може да разчита на майка си.


Майката слага своя отпечатък върху нас и ние винаги я носим в душата си. Независимо дали ни харесва, или не, приемаме я с недостатъците й.
Проучванията, пък и реалният живот показват, че в зряла възраст много жени биха искали да подражават на майките си. Това им дава сила и издръжливост.

С бременността момичето продължава линията на живота на поколенията – както нейната майка преди това. Сега е моментът двете да заздравят връзката помежду си, да станат приятелки.  

Симона Йовчева, 28 год., бременна в 6-ия месец:
Не знам защо, но чак в четвъртия месец съобщих на мама, че очаквам дете. Сега много често си говорим по телефона. Тя дори ми купи за първи път сп. "9 месеца" и което е особено любопитно – чете го с не по-малък интерес от мен... Всеки ден ми внушава, че ще се справя с раждането и с всичко, което ме очаква след това. Шегува се, че единствено я притесняват моите готварски (не)умения и затова използва всеки случай да ми предаде някой урок от тази "дисциплина".
Мариана Делчева, 54 год., учителка:
Много се зарадвах, когато узнах, че Симона очаква бебе. Толкова си мечтаех да стана баба. Въпреки това още ми е трудно да приема мисълта, че моето дете очаква бебе. Не показвам притесненията си, старая се да се въздържам и от съвети и забележки. Вярвам в детето си. В края на краищата то поема своя път. Е, малко ме тревожи това, че дъщеря ми никога не се е интересувала от готвене. Ама нали вече има толкова много ресторанти, от които може да се взема хубава храна за вкъщи...

Яна Миленкова, 30 год., майка на 2 деца:
Майка ми никога нямаше време за мен. Непрекъснато беше заета в службата. Щом забременях, тя се преобрази. Грижеше се за мен като орлица, а когато първото ми бебе се роди, всеки ден беше до мен. За нея всички други задължения останаха на заден план. Днес е изцяло отдадена на внуците си. Понякога си мисля, че наваксва това, което е пропуснала с мен и брат ми. Малко ревнувам, че не съм получила от нея грижите, на които е способна. Имам чувството обаче, че се сдобрявам с детството си.
Цветанка Миленкова, 56 год., пенсионерка:
Бях отдадена изцяло на професията си, докато децата ми бяха малки и нямах достатъчно време за тях. Гледаха ги бабите.
Толкова се зарадвах, когато дъщеря ми забременя! Преживявах всичко заедно с нея, връзката ни стана изключително силна. Днес най-прекрасните моменти за мен са, когато съм с внуците си.

Калина Бориславова–Стойчева, 26 год., майка на 2 деца:
С мама винаги сме били много близки, но сме имали и много спорове и дни, в които не си говорехме. Преместих се да живея у приятеля си още преди да завърша гимназия. Не казах на майка си, когато забременях, исках да й докажа, че мога да се справям сама. Тя научи от моя приятелка и веднага ми се обади да ме пита как съм. Покани ме да отида при нея. Прие с голяма радост новината, че ще става баба. Аз обаче потърсих помощта й чак след раждането. След това станахме отново много близки. Сега разбирам страховете и трудностите, които е преживявала с мен и сестра ми.
Само с мама мога да споделям, когато нещо ме измъчва. Радвам се, че при нея се чувствам още дете, обградено от обич и грижи.     
Олга Алексиева, 50 год., счетоводителка:
Калина е голямата ми дъщеря и затова я чувствам по-близка. Не й се разсърдих, че не ми каза за бременността си. И аз постъпих така при първото си дете. Деветте месеца са особен период от живота на жената. Много се притеснявах за Калина, молех се всичко с бременностите й да е наред. Сега отново сме близки и искам да запазя тези отношения. Гордея се, че дъщеря ми е чудесна майка. Сигурна съм, че ще възпита добре децата си...

Записа:
Павлина Желева
психолог

ПРОЧЕТИ ОЩЕ