След 5 години в очакване - моето бебе e напът!

Здравейте, благодаря ви за трибуната, която предоставяте на нас – вашите читатели. Хубаво е да има къде да си „излееш душата“ и да почувстваш подкрепа, а защо не и да намериш нови приятели. Вече се присъединих към вашата Фейсбук група Зачеване, бременност и раждане, за щастие, вече мога да споделя и аз някои неща по темата.

Пиша ви, разбира се, на първо място, за да разкажа своята история. Последната такава в сайта ви, на която плаках, бе написана от момичето с прееклампсия, което още чакаше бебчето си да излезе от болницата, понеже било в кувьоз. Тази дама е безкрайно смела и сила – ако сега тя чете моите думи, нека знае, че ме разчувства наистина безкрайно!

СЛЕД 5 ГОДИНИ В ОЧАКВАНЕ – РОДИХА СЕ ПЕТЗНАЦИ

Аз съм на 33 години, вече бременна и много щастлива да предам моя опит на други момичета. Смятам, че в България има наистина чудесни лекари, дори смятах да започна лечението в софийска клиника, но моят мъж настоя да се насочим към Истанбул и не успях да наложа своето мнение.

Организацията се оказа лесна – имахме посредник от България, една дама, тя ни уреди всичко. Ние имахме ангажимент за хотел и други дребни подробности. Забравих да спомена, че имах неуспешни бременности и неуспешни опити за такива. След пет години се наканихме да потърсим по-сериозна помощ. Понеже годините не ни притискаха, аз бях спокойна и не бързах особено.

Та, стегнахме куфарите и потеглихме. Първият ми престой уж щеше да бъде за кратко, но се оказа, че хормоните ми са подходящи за стимулация. След нея щяха да ми правят хистероскопия и други изследвания – всички преди евентуален трансфер. Малко бях притеснена, защото се оказа, че няма само един лекар да ме наблюдава, а всеки ден имах среща с различни специалисти. За мен личния контакт е много ценен, но преглътнах този недостатък в името на успешния резултат. Понесох стимулацията много добре, всичко мина като по учебник, от болницата ни помагаха с лекарствата и дори ни осигуриха превоз до някои места.

Големият ден, този на пункцията, настъпи – 9 яйцеклетки, 7 оплодени, 4 отлични бластоцисти. Замразихме „бебчетата“ и започнахме да се подготвяме, за да подобрим нашето здраве – аз лекувах две инфекции, запълвах дефицити от витамини. Мъжът ми нямаше какво да направи, той преди това изпи сериозно количество антиоксиданти и спортуваше всеки ден. Е, усилията дадоха резултат. Знаете ли, просто бях сигурна, че ще забременея от първия път. Върнаха ми един ембрион, аз исках два, но лекарите не се съгласиха.

ЗДРАВО БЕБЕ ОТ ИЗВЪНМАТОЧНА БРЕМЕННОСТ – ЗДРАВЕЙ, БОЖИДАР

Сега съм в 13 г.с. На прегледите всичко е наред и щастието ми е огромно. Още не сме споделили на никого, че съм бременна. Знаят само лекарите, добре се прикривам с дрехите, освен това работя у дома. Може да ви прозвучи доста странно, но аз не желая да споделям поне до седмия месец, за да съм спокойна напълно. Все пак имам горчив опит. За лекарите в Турция - всички бяха мили, усмихнати, търпеливо отговаряха на всички мои въпроси. До нас винаги имаше и координаторки, които превеждаха всичко на български език. Впечатлена съм от тяхната организация, но пак да кажа - в нашата родина има наистина големи специалисти, един от тях помогна на моята братовчедка да забременее, а тя беше сложен казус, така че - всеки си намира своето точно място.

И обещавам – през следващите месеци няма да се оплаквам от нищо, свързано с бременността, както правят моите приятелки. Само и единствено ще благодаря на Бог за точи дар!