Появата на първото млечно зъбче е забележително събитие в живота на малкото дете и неговите родители. То показва, че детето вече е пораснало и може да приема в своето дневно меню нова и разнообразна храна. Поникването на зъбче е свързано със старинен обичай сред българите, който се спазва и до ден-днешен навсякъде в страната. Този, който пръв види зъбчето на детето, а това най-често са майката или бабата, го натрива със сребърна паричка или със стоманена игла. Това се прави, за да са зъбите здрави и бели като метала и остри като иглата. Същия ден майката сварява жито, царевица или ориз и ги раздава на съседите, които трябва бавно да ги дъвчат. Опитвайки поднесеното, всеки благославя детето никога да не го болят зъбите и да му паднат чак когато стане белобрад старец или белокоса старица. По този повод малкото момиченце получава специален дар. Това е бяла ризка, ушита с конци, събрани от всички къщи от селото, в които има мъжко дете. Вярва се, че когато порасне, момиченцето с новото зъбче ще бъде поискано за невеста от тези семейства.
Стволови клетки от млечно зъбче – застраховка за здраве?
По повод на поникването на първото зъбче мюсюлманите устройват празненство, на което в присъствие на гостите майката слага в устата на детето сварени зърна царевица, боб или леща и го кара да ги сдъвче. След това най-близките поднасят своите подаръци. Това “дарение за зъба” се нарича диш-хедиги и най-често се състои от златна или сребърна паричка.
Евреите също обръщат внимание на бебето и неговите родители, като почукват първото зъбче със сребърна лъжичка и пожелават щастие и благополучие на цялото семейство. Те много държат на хигиената и задължават децата от най-ранна детска възраст да мият своите зъбки или да използват конци за почистване.
Появата на първите млечни зъбчета често пъти е свързана със загубата на съня и на спокойствието на бебето. От скандинавските народи у нас е прието вярването, че феята на зъбчетата може да се разсърди и да отнеме съня, а оттам и здравето на децата. Една от най-често правените “магии” за възвръщането на съня, разпространена сред всички етнически общности, е гасенето на живи въгленчета във вода, която след това се изпива от бебето. По този начин, от една страна, се омилостивяват и отблъскват злите сили, а от друга, се създава увереност у бебето, че ще се справи с проблема си.
Щом падне първото зъбче, детето го хвърля върху покрива на къщата с думите: “На ти, сврако, костен зъб, дай ми железен!” Обръщането към свраката е свързано с народното вярване, че тази птица може да донесе на човека яки и здрави зъби. Свраката отнася стария зъб "накрай света". Там живеят вилите и самодивите, които тя ще помоли да сменят зъба на детето с железен. Ще му го донесе обратно и той ще служи на детето цял живот.
При арменците също има обичай по този повод. Щом падне първото зъбче, детето го хвърля на покрива на къщата с думите: “Иди си, магаренце, дойди ми, агънце, и ми донеси зъбче – маргарит!”
